РОДИЛ СЪМ СЕ
Досега съм. Учил. Сбирал. Отхвърлял Разпилявал. Заминавал. Връщал. Мечтал. Обичал.

БИЛ СЪМ
Детето. Прилежноразхайтен ученик. Някакъв войник. Завършил студент. Нелош разследващ. Съпруг. Хаус­кипинг. Помощник-поддръжка. Вятър. Чистач на тъга. Вятърен заек.

МОГА ДА СЪМ
Добър родител. Начална точка. Следобеден сън. Филм. Истинска идея. Свързващо звено. Усмивка. Организиран хаос. Необходимост към/за/от. Стих.

НЕ СЪМ
Незаменим. Краен. Рамкиран. Ра(о)ботизиран. Не­обикновен писател. Техник. Ангел. Езиково обвързан.

БЛИЗЪК СЪМ
С красотата. Природата. Сърцето. Думите. Играта. Изкуството. Децата. Науката. Вярата. Реалността. Човещината. Края. Пътя. Хумора. Началото.

два (2) пъти ангел/а off/, или просто мир/о/
(Мирослав Ангелов, разказвач)

Джина и аз

Не съм по групите. И във фейса ги избягвам. Вижда се. Скачам рядко. Излизам бърз, като котка. Членувам в “Анонимните почитатели на живота”. Сбирките са в средата на седмицата, на етаж над малката закусвалня на ъгъла на “Веслец” и “Ст. Димитров”.

Сряда. Предколедно. Преди новините. Влиза един ситен тип с каскет, обут с прастара “Ромика”, с незапалена цигара в устата. Прибран откъм резки движения. Куцук с левия. Без да се оглежда засажда цигарата в първата чаша с бира и пресича кръга- ние обаче аристократи, пускаме ги всякакви, от луди, до извънземни. Дръпва микрофона на „Буса от Своге“ – добрият здравеняк разкарващ продукцията си по пазарите с хипарското превозно средство тъкмо споделя тайната на хрупкавите кисели краставички –  чуква микрофона и изцепва следното:
– Здрасти на пичовете. Аз съм Смъртта и съм влюбена в Живота.
Настъпва неловко мълчание. Тишината, бледа и безоблачна зад нас, се видоизменя. Първо ще се сгъсти, ще накиселее и ще се загребва с лъжица. Групата не сме „млечните братя“ и не ядем йогурт. Зиме, лете, лочим си бирата. Как да не го разцелуваш подобен сладур?
– Пич, метни микрофона.
Оня маха каскета. Плеш-ку. Със смешни сиви туфи по темето. От носа и ушите космите стърчат подобни на марсианска растителност. Микрофонът лети към мен. Нали съм звяр. Хващането е чиста проба инстинкт.
– Благодаря, Смърт! Ние всички те обичаме.
Правя знаци за пляскане. Чуват се няколко ръце и тропотня. Куцата смърт се покланя и сяда в кръга. Джина го прегръща:
– Готин каскет. Отде го избара?
– Изкопах го. Беше на един музикант. Блусар. Върви с хармоника, но я заложих и купих билети , които ще изтрия с късметлийската монета. Ето с тази!
Джина го прегръща отново и отваря бутилка. Подава бирата, вилицата-отварачка и керамична чинийка на новодошлия.
– Дръпни си нещо от масата. Другия път ще донесеш и ти.

Джина не е като нас. Тя не е като мен. Не е като теб. Ти и аз сме ок. Джина е шизофреник.

Сутрин Джина подрежда сънищата си в празната кутийка от бижута. Съвсем обикновена кутия на външен вид. Наследство от майка й, която е получила от своята майка, тя от своята и така до онзи търговец влюбен в прапрабабата- красива македонка. Кутията изработва холандски майстор. От дърво с „тотем“ внесено от Южна Америка; дървото на шамана, който пет години дълбае с пръст, за да вдълбае душата на своята първородна и единствена дъщеря. На петата година шаманът проклина боговете на живота и на смъртта. В кутията лошите сънища заемат формата на бижутата, които носят в нашия и в своите светове: на скъпи гривни, на безценни огърлици, на годежни пръстени и на обеци като обещания. За добрите сънища е купичката с мляко живееща под скрина.

Джина не помни своята баба. Друга баба тя няма. За баща си знае от детските сънища. Джина и майката и никога не стават приятелки. Шаманът се явява в съня и сълзите утихват. На третия месец майката си тръгва. Джина, котката и кутийката са сами. Когато котката преминава отвъд Джина излиза от своя сън и влиза в съня на хората.

