Родена съм през миналия век – малко след Втората световна война и много преди сегашната демокрация. Животът ми е свързан с град Бургас. Изразен в цифри, той е следният: двама сина, петима внуци, едно филологическо висше образование,  повече от пет професии /лаборант, учител, редактор, драматург, журналист и др./, около петнадесет местоживеения, три книги с поезия за деца и три книги с поезия за възрастни, един съпруг и няколко десетки приятели, на които може би сърцето често бие за мен, както моето бие за тях. В останалите области от живота не си водя точна статистика – например колко книги съм прочела, колко пъти съм се влюбвала и така нататък… – всички лични достояния са в стиховете ми. Благодаря на Бог за това благословение.

 

по Ян Твардовски

вяро вяро

по празници ходиш
от църква в църква
чиста и царствена

настанат ли делници
влизаш в килера
омачкана и омърсена

защо не си стоиш на мястото

 

***

големите платна
са за голям кораб
с епична осанка

на сала му дай
размятана кърпа
на корабокрушенец

 

***

опората опората
трикракото столче
на вярата
и огънят има сърце
което обича

 

***

понякога
заспиваш с нож
забит в гърдите
сънят те спасява
утрото те долекува
затваря се раната
като вода над
потъващ камък

 

***

спомних си
дъждът пристигна
поразходи се в градината
и отцеди косите си
в лехите цветни

сега се полюлява
върху гърба на вятъра
далече някъде
през девет години
в десета

 

За да обичаш цялото човечество,

ти трябва да си сам. И непременно
да носиш кръста на една обреченост,
която като незаконна бременност
от общоприетото да те отлъчва.
За да обичаш цялото човечество,
ти трябва да си сам. Да те измъчва
не този миг, а идващата вечност.

 

Равносметка

И ето че след толкоз време
черта си теглих и пресметнах:
Какво съм, дявол да ме вземе?
Една въздишка мимолетна
сред хаоса, живот на речен.
Една от фибрите, с които
навярно се усеща вечен
той – пленник в своето корито.
И толкова. И нищо повече.
Една от многото словесни,
чиито стихове за обич
са вик за помощ в неизвестното…