Интервю с изпълнителя на български народни песни –Божидар Златков за Културни новини
– Традициите са нещо, което е в основата на оцеляването на род и Родина. Къде откривате Вашата същност и там ли е и мястото на българския фолклор?
– Познаването на историята, на обичаите и на традициите са предпоставка за пребъдването на една нация. Тяхното поддържане и зачитане са от голяма важност за оцеляването на рода и Родината и съхраняването на националната идентичност. Нашият фолклор има място в сърцето на всеки българин и чужденец, който го разбира и тачи. Мястото му е в живота и в ежедневието ни. Моята същност като творческа личност е на първо място – националната ми принадлежност – българин, и второ – човек на изкуството и на словото – певец и учител.
– Живеем във време, съпътствано с доста кризи – къде остава изкуството в това ни живеене?
– За съжаление то е на заден план, а по̀казното и „видимото“ изкуство е принизено на доста ниско ниво, изкривено или опошлено. Все пак не бива да забравяме, че ролята на изкуството е да извисява душата на човека и да му дава духовна храна. За щастие има много примери за личности и институции, които успяват да правят такова изкуство, дори и в наши дни, и това е похвално и трябва да се оценява.
– Пеенето е трудно начинание, което изисква добра подготовка и, разбира се, публика, която да го приема. Къде откривате допир с Вашата публика и как откривате добрата песен за Вас?
– Пеенето е, на първо място, дарба, която, обаче, трябва да се развива и култивира. Успехът в пеенето като част от популярното изкуство, изисква и развиването на редица други качества, за да може един талантлив и добре пеещ човек да се представи като артист пред широката публика. Най-ценни за мен са срещите ми на живо с хората – на техните празници – събори, фестивали, сватби, кръщенета, годишнини. Там виждам тяхната реакция на песните ми и има взаимност. Винаги пея на живо на своите участия и по този начин пеенето ми отразява емоцията на момента. Обичам да общувам с публиката и, когато това е възможно, слизам от сцената и пея сред хората, хванати на хоро. Там е магията; там е спойката.
Относно това как избирам песните си – това зависи от няколко фактора: от типа песни, които харесвам, от препоръките на композиторите и вокалните педагози, с които работя и, не на последно място, от търсенето на пазара, колкото и цинично да звучи това. Един изпълнител трябва да пее песни, които му прилягат и да има разнообразен репертоар, който да обогатява в да е в синхрон със своето развитие.
– Участвате в много фестивали, конкурси и други изяви, в които музиката е част от съдържанието – как се готвите за тези срещи?
– Подхождам с голяма емоция към всяка покана за събитие. При концерт подготовката включва подбор на репертоар и работа по него. Когато става дума за интервю или събитие, където основно ще говоря, мисля и се подготвям по темата или обичая, който ще се разглежда. Понякога в подготовката се включва и подсигуряване на реквизит, танцьори, дрехи и т.н.
– Къде оставяте музиката, когато сте в другото си амплоа –на преподавател, или тя продължава да бъде част и от това Ви поприще?
– Музиката съпътства ежедневието ми неизменно и е част и от работата ми като учител. Използвам песни в уроците си за различни цели; използвам музика за създаване на определена атмосфера или настроение сред учениците си. Освен това, в момента следвам „Музика“ и се подготвям да бъда учител и по музика.
– Кога най-силно усещате обичта на хората?
– Когато са искрени и неподправени. Когато са директни и се веселят от сърце и танцуват на песните ми; когато скришно бършат някоя сълза на „Дядовата къща“; когато са искрени в радостта си за моите успехи и когато са директни в критиката си към това, което правя. Щастлив съм, защото от малък винаги съм получавал много любов и се радвам на обич и уважение – от семейството, от приятелите ми, от учениците и колегите ми, и сега – от публиката ми. Това е безценно богатство и моята най-голяма награда.
– Трудна ли е пътеката на изпълнител на фолклорна музика?
– Всичко в живота е трудно, но човек трябва да се бори, за да има развитие и да напредва. Като цяло, за изпълнителите на музика в България е трудно по ред причини, а за изпълнителите на фолклор, бих казал – умерено трудно. Има конкуренция; има липса на подкрепа и установена процедура; няма подкрепа от страна на държавата; има подмяна или липса на ценности; има криворазбран шоубизнес; има контраст между обтразование и подготовка на изпълнители и реалния пазар; има много талант и упоритост в страната ни. Да кажем, че е въпрос на работа, упорство, късмет и, за радост, все още и на талант.
– Приятелите са важно нещо от човешкия живот – срещнахте ли предателства или повечето приятелства устояха във времето?
– Предателства – не бих казал. Факт е, че хората се променят и вървят по своя път, който често отвеждат всеки в различна посока. Но истинските приятели остават такива, независимо от времето и разстоянието. Вярвам, че истинските хора в живота ми са все още до мен и съм благодарен за тях. Нека правим разлика между приятели и познати.
– Човешките отношения са в тежка криза, както и обществото ни – какво може да помогне да бъдем по-добри в тези отношения?
– Себеуважението, реалната представа за ситуацията, положителното мислене, уважението и страха от по-възрастните и от Бога, смирението или старанието да бъдем смирени. Обичта – към партньор, родители, Родина, занимание.
– Как успявате да останете сам със своите мисли и чувства?
– Аз никога не съм сам – в мен непрестанно звучи музика, има ритъм. В главата ми е постоянен монолог или диалог. Нека не звучи налудничаво, а по-скоро комично. Иначе, ако трябва да отговоря сериозно на въпроса – когато съм сам сред природата или катеря в планината; когато съм у дома, на село, с изключен телефон и без лаптоп; когато творя.
– Показвате ли на околните Вашето отношение към тях? Има ли искреност в това Ваше общуване?
– Старая се да бъда открит и директен в общуването си с хората. Винаги подхождам с доверие, прямота и позитивизъм, но все пак една реакция от моя страна не може да не отрази енергията или тона, насочени към мен. Както всички знаем, в общуването си използваме не само реч, но и много други невербални средства. При мен е същото, дори в малко по-голяма сила, предвид това, че се занимавам със слово от една страна и с музика – от друга.
проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ
