Ондржей Заяц е роден в Прага през 1982 г. Завършва българска и сръбска филология в Карловия университет в чешката столица. Превежда литература от славянските езици като се специализира преди всичко в областта на превода на съвременна българска поезия. През 2009 г. в изд. Литературен салон излиза дебютната стихосбирка на Георги Господинов „Лапидариум” в негов превод на чешки език, а година по-късно в същото издателство излиза и стихосбирката му „Наречена”. Работил като редактор в списание „Psí víno“. Превежда поезия на още редица съвременни български автори – в издания или цели стихосбирки като например „Сутринта на картоиграча” на Кристин Димитрова, която на чешки език в негов превод излиза през 2013 г. в изд. „Ветърне млини”. Участва с преводи на българска поезия и в най-новата антология на модерната българска поезия „До следващата трева”, излязла през 2020 г. в изд. „Петър Щенгъл”. Автор е още на стихосбирките „Кафеграфии. Наръчник за любителите на кафе” (изд. „Петър Щенгъл”, 2011) и „Приказки за животните и най-вече за прасенцата” (изд. „Петър Щенгъл”, 2014).

Из „Кафеграфия. Наръчник за любителите на кафе” (изд. „Петър Щенгъл”, 2011)

Как да смелим добре кафето/текста

Работата на кафемелачката беше толкова важна,
че никой не се осмели да я спре.
Олга Токарчук

Въображаемата кафемелачка можем да използваме по два начина.
Книгата е подходяща и за двата.

Преносният начин разчита на традиционната майка на мъдростта.
Учим наизуст отделните стихотворения с помощта на лесен трик –
повторението. Повтаряме главно в състояние на спокойствие и самота.
Как функционира методът на преносната кафемелачка ще си покажем
при двете уводни строфи на стихотворенията Перу и Перуперуперуперу.
Физическият начин се състои в класическото смилане на зърната (думите)
на хаотично безредие на зърната (буквите), от които
няма да успее да направи отново зърна дори Пепеляшка.
В сравнение с истинските кафяни зърна книгата има предимство в това,
че броят на зърната не е неограничен,
а точно обратно – съвсем ясно определен.
Търпеливият читател може по този начин от смляното кафе
да изработи нови и нови образи (стихове). Всяко зрънце
има хиляди възможни позиции. Един възможен вариант на смесване
читателят може да види въз основа на примера на стихотворенията Мексико и Мощ.¹

С помощта на деконструкцията на кафемелачката
през поезията са обновява текстът, който се бори по този начин
срещу собственото си изчерпване.

Как да сварим добре кафе

Това предлагат големите черни очи на порцелановите чаши,
от които извира неочакваната поетика на кафето.
Пламен Дойнов

Кафето може да бъде сварено по множество начини.
Ще покажем доказания начин,
за нас все още малко екзотичен.

Много фино смляно кафе
(използваме само стопроцентната арабика)
сипваме в джезвето, около 3-4 лъжички.
Ако искаме кафе със захар и ако не ни пречи,
че ще унищожим вкуса му, слагаме и захар.
Придаваме няколко раздробени зърна на кардамон
Щипка канела и умерено кориандър и
заливаме с вода до 2/3.

Загряваме на средно силен пламък,
докато кафето не кипне до горе.
Оставяме го да спадне, връщаме го на котлона,
загряваме на средно силен пламък,
докато кафето не кипне до горе.
Оставяме го да спадне, връщаме го на котлона
(при варенето опитваме метода на кафемелачката).

Наливаме кафето предимно в чаши за кафе, не в стъклени чаши,
за сметка на това и в рекламни чаши от порцелан.
Бавно и шумно опитваме, с блажен израз
на лицето.
Зърната на кафето, които ни остават между зъбите,
не се опитваме да отчоплим – знак са
за истинските му любители.

