Археолози от университета в Тел Авив разкриват мистерията за палеолитните каменни кариери и производството на инструменти. Защо Homo erectus многократно са посещавали едни и същи места в продължение на стотици хиляди години? Отговор дават миграционните пътища на слоновете, които те ловували и разчленявали с помощта на кремъчни инструменти, изработени в тези кариери.

Изследването, публикувано в списанието Archaeologies, е ръководено от д-р Меир Финкел и проф. Ран Баркай от катедрата по археология и древни близкоизточни култури на университета “Джейкъб М. Алков” в Тел Авив, Израел.

Проф. Ран Баркай казва: „Древните хора са имали нужда от три неща: вода, храна и камък. Докато водата и храната са необходими за всички същества, хората са разчитали на каменни инструменти, за да ловуват и разчленяват животни, тъй като не са разполагали с остри нокти или зъби на другите хищници. Въпросът е защо откриваме скални кариери, които са били използвани за производството на кремъчни инструменти, а близо до тях – подобни каменни масиви, които стоят непокътнати, без да са били използвани за направа на инструменти?“

Проучване на местни групи от по-ново време показва, че ловците-събирачи са придавали голямо значение на източника на камъка – самата кариера – възприемайки мястото като свято и поклонническо. Правени са поклонения на такива места и са оставяни дарове на входа на кариерата.

В продължение на близо 20 години проф. Баркай и неговите колеги проучват обекти за добив на кремък и сечива в Горна Галилея. Този регион се характеризира с големи скални масиви от кремък, подходящи за изработване на инструменти. Намират се много близо до основните палеолитни обекти в долината Хула — Гешер Бенот Яков и Мааян Барух.

В тези праисторически обекти са разположени хиляди кариери за добив на кремък, от който преди половин милион години, през периода на ранния палеолит, праисторическите хора са изработвали инструменти и са оставяли дарове при поклонения, въпреки наличието на кремък и в други геоложки образувания.

Тъй като слоновете са били основният хранителен ресурс за тези ранни хора, изследователите от университета в Тел Авив съпоставят данните за разпространението на кремъчните инструменти и сечива с данните за миграционните пътища на слоновете. Откриват, че местата за добив и обработка на кремък са разположени в близост до тези миграционни пътища.

„Един слон консумира средно по 400 литра вода на ден, което фиксира пътищата му на движение. Тези животни имат нужда ежедневен достъп до водо – езера, реко и потоци“, казва д-р Финкел.

Впоследствие изследователите прилагат адаптиран модел на изработения в Израел, към няколко обекта от периода на ранния палеолит в Азия, Европа и Африка. Те включват както места, където са ловувани слонове или мамути, така и места от по-късен период – на хипопотами, камили и коне.

„Изглежда, че „светата троица“ от палеолита е универсална: навсякъде, където е имало вода, е имало слонове и навсякъде, където е имало слонове, хората е трябвало да намерят подходящи скални образувания за добив на камъни за направа на инструменти“, казва проф. Баркай.

Това е било традиция: в продължение на стотици хиляди години слоновете са използвали едни и същи маршрути, а хората са произвеждали каменни инструменти в близост до тези маршрути. В крайна сметка слоновете изчезват и светът се променя завинаги.

Тази статия е публикувана в списание Archaeologies и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на английски език).

Мистерия обгръща една от най-известните културни забележителности в Обединеното кралство. Ново изследване, публикувано в списание ScienceDirect засилва мистерията относно произхода на каменните кръгове на Стоунхендж. Според изследването камък номер 80, известен като Олтарният камък, не е бил донесен в равнината от същото място, като останалите.

Повечето от камъните, от които е изграден монументът, идват от планините Пресели (Preseli Mountains), западен Уелс, на около 225 километра западно от Стоунхендж, но сега става ясно, че  Олтарният камък е с различна структура и най-вероятно е дошъл от друг скален масив, намиращ се много по-далеч. „Много е вероятно Олтарният камък да не е добит от магмените скали в планините Пресели, а да е с произход от масив в Северна Великобритания“, казват авторите на проучването.

Олтарният камък е уникален – неговата структура е от червен пясъчник, а не от магмена скала.

