Автор: Игнасио Лопес-Гони
(Професор по микробиология, Университет на Навара)

Казват, че веднъж, когато френският астроном, физик и математик Пиер-Симон Лаплас дал копие на една от своите творби на Наполеон, той коментирал: „Казаха ми, че в тази велика книга, която сте написали за система на света не се споменава Бог, нейният създател.“ На което Лаплас отговори: „Не съм имал нужда от тази хипотеза.“

Векове наред научните открития изглежда противоречат на вярата в Бог. Науката накара религията да се оттегли, а технологичното развитие направи безполезна необходимостта да се обръщаме към Бог, за да обясни и разреши човешките проблеми. Тези, които поддържаха вярата си, изпитваха известен комплекс за малоценност по отношение на рационализма. Материализмът става интелектуално доминиращ.

Наскоро беше представена книгата „Бог. Науката. Тестове. Зората на нова революция.“ Бестселър във Франция с над 250 000 продадени копия. Неговите автори Мишел Ив Болоре и Оливие Бонаси твърдят, че материализмът е вяра като всяка друга и че сегашното състояние на науката не опровергава съществуването на Бог, а по-скоро го доказва.

Термичната смърт на Вселената и Големият взрив
Според тези автори, въпреки несигурността в познанията ни, относно природата на тъмната материя и енергия, това, което знаем, ако законите на природата не се променят с времето, е че единственият възможен край на Вселената е нейната термична смърт, следствие от прилагането на втория принцип на термодинамиката.

Хипотезата, която днес има най-широк консенсус е, че Вселената ускорено се разширява. Според това в рамките на около 10¹⁰⁰ години ще настъпи окончателната термична смърт на Вселената. При максималното разширение, тя ще достигне тотална ентропия – краят на термодинамичната активност.

Това, което наричаме ​​„Тъмен период“ (Тъмна ера), е периодът в който ще има само фотони в гигантско пространство, клонящо към абсолютната нула. Следователно Вселената не е нито статична, нито вечна и се развива.

И ако ще има край, би трябвало да е имало начало. Стандартният модел за Големия взрив и разширяваща се вселена с условно начало преди 13,8 милиарда години, е многократно симулиран и изглежда логичен, въпреки неуспешните опити за разработване на други модели.

Следователно Вселената не е нещо случайно, неподредено и произволно, а по-скоро възниква от контролиран процес, в който всеки елемент се появява прогресивно. Всичко възниква от „примитивен атом“. Преди това няма нито време, нито пространство, нито материя. Няма нищо.

Времето, пространството и материята възникват в определен момент. Следователно безкрайността е само концепция. „Преди“ би било извън експерименталната наука. Тази хипотеза, най-последователната и понастоящем събираща най-голям консенсус, повдига други въпроси: ако Вселената не е вечна, какво е имало преди? Нищо, няма време? Как нещо възниква от нищото? И преди всичко защо възниква? За някои това е доказателство за съществуването на Бог-творец.

Въпреки че има други интерпретации или хипотези – като космическата инфлация, вселена без ръбове, теорията за суперструните, вечна и циклична мултивселена с десет или повече измерения… – тези хипотези са изключително сложни, силно спекулативни и е малко вероятно да бъдат доказани, въпреки че представляват интересно интелектуално и научно упражнение.

Фина настройка и преход от инертния към живия свят
В космологията фината настройка на Вселената означава, че условията, които позволяват живот във Вселената, могат да възникнат само когато определени фундаментални константи са в много тесен диапазон от стойности. По този начин, ако някоя от тези константи е малко по-различна, вселената, материята и животът не биха били възможни.

Вселената се явява като „цяла настройка“, механика с невероятна прецизност, в която всеки етап зависи от невероятни корекции и сложни, незаменими предавки, които работят заедно, за да позволят съществуването и функционирането на цялото. Това някои наричат ​​антропен принцип, онази привидно невероятна поредица от съвпадения, позволяващи нашето присъствие във вселена, която изглежда е била перфектно подготвена да гарантира нашето съществуване. От силата на гравитацията, електромагнитната сила, скоростта на светлината, константата на Планк, заряда и масата на електрона и протона…

Трудно да се твърди, че вселената, материята и преходът от инертното към живото са възникнали от хаоса или че случайността и вероятността са единствената причина. Материализмът и случайността остават предизвикателство и сами по себе си не могат да обяснят цялата реалност.

Разумна и последователна хипотеза
Според мен всички тези аргументи не са доказателства за съществуването на Бог. Науката не може да докаже съществуването на Бог, нито пък че той не съществува. Не е необходимо науката да подкрепя вярата.

За да обясним света около нас, не е необходима директна намеса от Бог, който често се нарича „Бог на празнините“. Когато има „празнина“, нещо, което не разбираме или за което нямаме научно обяснение, се обръщам към Бог, който запълва празнината с магическия си пръст. Много привлекателна „хипотеза“, но може би прекалено опростенческа и несъществена. Тук е добре да си припомним цитата „Библията не ни казва какво е небето, а как да отидем на небето.“

Но това, което често се твърди е, че науката не ни отдалечава непременно от Бог и че вярата в Бог е нещо „разумно“, че за един мъж или жена от науката в 21-ви век има смисъл да бъде вярващ. Вярата не е ирационална, тя не е „допълнение“: тя също е последователен начин за разбиране на реалността.

Науката и вярата се допълват взаимно в своята крайна цел, която е познаването на истината за света и за човека. Науката ще попита и ще отговори (или поне ще се опита) за естеството на нещата. И това, което вярата ще даде на някои от нас, е причината и смисълът. Но те не са самостоятелни територии, а допълващи се.

За хората, които имат вяра, това е насърчение да продължат страстно да изследват, защото колкото повече познаваме света около нас, толкова повече познаваме Бог. Ами ако възникне някакъв вид противоречие между това, което науката ми казва, и това, което предполага вярата? Реалността е една, тези привидни противоречия са стимул да продължим да учим и изследваме повече.

Както Робърт У. Уилсън (Нобелова награда по физика за 1978 г.) пише: „Едно по-висше същество може да е в началото на Вселената. Въпреки че тази обща теза не ми се струва достатъчно обяснение, приемам нейната последователност.“

Твърдението „науката не опровергава съществуването на Бог, а по-скоро го доказва“ предлага съществен дебат без обиди, надменност или отричане. Задълбоченото мислене за нещата не трябва да означава автоматично отхвърляне на „хипотезата за Бог“.

Тази статия е публикувана в The Conversation и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на испански език).