Никога не съм бил у Джина. На сбирките тя носи от своя ръчен хляб; изяждаме и трохите. Боим се да ги дадем на птиците, за да не заобичат Джина повече от нас и тя да отлети. От същия хляб Джина прави гумичка, изправя се на пръсти боса, или по вълнените чорапи, които плете сама и изтрива добрите облаци от небето, които се крият пред Луната от звездите и Слънцето. Тяхното място заемат лунните животни, които Джина рисува със живите си пастели. Облаците, Луната и Слънцето обичат Джина.

Извън себе си Джина е съвсем обикновено момиче. С нея ходим на кино, пускаме хвърчила и бродим. Джина свирука с уста, гони котките по улиците и рисува комикси.

Джина не е като вас. Джина е ангел.

Групата „Анонимни почитатели на живота“ е измислица. Джина не съществува. Куцият Смърт и той. Аз съм редовете прищявка на живота. Влиянието на „Боен клуб“ е видимо. Любовта ми Джина също. Обичам устните й. Пръстите. Процепите светлина. Нейната жива лудост. Това със сбогуванията.. не го понасям.Трудно е когато приятел си тръгне. Празнотата се надига подобно на супервулкан и бълва тъга. Тъгата се трупа, независимо от сезона,а калдерата расте и поглъща чувства, котки, смърти, кутийки, пътища и плетениците от въпроси. Времето, което се ражда отново и отново, бозае тъга и расте хилаво и несигурно.

„Ела, спаси ме от лошото ми сърце.“

Прочетете още: Белетристика  Сезон България

Заповядайте на представянето на книгатата  „Аз-детето в психотерапевтичното пространство на музикалната психодрама” на Детелина Петрова

на 25.11.2017 г. (събота) от 18.30 часа в 1 Студио на Радио Пловдив.

Книгата ще бъде представена от Детелина Петрова, съвместно с две дами-доказани професионалисти: проф. дпсн Надежда Витанова и проф. д-р Капка Солакова.

Увеличаващият се брой на емоционални и поведенчески разстройства при децата в последно време, налага все по-често търсене на психотерапевтична помощ. Ето защо все по-често се търсят подходи и методи на психотерапия, които да интегрират в себе си техники за работа с деца.

Музикалната психодрама е цялостен терапевтичен метод, който разполага с неограничен потенциал. Той е съюз между Психодрама и Музикотерапия, включва в себе си изкуствата музика и драма, с възможности да присъедини живопис и танц. Това го освобождава от преобладаващото вербално взаимодействие, присъщо за други психотерапевтични методи и го прави изключително значим за работа с деца и юноши. 

Музикалната психодрама може да спомогне формирането и корекцията на психичните функции на децата и подрастващите, да послужи като средство за редуциране на симптомите на психичните аномалии при децата и юношите, да бъде използвана за превенция и подобряване на психическото им здраве, както и за повишаване на емоционалната интелигентност.

Музикалните психодраматични техники могат да се използват във всяка област, която предполага изследване на психологичните измерения на даден проблем при деца и юноши като образованието и психотерапията. Ето защо книгата „Аз – детето в психотерапевтичното пространство на музикалната психодрама“ е насочена не само към терапевти, но и към педагози, психолози, социални работници и всички, които работят с деца и юноши. Тематичната насоченост на книгата дава основание да бъдат очертани основните концептуални постановки за психичното развитие в детска и юношеска възраст, възрастовите особености в периодите на развитието, основните подходи в детската психотерапия за преодоляване и превенция на психични аномалии в детството. Очертани са характеристиките на Музикалната психодрама, основните елементи, подходи и техники. Дадени са насоки за работа в Музикалната психодрама сесия за деца и юноши. Разработени са и примерни системи от музикално психодраматични дейности, сценарии и активности, които да бъдат използвани при работата с деца.

Издаването на тази книга беше неизбежност. По силата на щастливи обстоятелствата то се случва в издателството, където тя искаше да работи. Това е естественият развой на събитията, съхранението в паметта на думите, начинът тя да оживява, когато я четем. Това е съпротива срещу забравата. Нейната книга.
Това е Владимира.

10 декември 2016 г. от 18:00 до 20:30

Културен център Морско казино
Приморски парк, Бургас