По душа съм дете, по сърце – романтичка, а по ум – мечтателка! Харесва ми да чета интересни книги, да слушам благозвучна музика и да снимам красиви гледки. Вярвам в Бог и се чувствам благословена да бъда обичана. Пиша от 7-годишна и за мен животът винаги е бил поезия. Ту сладка, ту – горчива, но винаги необходима, за да съм цяла!

 

 

 

 

Българка

Родила си българка, мамо!
По кръв. По душа. По сърце.
На моето жилаво рамо
глава ще отпускат мъже,
когато ги стряскат кошмари,
когато не смогват за хляб,
когато неверни другари
превръщат живота им в ад.
Откърмени с майчина сила,
в ръцете ми рожби ще спят.
Опора, любов и закрила –
до гроба, ще бъда за тях.
Ще пазя в сърцето си всичко,
което научих от теб.
Ще правя добро. Ще обичам.
Ще бъда достоен човек.
Ще нося в ума си вдълбано
наследство от род и земя.
Родила си българка, мамо –
почтена и горда жена!

 

 

Непреодолимо разстояние

Аз съм тук. На последната пряка.
Във последния час за обичане.
Простосмъртна. Но не като всяка,
във която оглеждаш очите си.
Нямам име. Погребах го в петък.
Да не ти натежава от помнене.
После хвърлих по себе си кремък –
за да вземеш парченце от стомната.
И вселена си нямам. В наследство
ми остават пробитите грошове.
Но в душата си нося вълшебство.
И в добрите моменти. И в лошите.
Аз съм тук. Но дали ще ме стигнеш
или пак ще се спънеш във егото?

И на пръсти слепец да се вдигне –
все еднакво далече е светлото!

 

Потомка

Наследих този поглед от баба.
В него много мъже са се давили.
Като буре с барут ми е нрава.
Да не ме доближават предатели!
Със завета на мама израснах –
да не свеждам глава пред неправдата.
Аз не плача. Аз ставам опасна
даже там на дръвника, под брадвата.
На безстрашни жени съм потомка!
Вместо кръв – имам огън във вените.
Не рискувай с такава девойка,
ако още си слаб във победите.
Че сърцето ми търси героя,
а отхвърля без милост страхливците!
Зарад мен би ли влязъл във боя
без защита, без сабя, без ризница?
Би ли стискал ръката ми здраво
в болест, в бедност и в дни непоискани?

Знай, над мойто сърце има право
само истински мъж. Само истински!

 

Ничий мъж

В ръцете му – ръце на покорител,
и тази нощ усмихната ще спя.
А ти ще си отново само зрител
на нечия любов. В една ръка
със чаша попривършило уиски,
във другата – с полуугаснал фас,
ще искаш да прогониш всички мисли
от своята глава. Ала тогаз,
пред тебе някой страстно ще целуне
момичето със розовия шал.
Страстта им пред очите ти ще лумне
и ти ще се почувстваш остарял.
Не с двеста, а със хиляди години.
Не – бавно и полека… Изведнъж!
Припомняйки си всичките причини
да станеш тъй самотен. Ничий мъж.
Затрупал с прах сърцето и душата.
Изгубил всеки повод за живот.
Разбрал за кой ли път, че на земята
човек е просто никой без любов.
Поисках от това да те предпазя,
но ти обърна гръб. Не ме прие…
В прегръдките му утре ще се глезя.
А ти ще изтрезняваш. Със кафе.

 

Където е горяла любовта

Не всяка обич свършва със война,
с кръстосване на шпаги и убийства.
Обичах те, защо ми е сега
с враждебност и с омраза да те плисна?
На дребните душици остави
сплетните и безвкусните интриги.
На обич като нашта не върви
да сложим край със хули и обиди.
До вчера сме делили сол и хляб.
Нима това тъй лесно се забравя?
Не бих си позволила днес, от яд,
най-слабото ти място да ударя.
Обичал си ме, лягал си нощес
до мен със мисълта, че съм ти всичко.
Защо да се преструваш, че от днес
завинаги ти става безразлично?
Дори и разделени, пак без страх,
за тебе първа в огъня ще вляза.
Раздялата не значи, че съм враг.
Раздялата не значи, че те мразя.
Където е горяла обичта,
една искра завинаги остава.
Или с любов искри под пепелта,
или пожар от злост и мъст създава.

 

Повече произведения от Васка Мадарова, можете да прочетете от страницата й “Любовта през моите очи”:
https://www.facebook.com/Любовта-през-моите-очипоезия-Васка-Мадарова-149425675110688/