Най-големият инат на тема позитивно мислене. Толкова държи на това, че понякога изглежда, все едно си вярва.. и започваш да вярваш и ти. Напомня на хората в Ню Йорк и Чикаго – забързани, но готови за креативност. Тя се интересува как работи живота, как той се отразява на хората. Рали търси човека в хората. И живота в човека…

“Не вярвам на хора без пороци и любов без лудост. Вярвам, че красотата на думите буди умрели души и спасява живите.” – Charly Wilde

 

Прости ми

прости ми
бях прекалено голяма
за твоя малък свят

Светът не е малък!
Светът е огромен,
защото смехът ти
е на хиляди километри
от моя.
Светът е голям
и не се смалява с думи!
Светът става малък,
само когато можем
да се прегърнем.
А тогава вече
светът няма значение.

 

никога не си искал принцеси

а момиче с дълга
красива коса
сутрин щастливо
разрошена
и да мирише
на море
или на парфюма ти.
с гуменки и рокля,
чуплива душа
и любов като вълните.
да ти допълва
изреченията
и възглавницата ти
да й отива.
да не пита къде си
защото свободни
сме най-красиви.

не ти трябват принцеси.
позлатените пеперуди
не могат да летят.

 

на двама ни

сякаш сме едно
и всяко мое начало
е твое продължение,
и всяко твое движение
завършва с мен,
и всяка моя целувка
се прибира при теб.
а общият край
е единственият
ни избор

 

***

щастието имало
лице,
име
и сини очи

 

Прекалено много теб

няма такова нещо
като прекалено горещ душ
прекалено щастлив край
и прекалено дълга целувка
няма такова нещо
като прекалено много теб

Лично

усмихвам се много
но често съм тъжна
сякаш това дори не е моята мъка
сякаш дори не са моите сълзи
сякаш трябва да изплача сълзите на някой друг който прекалено дълго е страдал без да може да заплаче
виждам красота навсякъде
но виждам и грехове
виждам хора с тъмни очи
потъмнели от злото с което се борят
преди обичах състезанията
после ги намразих
отнемат любовта от нещата които обичам
никога не отмъщавам
понякога се ядосвам
понякога мисля че мразя защото толкова са ме наранили
но съм си обещала никога да не отмъщавам
бягах от всичко зло
сякаш се опитвам да отрека че го нося в себе си
вече виждам света в който можем да сме добри
виждам колко щастлив може да е човек с любовта
и искам да го кажа на всички
и започнах малко по малко да приемам злото
може би затова съм толкова тъжна понякога
защото избрах да виждам всичко
а очи които са видели всичко не може никога да не плачат
не може винаги да са спокойни
но винаги блестят.