Албина Опанасенко е родена на 07.09.1965 г. в гр. Москва. Учила е в 133 ЕСПУ“А.С.Пушкин“, завършила е Колеж по библиотечно дело в София и библиотечно- информационни науки във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. Има публикации в периодичния печат през периода 1997-2000 г. Автор e на две книги – “Дванадесетата луна” 1998 г., издадена с конкурс на Националния център на книгата и “Нежни посегателства”1999 г.

 
***
Върху игленика на душата
подрънкват самотно
медалите за болка.

 
***
Колко оттенъка има червеното
няма как да разбереш
ако не се разсъблечеш
до синьо

 
***
Ако
изпиша думата любов
с големи букви
Дали
ще изпълни тишината
която си разменихме
на тръгване

 

***
изследвам по телата най-вече
пространството над диафрагмата
в търсене на територии
неподчинени на
студа

 

Искам

в градината на самотата да подредя,
грижливо, според Дзен Будизма –
камъчетата любов, предателство,
щастие, омраза, завист
и приятелство; помежду им
реката от заблуди ще извива
стоманена шия; ще седна
някъде в средата, пробойните
със сажди от плътта си да замажа
и усмирена ще запаля
лулата на мира.

 

 

Раздумка

Наоколо е пълно с лица,
но само едно недовиждам,
затова – ще поговоря за онова,
което разчлени небето на “не, бе”,
което думите пренареди по азбука,
несъвместима със сърцето.
Ще се разговоря за оцеляването
в изтеклите мътни родилни води на лъжата,
за неподвластния страх от раждането на свобода,
която идва като
натрапена непозната.

 

 

Есенна прелюдия

Бикините на лятото
прострени на простора
редом с тютюневите низи и
забрадките на лешникови
гроздове, примесени със аромата на
петмез от тикви, дюли или сливи –
тъмносини
като назряващия бунт
на облаците.