Това е първият човек
самотен, блед като робиня
той не открива в раковините море
а от тях стотина има.
Седи на покрива , когато жегата мори дори осите
мие си очите
и зяпа скъпите картини….
Това е първият човек
самотен като прилеп черен като рана
бивш красавец на влюбени жени
днес утайка само!!
Аз бях от Бургас
Ям с ръце от тавата измислена скоро
Гостът бавно доплита вечното Божие слово
И реката пламти победила треви и дървета
Ястреб грозно мълчи в гнездото си насред ветровете!
Ръкопляскам
единствено аз
защото
на сцената в своят екстаз
грейва за кратко лалето!!
Аз бях от Бургас
Дом на красиви поети!!
Аз бях от Бургас, но
Сънувах все планини!
сф/2025 год.
остатъкът от моята свобода
седи захвърлена на скрина
парче от торта е сега
или пък шум в гората от коприна
нощта сълзи
а после се излива
дъжд върху трохите
дето роних цял следобед
гълъбовата храна не е коприна
…..остатъкът от моята свобода…..
…..Когато беше с мен
отровата кървеше………
Ще те погаля
Вървя към знамето си бяло
предавам се, роден съм без късмет
дори да счупя огледало
никога не дойде моят ред….
Чаша счупих вчера близо до морето
преди това от него пих на екс
вълна зачената сред сините простори
стана част от моят ден!
Преди това вървях към знамето си бяло
със затворени очи пеех своят ден
ела при мен невзрачно огледало
ще те погаля като гълъб несломен!
Сф/2025год
Дано дъждът не спре
като вятър, който диша своят сън
като орле излюпено сред дивите скали
надничам през прозорците
какво ли там навън
далече от тук ще ме отведе?
намирам над огнището оставена да съхне
вълшебната ми риза,
—-с която се венчах за теб
ти пролет ли си или зима?
единственият недовършен мой куплет?
Идва гостът,
чука на вратата
подава ми десница—истински човек
–ще завали след малко, казва
трябва да излезеш„
и да се изкъпеш с капките вода……
Сапун и голо тяло
променят задният ни двор
ще се сапунисвам тук навън
Дано дъждът не спре!!
Сф
2025год
СФ/2025год
За никъде вече не бързам, само така ви се струва.
Сред детелините не търся квадратчета във фокуса
на листенцата, и без това съм щастлива. Не квакам
със жабите и не полагам усилия да стана амфибия.
Стеснявам се да изложа човешкия род с мимикрия.
Отказах отдавна да споря. Не ме предизвиквайте.
Достатъчно дълго ще чакам край брега на реката
за да видя как трупа на врага преминава усмихнат.
Отварям в къщи училище: Страшилище за еснафи.
На учениците ще забраня да разговарят с бълхите
на френски. Недоучените ще санкционирам: Да си
купят хотел на морето или в Банско. Няма значение.
„Майка ти много е проста, шъ знаиш“- казва професор
Терзиев. Тя криворазбраната цивилизация още оглежда
си мутрата във витрините, скача по сцената като коза
недодрана и налита на бой. Не говоря за политиците.
Има ли смисъл, смисъл има ли питам? Има! Като излезеш
от ритъм ще те лекуват в турските болници, завършилите
в Румъния ще ти пилят зъбите, ще работиш в чужбина само
затуй да се върнеш, за да развееш чуждия флаг в градината.
Затова съм спокойна. Предела ми е висок 1140 метра. Не се
боря за кокала, той без туй е оглозган. Посещавам редовно
селската реанимация. Удобна е. Хората оцеляват след две–три
ракии. Щом лисиците ровят из кофите…, на добре са нещата.
Илияна КРЪСТЕВА
