Георги Николов е роден на 05.03.1955 г. в гр. Харманли. Следвал е психология във Варшавския университет, завършил е специалността в Софийския.
Работил е като учител, редактор в Радио Хасково, кореспондент на регионален вестник.
Автор е на стихосбирките “Центурион на прага” (изд. „Христо Ботев“, 1994), “Дактилоскопия на въздушните целувки” (изд. „Захарий Стоянов“, 1998), “Настройване на гледката” (изд. „Макрос“, 2005), „Двойното дъно на небето“(ИК „Жанет 45“, 2014), „Навлизане в миража“ (изд. „Потайниче“, 2014), на сборника с очерци “Срещи от първия вид” (изд. „Захарий Стоянов“, 2002), на романа “Киноманът” („ЛитерНет“, 2009; изд. „Български писател“, 2010), удостоен с наградата на Съюза на българските писатели за роман – 2011) и на романа „Пушачът“ ( изд. „Знаци“, 2015). Негови стихове са превеждани на сръбски, полски и турски език.
Носител на голямата награда за поезия “Южна пролет” през 1995 г. и на втора награда от националния конкурс за превод на поезия от полски през 1987 г. Втора награда печели и от националния поетичен конкурс “Добромир Тонев” през 2012 г. През 2015 г. получава наградата „Изворът на Белоногата“ за цялостно творчество. Награден и със “Сребърно летящо перо” от Славянската литературна и артистична академия през 2016 г.
В съавторство с Божидар Грозев и Валери Начев е номиниран за наградата “Черноризец Храбър” през 2006 г. за материала “Другата смърт на Генчо Стоев”.
Член е на СБП и на Литературния кръг „Смисъл“.
РЕПЕТИЦИЯ НА ОРКЕСТЪР
Диригентът размаха палката
като магическа пръчка.
Искаше оркестърът да свири
магически, самотвержено, героично –
като оркестъра на „Титаник“,
като оркестъра, свирещ на гладно
7-мата на Шостакович
в обсадения Ленинград,
като оркестъра на Фелини…
Да свири така, че цугтромбоните
да стигнат до последния ред в залата,
полилеите да изпадат;
цигулките да прережат вените си,
да се изсипят вътрешностите на рояла,
тимпаните да излязат
от кожата си – татата-тааа!…
Диригентът размаха палката
като магическа пръчка.
…И оркестърът изчезна.
ОБЯД В ДОМА НА БЕРНАРДА АЛБА
Костеливи женски колене
под масата.
До тях свити седем андалуски кучета
с гурелясали очи.
Салатата – репички,
набрани от носове на клоуни.
За основно ястие поднасят
печено на благородническа шпага.
Отвън суховеят облизва
захарното петле на ветропоказателя
и скимти в маслините.
Сърцето на Лорка
надига капака на супника –
не му понасят подправките.
ЙОНА
Йона – в корема на кита,
заслушан
отвътре
в пеещия фонтан
на гърба му.
Пише
с китова мас
по стените на утробата,
настелена с фасове:
„Тук бяха Йона
и Константин Павлов!”
ПЕТРОНИЙ
Не си съгласен
императорът да те натири
във някоя затънтена провинция,
тъй както Овидий е бил заточен в Понта,
където загноява лятото
и бръмчи плебейският хор на мухите,
не си съгласен,
затуй прерязваш вените си –
такелажа на скрепеното ти от душата тяло.
И сам, и доброволно
потегляш на изгнание
в провинцията непокорена
на смъртта.
РЕЛИГИЯ
Живият Буда –
с все така добре поддържана фигура
на млад бог.
Статуята му в пагодата
пуснала бирен корем.
ПРЕЛИВАНЕ НА ГРОБ
Старицата прелива гроб.
По обичай.
С упоритост и постоянство. С вяра.
Тъй както някой полива изсъхнало дърво,
старицата прелива гроб –
току виж от мъртвеца покарал
филиз на жив човек.
ИСУС НАВИН
Йерихонските тръби – под сурдинка.
Сякаш правят серенада
на обсадените във крепостта.
Стените не поддават на Божието слово.
И поставяш на катапулта на езика
тежката си дума…
В ТЪРСЕНЕ НА ГРААЛА
И всички търсят Граала –
като артефакт, реликва,
рядък сувенир
от междата на старото и ново летоброене,
уред за подмладяване
и безсмъртие нееднократно,
липсващата част от сервиза
на Тайната вечеря,
вещ от аксесоара на Христос –
за попълване на нечия колекция
или просто като чаша
за вдигане на ритуален тост
във някой таен орден…
И всички търсят Граала.
Но никой не посяга
към венеца трънен,
изложен на търговската сергия в храма
между друга утвар.
