остатъкът от моята свобода
седи захвърлена на скрина

парче от торта е сега

или пък шум в гората от коприна

нощта сълзи

а после се излива

дъжд върху трохите

дето роних цял следобед

гълъбовата храна не е коприна

…..остатъкът от моята свобода…..

…..Когато беше с мен

отровата кървеше………

Ще те погаля

Вървя към знамето си бяло

предавам се, роден съм без късмет

дори да счупя огледало

никога не дойде моят ред….

Чаша счупих вчера близо до морето

преди това от него пих на екс

вълна зачената сред сините простори

стана част от моят ден!

Преди това вървях към знамето си бяло

със затворени очи пеех своят ден

ела при мен невзрачно огледало

ще те погаля като  гълъб несломен!

Сф/2025год

Дано дъждът не спре

като вятър, който диша своят сън

като орле излюпено сред дивите скали

надничам през прозорците

какво ли там навън

далече от тук ще ме отведе?

намирам над огнището оставена да съхне

вълшебната ми риза,

—-с която се венчах за теб

ти пролет ли си или зима?

единственият недовършен мой куплет?

Идва гостът,

чука на вратата

подава ми десница—истински човек

–ще завали след малко, казва

трябва да излезеш„

и да се изкъпеш с капките вода……

Сапун и голо тяло

променят задният ни двор

ще се сапунисвам тук навън

Дано дъждът не спре!!

Сф

2025год

СФ/2025год