Анализите на Олтарния камък показват високо съдържание на барий – 1025 части на милион. Докато при направените 58 проби на другите камъни, само в 4 нивото на барий е над 1000 части на милион. А това е убедително доказателство, че скалата, от която е изсечен Олтарният камък се намира в Северна Великобритания, а не в Уелс.

Смята се, че Стоунхендж е най-емблематичният неолитен паметник в света. Неговите внушителни, вертикални камъни, издигнати около 3000 г. пр.н.е. достигат 4 метра височина и тежат около 25 тона всеки. Множество мистерии обгръщат мястото, а учени и археолози продължават да се опитват да надникнат, поне малко, в загадката Стоунхендж.

Провинция Шанси в централен Китай се превърна в сцена на удивителна археологическа находка: открита е гробница от династията Дзин, датираща отпреди 800 години. Според Института по археология на провинция Шанси гробницата е била открита още през 2019 г. при ремонтни дейности на дренажната система в района, но едва сега откритието е оповестено публично чрез доклад на Китайската академия за социални науки.

Гробницата, разположена до селището Донгфенгшан, окръг Юанку (около 545 километра югозападно от Пекин), е великолепна, богато украсена структура, изградена изцяло от небоядисани тухли, имитиращи дърво. Стълбище отвежда до основната гробна камера, чийто вход е бил запечатан.

Основната камера е с квадратна форма, с ширина на стените 2 метра и височина 3,5 метра. Покривът е осмоъгълен, изграден от тринадесет наклонени реда тухли. Всички стени са гравирани със сложни резби, а на покрива е разположена богато украсена капандура.

Според китайските археолози най-забележителният аспект на гробницата е нейната уникална украса. По южната стена са гравирани орнаменти, имитиращи прозорци с решетки. Източната и западната стени са гравирани с мотиви, които изключително реалистично имитират врати и прозорци. В подножието им са добавени и цветни етюди.

Най-впечатляваща обаче е северната стена, класифицирана от археолозите като „истински шедьовър“. На тази стена са гравирани фигурите на мъж и жена, седнали на столове с цветни декорации, а пред всеки от тях има маса с храна, питиета и пергаменти. За човешките фигури се смята, че са семейна двойката, обитаваща гробницата. Фигурите са изобразени изключително реалистично – с много детайли, забелязват се дори гънките на дрехите им. Мъжът е изобразен с козя брадичка, облечен е в роба, препасана с колан, а ръцете му са скрити в ръкавите на дрехата. Жената е облечена в рокля и, подобно на съпруга си, ръцете ѝ са скрити в ръкавите. Украсата на гробницата включва още изображения на лъвове, морски животни и цветя, но най-интересни са двете фигури, за които археолозите предполагат, че са духове-пазители.

В основната камера е открито погребение на трима души: дете на възраст между шест и осем години и двама възрастни на възраст между 50 и 60 години. Едно от нещата, което озадачава археолозите, е, че въпреки грандиозния характер на гробницата, погребалната церемония е доста скромна. В гробовете са намерени само девет предмета – две порцеланови кани, две порцеланови купи, една порцеланова лампа, три глинени саксии и една глинена плоча с текст, вероятно указващ подробности за закупуването на земята, върху която е построена гробницата. Въпреки че надписът е в лошо състояние, археолозите са дешифрирали фразите и от тях става ясно, че погребението датира от времето на управлението на император Джангзонг от династията Дзин, тоест между 1190 и 1196 г. сл. Хр..

Екип от китайски археолози откри (град Уси, провинция Дзянсу, източен Китай) каменна брадва, на която е гравирано изображение на тигър.

Реликвата, за която се смята, че е била използвана за религиозни ритуали, датира отпреди около 4500 години, от периода на нефритовата културата Лянгжу.

Предметът е ритуалното оръжие от твърд камък, проектиран с гладки и уникални линии. Намерено е в руините на жертвена платформа със следи от износване, които показват, че инструментът не е бил с култова стойност, а се е използвал в церемониални жертвоприношения.

При разкопките са открити общо 329 каменни оръдия на труда, 73 каменни и костни върхове на стрели и много керамични предмети. Всички са датирани от периода на нефритовата културата Лянгжу в Китай.

Районът около езерото Тайху се характеризира с изобилие от нефритови артефакти и археолозите продължават да намират все нови и нови доказателства за уникалната праисторическа история и култура на региона.