Пиша, за да се лекувам. От самия себе си. Не е призвание, още повече пък работа. Ако се превърне в работа, това означава да се стане ежедневие, а то убива. Убивавсичко истинско.Убива самия автор, като такъв. Убива свободата му. Когато приех да стана част от редакторксия екип на електронно списание „Нова Асоциална Поезия”, водещ мотив беше, именно това, че всички ще дадем част от себе си и собственото ни време, в името на създаването и поддържането на една алтернативна сцена, без да очакваме нищо в замяна. Затова обичам хората, които са обвързани със списанието. Никой не го приема като работа, а напро-
тив.

Цялото интервю с Александър Иванов, можете да прочетете тук:

„Изживей ме“ до болка, до смърт, до край, с такава любов, в която и умирането е невъзможно, с такава любов,  от която изход няма. Защото тя съществува и отвъд смъртта, която е просто миг във вечното ѝ царство.

Пред Вас е една книга, чиито метафори не са отричане на живота, а утвърждаване на изгарянето. Страници, в които отдаването е действие, равнозначно на самоубийствено съществуване чрез другия. Книга с изключителна сила на въздействие, криеща се в искреността на споделеното себе си, в смелостта на излизането извън душата, за да се търсиш отвъд, там, където те няма, там, където никога няма да бъдеш намерен. Думи с лице, което не  може да се нарисува, защото няма да „стигне черното”, думи – тела, думите като смърт от любов. Писане като отпътуване от живота, поезия като „приказка без щастлив край” и затова до болка истинска.

Александър Иванов борави с метафорите и образите точно и изчистено, почти до съвършенство. Така ни дава само и единствено чистата есенция. Няма нищо излишно в неговата поезия, „всичко най-накрая си е на мястото”.

Мотивът за писането като начин на умиране и мотивът за обичането като акт на смърт чрез доброволно отказване от себе си, се преплитат и допълват, обединени от идеята за непреодолимата вечност на любовта, която можеш само да изживееш или изпишеш. И всичко това не са просто думи, а изживяване на едно „никога” от един човек с ненамерено име.

Рядко се среща подобна смелост и категоричност в писането, с каквито Александър Иванов ни казва „Изживей ме“. Тази книга е покана за изгаряне, за любов до смърт. Осмелете се да я приемете!

Ива Спиридонова

Прочетете още: Култура и общество  Сезон България

Александър Иванов е роден на 9 септември, 1986 г. в гр. София.

През 2005г. завършва 33ЕГ „Св.София” с английски език, 2012 г. се дипломира с отличен в магистърската специалност „Международна търговия и развитие” в УНСС.

Редактор на списание „Нова асоциална поезия“. Водещ на ежемесечните литературтни четения – представяне на списанието, заедно с Ива Спиридонова. Негови стихотворения са преведени и публикувани на арабски език в палестинското издание за култура „Алхадас“.

Дебютната му стихосбирка „Изживей ме” излизе от печат през м. Декември 2017-та година.

сутрин

искам
да се събудя
поне веднъж
до себе си

аз имам две страни
в тъмната е всичко
онова което обичам
в по-тъмната
си ти

автопортрет

искам да ме
нарисуваш
щастлив
но не знам
дали ще ти
стигне
черното

в настроение за любов

спирам времето
само за да остана
по-дълго в спомена
за невъзможното
бъдеще

списъкът на шиндлер

цвете без листа
цигара без филтър
зима без любов
дете без майка
само ти имаш и мен

вечност

ти си бъдеще
в миналото ми
което не бих
заменил
за нито едно
настояще

къщата гори
чичо ми цитира
чехов на двора
всичко
най-накрая си е
на мястото

ако е истина
че очите са отражение
на душата
то значи
тя е най-красива
след третия оргазъм

атрофия

споменът за теб
ми действа като
бръснарско ножче
в ръцете на
самоубиец

тъмнина

всяко мое
проникване в теб
кара дявола
да чете
евангелието

амнезия

бяхме по-щастливи
когато нямахме
спомени
заедно

поезията ми
е по истински
случай
главните заподозрени
липсват

дори и на меланхолията
ѝ омръзна от мен
иска да се влюби в някой друг
в някой щастлив човек

освободихме се

от любовта си
един към друг
защото само така
ще се обичаме
вечно

събота

защо бързаме
толкова
смъртта е пред
нас
ще имаме цяла
вечност
да бъдем
заедно

нова бразилия

виждам смъртта
на дъното на
чаша кафе
и разбирам
че си навсякъде

самоубийство

въжета
мостове
наркотици
алкохол
а аз избрах
теб

ще те преживея
но себе си

след теб
никога

смърт

усмивката ти
е поезия
която само смелите
ще напишат

joy division

имам чувството
че не живея във времето си
моята музика е мъртва
моите артисти ги няма
поетите ми
са написали всичките си думи
не се намирам никъде
сега или утре

дали не съм мъртъв и аз

тук не познавам никой жив
за да попитам

поезията
е като приказка
без щастлив
край

ПО ТАРКОВСКИ ЗА КИНОТО

тези дни
българската литература
е най-тъжното нещо на света

тя става все по-зависима от
парите
тя става все по-зависима от
рекламата

като прах за пране

Прочетете още: Поезия  Сезон България