Европеецът, афектиран от поредицата терористични атентати, плъзга своето мислене по една опасно наклонена плоскост в посока на ултранационалистична агресивност. От това умело се възползват притаили се зад патриотичната идея шовинисти, подстрекавайки допълнително опияненото му до обърканост съзнание.
Светът се разкъсва между две взаимноизключващи се идеологеми: едната е, че причината за кървавите атентати е самият ислям като религия, която иманентно съдържа в себе си основанията за агресивност; и другата – че зад атентатите стоят терористични групировки и това, че те са носители на ислямско изповедание е само част от тяхната характеристика, но не и причина за самите атентати.
Намирането на истината по този въпрос е от първостепенно значение за осъзнаването на проблемите и тяхното по-бързо и ефикасно разрешаване.
А именно: характеристиките на исляма са или не са основание за тероризъм?
За да бъде отговорено на този въпрос подобаващо аргументирано и съсредоточено интелигентно, трябва да се изхожда от позицията само и единствено на автентичния ислям. Такъв, какъвто е в Корана, а не такъв, какъвто ни се внушава от и по извадки от изказвания на този или онзи фанатизиран лидер.
Съвсем ясно е, че един агресивен акт е социо-исторически обоснован. Тоест, ние не произвеждаме „волята“ за престъпление от самите нас ( от нашата „вътрешност“), а сме, така да се каже, заразени с нея в следствие на общуването в социума. Тя се поражда в съревнованието между индивидите като нормален защитен рефлекс в борбата за оцеляване, в която сме принудени да участваме по абсурдната логика на актуалния цивилизационен модел.
В този смисъл, щом основанията за един агресивен акт са социо-исторически, означава, че ако твърдим, че ислямът е също такова основание за този акт, то би следвало и той да е социо-историческо явление. И именно за такова явление се обявява исляма от тези, които го смятат за основна причина за терористичните атентати. И не само, а му се вменяват и политически атрибути.
Цитирам тук едно мнение на Димитър Божанов от статията му „Цивилизационният избор на исляма“, което е показателно за този начин на мислене.
„…ислямът Е, винаги е бил и завинаги ще остане в историята като една религиозно маскирана ПОЛИТИЧЕСКА доктрина, която по-скоро паразитира около някаква представа за духовност, чиято рамка пък е заимствана в огромната си част от християнски документи. По същността си ислямът си остава една експанзивна и често агресивна концепция за нормативна доминация над големи маси от хора, а в идеалния случай над целия свят (когато ислямистите построят техния „комунизъм“, известен като Ислямска държава по цялата планета и всички момичета си сложат бурка.“
Така! За запознатите с текста на Корана е ясно, че да се характеризира исляма като политическа доктрина е нелепо и некоректно. В нито една негова Сура няма и намек от или за политическа реторика и не виждам как и от къде тогава се извежда подобно твърдение. Ако лидери на военизирани групи цитират текстове от Корана за политическа пропаганда, това означава, че въпросните оратори използват текстовете за политическа демагогия, което кореспондира с техния набор от познания, но в никакъв случай от това не следва, че самите текстове са политически ориентирани.
Но социо-историческо, а от там, и политическо явление ли е ислямът?
Ислямът (от арабски: الإسلام, подчинение (към Аллах), по своята същност, за разлика от християнството, е една много простичка, монотеистична религия. Мюсюлманите вярват, че Аллах е разкрил волята си на Мохаммед (570–632) и други пророци на исляма, като Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Според мюсюлманите последната версия на Божественото откровение е разкрита в писмена форма в Корана – свещената книга на мюсюлманите, чийто автор не е Мохамед – той само е предал думите, продиктувани му от ангела Джебраил (Гавраил). Аллах е единственият бог и Мохаммед е човешкия пророк, чрез когото Аллах заявява Корана. Мюсюлманите са призвани да практикуват ученията в собствения си живот, семейства и общности. Разпространяването на исляма е Джихад. Същността на ислямската теология е, че Бог е единствена личност и да се мисли, че Той има множествена природа е богохулно. Християнското вярване в Триединството на Бог, Син и Святи Дух е най-фундаменталното различие между християнската теология и тази на исляма. Отношението на мюсюлманите към Аллах е подчинено изцяло и единствено на покорност. Според корана, Бог е направил човека от глина и така той е част от останалото творение, и абсолютно неединен, а не подобие на Бога, както е в християнството.
