Последно я видях да
стриже черната овца…
Щяла да плете чорапи на съня си….
Той завинаги прокуди младостта
вече не кръжи като любовна птица!
Онази безпризорната, прииждаща с прилива неземен.
Онази дето може и сама
да язди нощем или пък денем!
Онази- бялата
красива като мама…
Онази дето лазеше
гола под юргана!
Онази младост дето лепне
като пяна.
като Бургаският смях измислен
по-отдавна и от рибите.
Часовник, който с песен ни посреща
море: като самотата ни горещо!
*
Младост:
дръзка като есенни
ръце!!
