ЗА ВСИЧКО СИ ПЛАТИХ

За всичко си платих – за времето, за нещо взето и невзето,

за пробите и грешките. За любовта! За спомените и тъгата,

за крехкостта на думите, за независещите обстоятелства. За

гордостта и раните от гвоздеите и ръждиви, забити в душата.

 Платих за прошката, за миналите в тишина години, за страха

 че нещо ще се случи, без да разбера. За всеки стих написан; за

 всяко скрито трепване в сърцето; за миг на слава. За надеждата,

 която ме предаде с измамния цъфтеж посред настъпилата есен.

Платих за тръпката, която бързо отминава, и за студа в погледа –

тъй близък и далечен. За пътя до дома и онова море, достигащо

до покрива на къщите. За улиците с дъх от бяло-розов цвят на

кестени. За белите моряци на брега, с мъглата, която ги отнесе.

За всяко утро си платих, за всяка изповед. За всеки вик, че „искам,

но не мога“, за Бога, разпнат в моята душа. За всеки лист, откъснат

от живота. За всеки пламък, който догоря. За кротостта на нечия

Голгота. За светостта и земната съдба. Дори смъртта поиска да платя.

„Вземи, каквото бе донесла в света. Вземи си всичките съблазни,

илюзиите и крепостта, която подчини; приятелите и предателите –

всичко без остатък отнеси“ – рече Господ. „Прости! Не мога…“ –

пророних с прощален стон. Ненужен е „отвъд“ търговският закон.