Провинция Шанси в централен Китай се превърна в сцена на удивителна археологическа находка: открита е гробница от династията Дзин, датираща отпреди 800 години. Според Института по археология на провинция Шанси гробницата е била открита още през 2019 г. при ремонтни дейности на дренажната система в района, но едва сега откритието е оповестено публично чрез доклад на Китайската академия за социални науки.

Гробницата, разположена до селището Донгфенгшан, окръг Юанку (около 545 километра югозападно от Пекин), е великолепна, богато украсена структура, изградена изцяло от небоядисани тухли, имитиращи дърво. Стълбище отвежда до основната гробна камера, чийто вход е бил запечатан.

Основната камера е с квадратна форма, с ширина на стените 2 метра и височина 3,5 метра. Покривът е осмоъгълен, изграден от тринадесет наклонени реда тухли. Всички стени са гравирани със сложни резби, а на покрива е разположена богато украсена капандура.

Според китайските археолози най-забележителният аспект на гробницата е нейната уникална украса. По южната стена са гравирани орнаменти, имитиращи прозорци с решетки. Източната и западната стени са гравирани с мотиви, които изключително реалистично имитират врати и прозорци. В подножието им са добавени и цветни етюди.

Най-впечатляваща обаче е северната стена, класифицирана от археолозите като „истински шедьовър“. На тази стена са гравирани фигурите на мъж и жена, седнали на столове с цветни декорации, а пред всеки от тях има маса с храна, питиета и пергаменти. За човешките фигури се смята, че са семейна двойката, обитаваща гробницата. Фигурите са изобразени изключително реалистично – с много детайли, забелязват се дори гънките на дрехите им. Мъжът е изобразен с козя брадичка, облечен е в роба, препасана с колан, а ръцете му са скрити в ръкавите на дрехата. Жената е облечена в рокля и, подобно на съпруга си, ръцете ѝ са скрити в ръкавите. Украсата на гробницата включва още изображения на лъвове, морски животни и цветя, но най-интересни са двете фигури, за които археолозите предполагат, че са духове-пазители.

В основната камера е открито погребение на трима души: дете на възраст между шест и осем години и двама възрастни на възраст между 50 и 60 години. Едно от нещата, което озадачава археолозите, е, че въпреки грандиозния характер на гробницата, погребалната церемония е доста скромна. В гробовете са намерени само девет предмета – две порцеланови кани, две порцеланови купи, една порцеланова лампа, три глинени саксии и една глинена плоча с текст, вероятно указващ подробности за закупуването на земята, върху която е построена гробницата. Въпреки че надписът е в лошо състояние, археолозите са дешифрирали фразите и от тях става ясно, че погребението датира от времето на управлението на император Джангзонг от династията Дзин, тоест между 1190 и 1196 г. сл. Хр..

Екип от китайски археолози откри (град Уси, провинция Дзянсу, източен Китай) каменна брадва, на която е гравирано изображение на тигър.

Реликвата, за която се смята, че е била използвана за религиозни ритуали, датира отпреди около 4500 години, от периода на нефритовата културата Лянгжу.

Предметът е ритуалното оръжие от твърд камък, проектиран с гладки и уникални линии. Намерено е в руините на жертвена платформа със следи от износване, които показват, че инструментът не е бил с култова стойност, а се е използвал в церемониални жертвоприношения.

При разкопките са открити общо 329 каменни оръдия на труда, 73 каменни и костни върхове на стрели и много керамични предмети. Всички са датирани от периода на нефритовата културата Лянгжу в Китай.

Районът около езерото Тайху се характеризира с изобилие от нефритови артефакти и археолозите продължават да намират все нови и нови доказателства за уникалната праисторическа история и култура на региона.

Проучване на Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн за древния индиански град Кахокия, разположен на брега на река Мисисипи, до днешния Сейнт Луис, Мисури, САЩ

Една от задачите на археологията е да анализира климатичните въздействия върху различни човешки общества и цивилизации. Често пъти изследванията идентифицират корелация между периодите на климатични промени и активни социални трансформации.

Археологът Тимъти Р. Паукетат (Timothy R. Pauketat) от Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн (University of Illinois at Urbana-Champaign) публикува статия в Journal of Anthropological Research, в която споделя как климатичната кривата през Средновековието* влияе на историческото и културно развитие на могъщите индиански колонии в долината на река Мисисипи.

Подемът на Кахокия започва през Х век, когато градът става център на мисисипийската цивилизация, за което спомага и местоположението ѝ, вливането на трите реки – Мисисипи, Мисури и Илинойс. В този период местното население се е увеличило от 1000 до 40 000 жители.

Никое друго северноамериканско населено място не достига подобна урбанизация чак до края на XVIII век.

