Category Archives: Поезия

Дневник

Няма коментари
17
Пиша в дневника през ден, през два
какво се случва с мен след като
свирепо ме ухапа подобна на змия?
–
Бях човек, а вече променен
ще мога ли да продължа нататък?
Мостовете броя,
с рибите шептя-
цветни като гларус песни….
–
А тя пълзи
към края на света…
Там слънчевите
плитки ще доплита.
После ще заспи сред
камъните на греха!
–
Рисувам в дневника,
а листовете нямат край,
подаръкът на слънцето обикнах.
Едно море- една жена
сърцето ми изнежено разплитат!
10/2024год/София

Маймуна

Няма коментари
27

Маймуно крастава
ти пица не ядеш!
Събираш смелост
целувайки дърветата червени
мен да предадеш!!!

*
Маймуната родена е в Зоопарк.
/лятото, когато ни една муха не спи./
Започна да крещи срещу лъва
на майчиният си език….
точно в два на обед.

*
После бързичко заспа
и се превърна във змия.
Това си е метаморфоза
на животните, родени в плен…

*
Маймуно крастава
ти пица не ядеш
вода не пиеш,
сънуваш Бангладеш,
сънуваш мои снимки—
онези, дето са поставени
в рамки по стените.

*
Трудно е да кажеш, че не събират прах
и ще живеят вечно…..

*
Маймуно!!!
черна си като идилия,
като звезда направена от прегоряла захар,
като ветропоказателя, който някога съм снимал
в два на обед….

 

в 

Възстание

Няма коментари
45
Възстание на думите!!
 
Те  почнаха да щипят като рачешки ръце
да се суетят около дланта ми
нелъжлива
те имат черни май очи
притежават
стръковете бивша майчина коприва!
*
Възставам
всяка сутрин
срещу лошият си дъх
и мия зъбите по начин нечовешки
не съм оса
дето смуче кехлибарената плът
не съм и сърдеща се, неразбрана пешка!
*
Оставам си овчар
без стадо, без вина
възставам срещу мързеливата ти есен
там дето ме намери любовта
блее истината под дланта небесна!
*
Възставам
срещу кълдъръменият път
защото се превръща в кална песен
винаги, когато дъждове
превземат сънищата
в битка лесна!
*
Възстание на думите, които
наследих….
Възстание на мостовете от коприна
Аз искам тук,сега за затрептиш
нова,моя
истинска родино!!

Защо и как?

Няма коментари
39
Неведоми са пътищата ни
и ето, като реката и морето
се срещаме край някой бряг,
на кей, на пристан. Защо и как?
 
Преливаме се мълчаливо,
разплисква се морето сиво,
реката бавничко се носи.
Не си задаваме въпроси: Защо и как?
 
Ти – с жълтите си маратонки.
Непредвидимо боса аз. Догонвам те.
Забравени от чужди погледи. Единствени.
Не си говорим, просто се усмихваме . Защо и как?
 
В огледалата на душите си се взираме.
Скицираме усмивките си върху тях.
Избираме. Да продължим ли заедно,
за да не се намираме? Защо и как?
 
Илияна КРЪСТЕВА
Facebook