Грях

Случката е от преди пет-шест години. Тогава не бях оплешивял съвсем и приготвях у дома обеда и вечерята! Татко проектира нов асмълък и  двора грейна в златисто и оранжево. В такъв цвят го боядисах. Осите сигурно не предполагаха, че  някой ще се вдъхнови от окраската им и ще каже на края на деня:  това е  модерен цвят… и прочие….

  Хората презират оси и търтеи. Твърдят, че са безполезни Може и да са прави…

Мен пчелите повече ме интересуват. Фино е тяхното царство затова и често боледуват. Съвременността предлага препарати, които им помагат   да се преборят с болестите.

   Кво направих привечер, когато бабичките вече зяпаха телевизорите и по някое време аплодираха артистите?

    Мама имаше  рожден ден на двадесет и първи. Нямаше как да я  оставя без подарък. Тя ме изгледа: хубаво лошо все с нея.  Когато от дома изчезна златната дубла на Франц Йосиф побързах да кажа, че нямам нищо общо с това…Повярва ми!

  Кво направих ли? Отидох до селските гробища и откъснах от там най-свежите цветя.  „Стъкмих“ букет, на който можеха да дадат  Нобелова награда за Мир. Подарих го!

   И вече повече ме  „уважаваха“ цветарките от входа. Летата започнах да бачкам на една тяхна сергия. В центъра… Близо до огнедишащият мост и морето.

Един ден се прибрах с бакшиш към петдесет кинта
Признавам си не го сложих в касичката на дъщеря ми

Купих с него: мед, масло, църковни свещи от осемдесет стотинки.

Дано в събота си на работа Изабел. Ще мина да те взема и отидем на кръчма! В шест и половина нали…

   Пиши ако вече си сита….Ще измислим нещо друго. Нали си мой човек!!

    Лятото тичам бос по асфалта. При нас почти не вали, но ако се случи се събличам чисто гол и оставям дъждовната вода да напои кожата.

  Ароматна е. Събрала е  мириса на:  лавандула, лайка, току що прецъфтели божури…

  Няма хора на около. Последният сто годишен старец, който обитаваше съседната къща напусна нашият свят преди седмица. Бяхме приятели. Аз се грижих за козата му, той знаеше разни илачи, които предотвратяват косопад. Натриваше в скалпа ми препарат черен като катран….

 …Козата Павлина…Такива като нея струват колкото кон.  На изложбите в Западна Европа печели първото място винаги. Заради факта, че е красива всъщност и дава мляко колкото две, три такива само, че от местна порода!

  Черна е на цвят като катран. Преди да започна да се грижа за нея не давах да ми пресече пътя. Е не е котка черна като катран, но все пак. Чел съм в някаква книга, че квото и да е животно черно на цвят ако ти пресече пътя, късмета отива по дяволите.

  Негърчето в стадото е тя. Ражда винаги по две ярета….

  Доста се отклоних. Щях да докладвам на читателя други  факти, но заспах веднага щом подуших възглавницата.

  Сутринта се случи нещо, което не очаквах…Седнах да закусвам на кръглата маса в двора. Засърбя ме косата и започнах да разчесвам скалпа….

Имах въшки…

Не само аз бях на това „дередже“ обаче…

Мама взе машинката за постригване и ми я връчи.

Искам нула номер- каза

Така и стана.

Жените с подобни „ прически“ се броят на пръсти.

Познавам един, двама, които са ходили на „Парада на любовта“ в Берлин.

Там имало момичета подстригани нула номер…

И да са имали въшки преди това те са били от порода различна от онази, типична за  балканските страни…

Е… му  майката „писна“ ми вече от тия суеверия…

Черни котки,  празен джоб, кукувица, кацнала на прозоречния перваз, ако те засърби ръката и т.н

Суеверия!

Да се махат от тук. Да се прибират от там, откъдето са дошли!

 Рожден ден

Петъците са хубаво нещо.  Работиш до обед, а след това посрещаш и изпращаш гости. Ако рожденият ти ден се падне в петък, можеш да излезеш с приятели и рано сутринта в  събота, с лек махмурлук, да се изкъпеш в  морето.

   Петъците са подходящи за среща с „момичето от осмият етаж“, онази, която като мине покрай теб имаш усещането, че цветята върху роклята  и  ухаят…

  Искам в петък вечер—деня, когато е рожденият ми ден, да пия водка с кола в онова заведение, от терасата на което , се открива най-хубавата гледка към морето!

 Искам в петък вечер да излезем с  момичето от осмият етаж и тя отново да е облечена с онази рокля на цветя, спечелена от томбола в супермаркета.

  Винаги съм си мислел, че холандските лалета нямат никакъв аромат!

-Това не е вярно-каза момичето от осмият етаж и се наведе, за да вземе раковина полу-погребана в пясъка!

         Като ме види смачкан в края на работният ден човек би си помислил, че нищо не правя, когато се прибера у нас, че лягам и заспивам на кухненския диван или пък направо върху мечата кожа в хола. Това не е съвсем така. Всеки ден имам гости, нали знаеш читателю. С бели, червени лица. Демонстрират невиждано спокойствие….

  Започнали са работа в квартала и нищо не ги притеснява съвсем. Като изключим новините от близкият Изток. Имат роднини там. Те могат да четат и пишат. Воюват рано сутрин и късно вечер.

Харесали са имената Стоян, Стоянка и искат така да ги наричам.  Колко ли време ще останат в столицата, преди да отпрашат „на Запад“?

Стоянка е нисичка, с бяло като сирене лице.  Разбира играта Белот. 

Играехме на нея, докато не ни направиха забележка, че вършим „глупости“ преди работният ден да е свършил.

  Стоян е черноок и пише красиво като момиче………..

Аз съм черноок, но не пиша красиво като момиче….

Често ми гостуват хора,  които никога не носят чадър в раницата си.  А трябва!

                     В амплоато на учител  се чувствам добре. Няма да пиша слаба оценка на нито един от учениците ми. Те не заслужат това…