Според Паукетат внезапният прираст на населението в Кахония съвпада с мощен религиозен подем, вероятно провокиран от експлозия на свръхнова през 1054 г., осветявайки небето повече от месец.

Проведените през последните години разкопки показват, че по-голямата част от населението на Кахокия е било от имигранти, дошли за религиозни поклонения, след което се установяват в града и околностите му.

В центъра на Кахокия е разположена т. нар. монашеска могила, с височина 100 метра и площ на основата от 5,6 хектара – най-атрактивната историческа забележителност в Северно Мексико. Това е било мястото за провеждане на публични игри и религиозни ритуали. Името си получава от общността на монасите траписти, населявали могилата векове по-късно, след изоставянето на града.

Церемония на парна баня

Паукетат е анализирал нивата на въздушните потоци и валежите в Кахокия през средновековния климатичен максимум и заключението му е, че евапотранспирацията* е основната причина за урбанизацията в долината на Мисисипи.

Паукетат изследва и институционализираната форма на евапотранспирацията – свещен ритуал, известен като „церемония на парна баня“.

Според Паукетат местното население, уповавайки се на поверие за взаимовръзка между живата и неживата материя, интерпретира климатичните феномени като духовни проекции от природата към човека. „Церемонията на парна баня“ е практика за мощен енергиен трансфер, при който водата се превръща в пара, чиято уловена субстанция от жителите на Кахокия ги дарява с лечебен елексир.

„Церемонията на парна баня“ е само един от многобройните ахетипове от културния и социален Ренесанс на Кахокия, който Паукетат нарича „Големия взрив“.

Около 1050 г. сл. н. е. стават характерни непознати дотогава архитектурни елементи и стилове, изразяващи предимно водните и лунните цикли. На мястото на старите селища за кратко време са изградени могили, площади и религиозни сгради. Съществуващите вече светилища са били разширени, като към тях са създадени пътища, свързващи ги с могилите за „церемония на парна баня“.

Моделите на PDSI (Palmer Dough Severity Index) отчитат значителна промяна на климатичните условия през XII век –  рязък спад на валежите и продължително засушаване.

Според проучването именно спадът на валежите и последвалото засушаване се оказват катализаторите за драматичните промени в Кахокия – миграция на населението, презапасяване с хранителни ресурси, недоверие и отказ от церемони и подмяна на култове.

* Равномерни валежи и умерен климат в периода IX-XII и значителното покачване на температурите, спад на валежите и засушаване след XII в северноатлантическия регион.

** Отделяне на влага в атмосферата чрез директни изпарения от земната повържност, от една страна и от растителна транспирация, от друга.

Древните селища са открити чрез лазерни скенери, монтирани на борда на хеликоптер 

Под буйната растителност на Амазонка група археолози откриха, използвайки дистанционни лазерни скенери, монтирани на хеликоптер, конфигурация от древни селища, подредени във формата на часовник.

При изследването, публикувано в Journal of Computer Applications in Archaeology, е използвана сканиращата технология LIDAR.

„Открихме тези селища и техните инфраструктури с LIDAR, което доскоро не беше възможно, защото повечето са трудно забележими и при най-прецизните сателитни изображения“, казва археологът Хосе Ириарте от Ексетърският университет, Обединеното кралство.

Вместо да правят разкопки, обикаляйки от една могила на друга, както се практикуваше в миналото, изследователите са успели да забележат селищата чрез сензора RIEGL VUX-1 UAV LIDAR, наблюдавайки терена от въздуха.

Сканиранията показват как селата, построени между 1300 г. и 1700 г. сл. н. е., са организирани по начин, който представя специфични социални модели, без изразена йерархия.

„Равномерното пространствено разположение на селищата вероятно изразява представата за космоса на индианците”, казват изследователите.

Археолозите са идентифицирали между 3 и 32 могили в конфигурация по терена, с височина в някои случаи до 3 метра и с дължина – до 20 метра. По-подробно проучване в бъдеще ще трябва да установи точното предназначение на всяка от тези могили – от строеж на селища до гробници и ритуални светилища.

Учените идентифицират и инфраструктура, – главни и второстепенни пътища – която е разположена подобно на слънчеви лъчи или часовникови стрелки, излизащи от могилите. Повечето села разполагат с по два пътя, водещи на север и на юг.

„LIDAR е нова възможност за локализиране и документиране на наземни площи в залесените части на Амазония, характеризиращи се с гъста и трудно проходима растителност“, казва Ириарте.

Археолозите са изследвали около 36 селища, някои само на 2,5 километра едино от друго. Освен кръгли и елипсовидни, са открити и такива, с правоъгълна конфигурация.

Това изследване запълва някои „празни пространства“ от историята на този район от тропическите гори на Амазонка, – югоизтокът на Бразилския щат Акър – за който се смяташе, че е бил рядко населен.