***
облак
дори и на камила да прилича
загуби ли си капките
изчезва в приличането
кладенец когато загуби жаждата
става гърбица издълбана в небето
сън като му се препикае
търси човек
идеалната пустиня
и завет!
за мастика и мента
и вода за мъглата
в миглите
на камилата!
гръмнете се
преди да светнете
останалото е граДушка!

***
обичам усраните от птици пейки
там цената на киселото мляко… не пърди
там се целуват само тези
които не могат
да са прави!

***
Псевдо..този път наистина се разболя
наложи му се… да влезе от изхода на истинска болница
пипна една ръка на художничка и си лепна реализъм
ваксината му за рефлукс на ръцете му беше помахала
изветряло
попитаха го за името
каза… Псевдо
повярваха му
попитаха го за фамилия
беше чувал за местата с фамилия
уплашено излъга с името на художничката
-Точка
записаха го като Псевдо Точка
от какво се оплаквал
от реализъм при докосване
на един лист от многоточия
записаха СКЕНЕР
докато чакаше пред скенера
пред очите му плуваха черни кръгове
понеже бяха много малки реши да ги отбележи за точки
докато минаваше скенера си измисли разказ
за някакъв колоквиум на черните, червените, зелените…
и куп други (видове) точки
на тема – приносът на белите точки за липсата на реалност
скенера прочете разказа в главата му и изплю 365-сантиметра резултат с видяното
казаха му да дойде на 30-май
тогава щял да дойде специалистът по многоточията
за да разчете диаграмата на резултата
до тогава да избягвал всякакви контакти с действителността

***
днес заварих цялата азбука
(мама им лапешка)
главните, малките, ръкописните..
да пушат правописни грешки
те както са тръгнали
ще почнат да ближат и запетайките по тоалетните

 
***
Днес!
днес много се уморих
да гледам и чета
как овцете
преяждат с агнета
и как тревопасните не одобряват това..
отвратен удавих погнусата
в джин на гладно
и ми се доспа
засънувах (- мин.несв.вр.,1 л.,ед.ч.) редовните си анимации..
Зигмунд Фройд си береше големи глави мак
в двора на църквата в Батак
на 6-ти май 1876 година
за да си свари чай
по случай 20-тия си рожден ден
спъна се в една глава
после във втора, трета..
реши да им обърне внимание
видя, че не са от мак
и мъдро заключи(въпреки, че не беше кон)
на чист немски с акцент на иврит
-майките им са виновни!
какво ли означава това?

***
познавам едно дърво
една позната… мравка ни запозна
тя го намерила чрез една пчела
пчелата и го представила
като-Голямо Цвете
аз го запознах с една трева
тя е старо гадже на един камък
направо му преобърна живота…
събираме се често вечер
и мислим позитивно
тогава започва да святка и гърми…
Аман от папараци!

***
все някога ще бъде понеделник
все някога Бог ще се запише
в анонимните атеисти
и още ще е някога
все още ще те има
още!
после ще е още вторник
ще остане Бог сам във църквата
после и църквата ще тръгне
към срядата на гробищата
пак!
пак ще е четвъртък
пак ще сбърка гроба
той пак ще се отвори
пак се припознаваме
в опечалените вечер
вечно!
вечно е петък
гвоздеите надушват дървото
дрехите танцуват
Бог плаче
вече!
вече е събота
вече ни чакат
вече няма отлагане
сега е неделя!!!
ние сме все още?

***
денят ни се ослушва беден
за звукът във нас
сънят ни глух е
шарен във мъгла
събрани правят просяк
раздаващ молитви
разделени са любов!

 
***
очи които не мигат
въжени мостове от клечки за съвест
подпират клепача пеперуден
измисленото става прашинка
нощта е широка
денят тесен
жадните кладенци ни спасяват
с това… което им идва от вътре
кофата се взира с укор
тя не е жадна!
Виж свещта!

 
***
като виден Алголог
съм… дълбоко засегнат,обиден и възмутен
поради което… ще цезирам
хензелгротеско комитета!
никой и никъде не честити
именния ден на хората водорасли!
само в България има над 4 000 вида
да не забравяме, че всички сме посадени и оформени във водните басейни на майките си!
всъщност исках да честитя 77-годишнината на Лили Иванова, как се получи текста по-горе… нямам представа!

 
***
Има ли някой… зад гърбът ми?
винаги има вероятност
един да стои
с гръб към екрана
сцената, манежа, ринга…
аз гледам публиката
той наблюдава
раждането, изсъхването и шарките
на крилата ми
идва ми да си заровя очите в лицето!!!
изсъхнали, разперени, безцветни
в страхът си
да не ги погребът живи!
и… на гробът си
ще имам
очи!
цветята са слепи
бодилите виждат!
закаченото по тях…