Мохаммед е роден през 570 г. след Хр. в Мека, в днешна Саудитска Арабия. Според преданията през 610 година след Хр. започнало предаването на откровения от Аллах към Мохамед чрез архангел Джебраил (Гавраил). Като всички религиозни водачи, Мухаммед е бил преследван заради своите възгледи. Навсякъде бил отблъскван и замерян с камъни, но той продължавал да следва мисията си. Пророкът успява да напусне Мека и да достигне до град Медина. От това събитие започва и ислямското летоброене – Хиджра (или „Егира“). По време на управлението на халифа Абу Бакр откровенията на Мохаммед са събрани в свещената за мюсюлманите книга Коран. Започва масовото разпространение на исляма, достигащо своя разцвет при възникването на Арабския халифат, като така се разпространява от Испания, през Северна Африка, до Западна Индия.
Според тълкуванието на религиозния култ, исляма се дели на две основни общности – сунити и шиити.
Сунитите (от арабски أهل السنة – Ахл ас суна – „последователите на суна“) са най-многобройното вероизповедание в исляма и смятат себе си за носители на неговата автентична традиция. Сунитите смятат, че връзката между Бога и човечеството се изчерпва с проповедта на Мохаммед и текстовете на Корана.Според сунитите всеки човек може да познае пътя във вярата ако следва изискванията на традицията и примера на Мохаммед.
Шиитите (от арабски شيعة علي – Шийат Али – „другарите на Али“) смятат себе си за потомци на зетя на пророка Мохамед – Али. За шиитите потомците на Али са носители на истинското предание и са по-достоверни от тълкуванията на сунитските теолози. Последователите на Али смятат, че обикновеният мюсюлманин не може да разбере исляма и се нуждае от водач, който може да бъде само от рода на Пророка.
Това е най-общата културологична рамка на исляма. Нито Библията, нито Корана, нито Древните Ведически книги дават някакви ориентири, насочващи към социални или исторически мотиви за тяхното възникване. Точно напротив, и в трите основно познати ни религии, мотивът за тяхното възникване е само един и това е Божието провидение. Ако се опитваме да обявим творящия Бог за първия социален или исторически субект на сътворения от самия него свят, бихме изглеждали доста глупаво. Няма по-културологично явление от една религия, която и да е тя. В този смисъл, ислямът не може и няма социо-историческо основание, а единствено и абсолютно е културен феномен. И като такъв не е възможно да е причина за агресивно поведение. Както християнството не може да е причина за кръстоносните походи или инквизицията. Това са социални явления извън парадигмите на всякакви религии и са породени не от вярата в нещо или Бог, а от общественото напрежение, акумулиращо „воля“ за престъпление.
Като доказателство, че Корана съдържа текстове, подстрекаващи към екстремизъм и агресивност се цитира Сура 9:5, по следния начин: „Воювай и порази неверниците, където и да ги срещнеш.“. Представено по този начин, наистина звучи зловещо. Цитирам Сура 9:1,2,3,4,5,6 така, както е в действителност в Корана и всеки сам да си направи изводите за смисъла на текста.
- Ат-Тауба
Покаянието
- Снемане от Аллах и от Неговия Пратеник на задълженията спрямо съдружаващите, с които се договорихте.
- Затова странствайте по земята [о, съдружаващи] четири месеца и знайте, че не ще обезсилите Аллах и че Аллах опозорява неверниците!
- И прогласяване от Аллах и от Неговия Пратеник към хората в деня на най-голямото поклонение хадж, че Аллах е непричастен към съдружаващите, а също – Неговият Пратеник. И ако се покаете, за вас е най-доброто, а ако се отметнете, знайте, че не ще обезсилите Аллах! И възвести неверниците [о, Мухаммед] за болезнено мъчение,
- освен онези от съдружаващите, с които се договорихте и после не ви ощетиха с нищо, и не подкрепяха никого срещу вас. И приключете своя договор с тях до срока му! Аллах обича богобоязливите.
