1.

писането е дълбаене
в камъка на видимото
за някакъв смисъл

понякога просто натрошаваш
красивия кристал
напразно

друг път е трудно
да не натрошиш и скритото
вътре

намериш ли кост
казваш: ето
това е било живо някога
преди да ни има

 

2.

затворени все в нещо –
в големината на възможностите си
в дома като в гроб на дните
в акустичната кутия на кортасарова китара
затворени като река в корито
като вода в бутилка –
да не се разлеем
да не се разплискаме
да не се разбере
че нямаме форма.

 

3.

двама вече са паралел
един на друг и на вечерта
на свещта в буркан
на езерото край омрежените сепарета
на високото и ниското синьо на тревата
по здрач
на всеки друг живот
на всяко случване
на ръчносвитата цигара с кубински тютюн
на комарите
на шапките с цветя
на лъжичките отстрани на кафените чаши
на ръката която пише и на написаното
паралели
съвсем близо един до друг
като нишки
пресечени по ширина от миговете
но завинаги разделени
за да уловим в мрежата им
нещо много по-голямо
за което разстоянието помежду ни
е само
закърнял орган

 

4.

За миг свободата
за кратък миг –
да, небето беше жасминено,
да, всичко потъваше в интимна тъмнина,
да, Бог тъкмо се беше завърнал
от дългото пътуване,
на което някога бях поел аз,
но това нямаше общо.

Имах всички думи пред себе си,
но не ми трябваха,
всички светове пред мен
не ми бяха нужни.
Имах всичко от себе си,
подобно на козата или камъка
или течността между колелата
на абстрактната машина на душата,
както винаги съм го имал.

За миг свободата,
да мислиш за тези неща без мисъл,
прибирах се у дома
след дългото пътуване,
на което някога
беше поел Бог.

 

5.

смисълът е разлика в дълбочината
всеки миг е хребет
и пропадане преди следващия

дишането има дъха
на сизиф

---

Прочетете още: Поезия  Сезон България