Божидар Пангелов прави поезия, защото това е неговият опит да изрази неизразимото. Според него всеки поглед назад е промяна. Времевите ипостаси са фикция за сигурност на детерминирания човек. Другото е вечност. Неговата рецепта за успех е: “В личен план да намеря усмивка в капка роса.”
Цялото интервю с Божидар Пангелов, можете да прочетете тук:
Божидар Пангелов е роден през мекия месец октомври в града на кестените гр. София, България, където живее и работи. Обича да се шегува, че единственото авторство, което признава е на трите му деца и хоби работата в сферата на бизнес услугите.Изненада предизвиква първата книга „Четири цикъла” написана изцяло по интернет с непознат автор в пълен синхрон по мотиви от старогръцките легенди и митове. Съавторът (Ваня Константинова) е редактор на следващата му книга „Делта”, а и на нея е посветена книгата „Момичето, което…” Последната ( засега) книга е „Човекът, който…”
През 2013 г. американско издателство публикува в е-формат двуезичната книга „Перо от Фуджияма“
Някои от стихотворенията му са преведени на италиански, немски, полски, руски, китайски, турски и английски език и се публикуват в сайтове за поезия, както и в антологии и някои периодични издания по целия свят. Божидар Пангелов е един от участниците в германския проект „Европа … поема” Europa ein Gedicht. Castrop Rauxel ein Gedicht RUHR 2010.. и проекта” SPRING POETRY RAIN”2012г. Кипър.
Повече от поезията на Божидар Пангелов можете да прочете в блога му: https://bogpan.wordpress.com/about/
гара
хората пристигат и заминават
(понякога и завинаги)
остава гълъбът
да среже времето
всичкото
понеже има само
аз и аз
и само миг-
прегърната светкавица
всичкото е другаде
светли сияния
myrtus
вече
сърцето ти има друг цвят
така
тъгата ми ухае
***(до)
когато падне дърво
в гората
звукът е до
(съседната ягода)
***( В Светлина)
В светлина на приливи се връщам –
тоналности от меки багри,
разцъфващи от полуздрача.
А нямам нищо друго,
освен самото име на рождение,
отекващо във долините.
Ти, моя обич,
към всичко живо,
Ти, моя памет – неживяна,
днес раждаш думи.
И като светец, потънал
във алкова на земята,
се издигам…
преди
преди да ме
зачер-
кнеш върху
името си
чуй
дъждът вали
***( М )
Тя
Мълчание срива камъните
Мъгла отдалечава гората
след
след нощния дъжд
капчици
тънките клонки на кестена
няма да растат
три през нощта
светлина
звезда
над
звезда
прах
над
прах
и вода
Изход
И ако някога не виждаш
Изход,
копай в пръстта подобно плоден
червей
и вдигай камъка от себе си
по-тежък,
за да намериш дума
по-силна от привидност.
И ако някога поискаш повече,
копай небето.
