Васил Николов завършва през 1974 година Националната художествена академия при професорите Александър Поплилов и Васил Йончев. Впоследствие работи на свободна практика в областта на печатната реклама, а от 1980 до 2000 г. е главен художник по рекламата в Пловдивската опера. В този период той създава повече от 50 сценични плаката като част от тях участват в изложби и биеналета у нас и чужбина. Десет заглавия са притежание на частни колекци в Швейцария и САЩ.

Паралелно с това проектира можество изложби и щандове за Международния панаир в Пловдив, получава редица първи награди за запазен знак и шрифт. Многократно проектира цялостно рекламните кампании на Пролетния и Есенен панаир.

Съвместно с ХермесСофт разработва множество наборни шрифтове, които днес са сред най-популярните в България. Библиотеката на ХермесСофт съдържа повече от 30 фамилии шрифтове с множество начертания, от светъл до черен. Шрифтовете на Васил Николов се изпозват ежедневно вече повече от 20 години от всички издателства, рекламни агенции и дизайн студия в страната.

От 2005 г. е редовен преподавател по шрифт, графичен дизайн и калиграфия в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

Изложбата ще бъде открита на 27 май от 19:00 часа в клуб Фарго, ул. Гладстон 1 в Пловдив.

 
Той е от поколението на „на промяната“. Тогава всичко е било ново, вълнуващо, интересно. Четяли са много, нови и нови автори, писали са, философствали, искали са да „променят света“. Времената са се изменили драстично (разбира се, към много по-лошо), но навикът му да пише е останал и с течение на времето се превърнал в „това, което прави“. Не е плакал от много години. Преживял е затвор, много болка и превратности на съдбата и вече му е трудно да дава израз на чувствата си точно по този начин. За него животът е „бъдеще в миналото“.  Най-добрият и ценен съвет е: “Обичай и прави, каквото искаш.”  Рецептата му за успех е: “Пълно смирение, абсолютно съзнание, че нищо не зависи от теб и винаги очаквай най-лошото.”

Едно интервю след многогодишно мълчание на Васил Прасков.

Цялото интервю, можете да прочетете тук:

Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е “Философия” в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите със стихове – “Малките” (изд. “Аудитория”, 1992), “География на времето” (излиза с конкурс на “Литературен вестник”, 1996) и “Слабини” (изд. “Пергамент”, 2015), както и на сборника с проза “Arest.com” (изд. “Пергамент”, 2014). В края на 90-те години на миналия век е гост-редактор във вестник “Литературен форум” (на месечното приложение за ъндърграунд и субкултура “Мухозоли”), както и водещ на рубриката “Идиот” в същото издание. От 1990 г. до днес има множество публикации в периодичния литературен печат, както и в различни електронни издания (включително кинокритика и текстове с религиозно-философска насоченост). Един от основателите на групата за културен тероризъм “Рамбо 13″.

* * *
дните без теб са като водни змии и сънища
накъдето и да забравяме времето
не отминават
синият въздух се влачи по мен
когато си тук те сънувам

когато си тук и те няма

разпъваш нежността ми като кожа
така очите ти остават в стаята
с всички други ангели

* * *
помниш ли
когато закусвахме преди секс

после престанахме

отделихме душата от тялото

* * *
без теб
сърцето ми е
мъртва маймуна
в слънчев зоопарк

тялото ти трепери на гърдите ми

ти си навсякъде в мен
разгъвам картата на твоето тяло
но се ориентирам в сърцето ти
по слънцето

гравитация

слизам в тялото ти
все по-надолу
от пръстите в косата
до отсъствието

чакам те като мъртво вълнение

смъртта нахлува в нас като вода
по вените ме носи все надолу
на приливи и отливи
танцува