- А изтекат ли месеците на забрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.
- И ако те моли за защита някой от съдружаващите, защити го, та да чуе той Словото на Аллах! После го заведи на безопасно за него място! Това е, защото са хора незнаещи.
التوبة
بَرَاءَةٌ مِّنَ اللَّهِ وَرَسُولِهِ إِلَى الَّذِينَ عَاهَدتُّم مِّنَ الْمُشْرِكِينَ ﴿١﴾
الْكَافِرِينَ ﴿٢﴾فَسِيحُوا فِي الْأَرْضِ أَرْبَعَةَ أَشْهُرٍ وَاعْلَمُوا أَنَّكُمْ غَيْرُ مُعْجِزِي اللَّهِ ۙ وَأَنَّ اللَّهَ مُخْزِي
وَأَذَانٌ مِّنَ اللَّهِ وَرَسُولِهِ إِلَى النَّاسِ يَوْمَ الْحَجِّ الْأَكْبَرِ أَنَّ اللَّهَ بَرِيءٌ مِّنَ الْمُشْرِكِينَ ۙ وَرَسُولُهُ ۚ فَإِن تُبْتُمْ فَهُوَ خَيْرٌ لَّكُمْ ۖ وَإِن تَوَلَّيْتُمْ
وَبَشِّرِ الَّذِينَ كَفَرُوا بِعَذَابٍ أَلِيمٍ ﴿٣﴾فَاعْلَمُوا أَنَّكُمْ غَيْرُ مُعْجِزِي اللَّهِ ۗ
فَأَتِمُّوا إِلَيْهِمْ عَهْدَهُمْ إِلَىٰ مُدَّتِهِمْ ۚ إِنَّ اللَّهَ يُحِبُّ الْمُتَّقِينَ ﴿٤﴾إِلَّا الَّذِينَ عَاهَدتُّم مِّنَ الْمُشْرِكِينَ ثُمَّ لَمْ يَنقُصُوكُمْ شَيْئًا وَلَمْ يُظَاهِرُوا
عَلَيْكُمْ أَحَدًا
وَاقْعُدُوا لَهُمْ كُلَّ مَرْصَدٍ ۚ فَإِن تَابُوا وَأَقَامُوا الصَّلَاةَ وَآتَوُا الزَّكَاةَ فَخَلُّوا سَبِيلَهُمْ ۚ إِنَّ فَإِذَا انسَلَخَ الْأَشْهُرُ الْحُرُمُ فَاقْتُلُوا الْمُشْرِكِينَ اللَّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿٥﴾حَيْثُ وَجَدتُّمُوهُمْ وَخُذُوهُمْ وَاحْصُرُوهُمْ
ذَٰلِكَ بِأَنَّهُمْ قَوْمٌ لَّا يَعْلَمُونَ ﴿٦﴾ إِنْ أَحَدٌ مِّنَ الْمُشْرِكِينَ اسْتَجَارَكَ فَأَجِرْهُ حَتَّىٰ يَسْمَعَ كَلَامَ اللَّهِ ثُمَّ أَبْلِغْهُ مَأْمَنَهُ ۚ
Последователите на Ислямска държава, по неофициални данни, са между 20 и 40 хиляди души. Та това са една шепа хора! Останалият ислямски свят е настроен също толкова връждебно към подобни воинизирани групи, колкото и ние в Европа. Обикновеният мюсюлманин също като нас иска мир и спокойствие за семейството и децата си и се отвращава от кръвопролитията. Трябва да намерим интелектуален заряд някъде в себе си и да запазим самообладание. Защото не е нормално заради лудостта на няколко човека да обвиняваме цяла една религия с древни исторически и културни традиции и с над 1,2 милиарда последователи. Това ни връща като начин на мислене някъде в средните векове. И незнанието не ни оправдава.
Източници:
- http://www.koranbg.com (проф. д-р Цветан Теофанов)
- http://d0r0teya.blogspot.com.es/2010/03/blog-post_11.html
- https://bozhanov.wordpress.com (Блогът на Димитър Божанов)
Август Вапцаров