Как да прочетем добре книга

“ои и, ои и и и’a o,
и и’a о ео е ие и и…”²

Най-добре ще се насладим на книгата над чашата
с хубаво кафе (как да го сварим добре, вж. инструкциите от предната страница).
Можем да четем книгата по много начини.
От традиционното четене от увода до последната страница,
през четене с прескачане на страници,
през т. нар. „четене по справочник” когато търсим
само тези текстове, които се отнасят до кафето, което в момента пием,
също например тези текстове, в които търсим информации за определени области
до иновативното четене, т. нар. „авторско четене”, в нашия случай – „четене от кафе“
да не се бърка с гледане на кафе.
Подходящо е преди всичко използването на самото кафе, съответно на кафяната утайка.
Използваме винаги такова кафе, което е в наименованието на текста, който искаме
да прочетем по този начин – ако искаме да прочетем авторски от кафето например
стихотворението Хаваи Кона, използваме кафе Хаваи Кона!
Ако не можем да намерим същото кафе, не четем от него!
Винаги само творчески замазваме, никога не дописваме нищо!
По разбираеми причини тези начини на четене са наричани
„неонови начини”, когато може чрез кафето „да изключим” както отделните букви
(вж. заглавието на книгата), така и цели думи или дори стихове.

Четенията от кафе са много видове, някои читателят ще открие и сам,
но два вида са показани пряко в книгата.
При сюрреалистичния начин на четене от кафе, наречен от любителите
на кафето също така „детски”, или например „екстазно четене“
нанасяме кафяната утайка изцяло наслуки, без ни най-малкия умисъл
водени само от собственото си подсъзнание – например вж.
стихотворенията Индия Планта и дия П анта.

Обратно на това при съзнателното четене от кафе,
наричано още рецензентско четене, нанасяме
кафяната утайка с ясната цел да подчертаем в стихотворението
само това, което самите ние искаме, без да взимаме под внимание целта на автора и
неговите помисли (авторът е мъртъв). Пример за рецензентския начин на четенето от кафе
можем да илюстрираме с примера със стихотворенията „Никарагуа” и „Ник уа”.

Авторските фантазии на четците не се ограничават.

Колумбия

Формата на зърното е гладка и рафинирана
Напитката е с плодов аромат и обилен сметанов привкус
като добавка

най-вкусно е точно по обяд
когато в Бояка слънцето избелва камъка
като спомен за костите на испанците
и Нова Колумбия

докато не се появи новият спасител Симон
и заради морския канал да извоюва обратно Нова Гранада
ние ще пием кафе и ще чистим пистолетите

кафе, подходящо за Габриел Хосе Гарсия
най-доброто кафе за Пабло Ескобар
кафе, идеално за състоянието на еуфория

след пътя от Богота до Маконда
ще откъснем всяка петдесета страница
и ще си завием първите шест цигари
да попушим Маркес
да попушим
да попушим

това кафе трябва да се препоръча с кафява захар
най-добре карамелизирана с
лъжичка за кафе и запалка

Разноски: Кафе Колумбия                                                                           45 чешки крони
Георги Господинов: Техники и други стихове, превод:
Ондржей Заяц, изд. „Петър Щенгъл”, Прага, 2012            69 чешки крони
Тютюн за цигари Джембе Голдън Бленд                             55 чешки крони
Запалка „Зипо”                                                                           799 чешки крони
Лъжичка за кафе, марка „Юлие”                                            34 чешки крони
Общо (цена с ДДС)                                                                     1002 чешки крони

Това стихотворение е спонсорирано от извънредния вносител на колумбийски рози “Медейин роузъл“.
Ул. „Ятечни” 12, Теплице. www.mendelin-rosal.cz

Никарагуа

фино кафе с умерен вкус
с аромат, типичен за кафетата от по-високите части
на Средна Америка

най-вкусно е през лятото след дъжд
когато дъгата минава през Кордилерите
и в момента, когато слънцето изгрява
между две тепета

кафе „Никарагуа” внасяме тайно в САЩ
само под надзора на CIA³ без знанието
на тефлонения президент

кафе, подходящо за Роналд
кафе, идеално за Дан и Розария
кафе, идеално за семейния род на диктатори

наобяд ще изпием чаша силно кафе
с пистолет в дясната ръка
и „Теология на освобождаването” в лявата
ще нахлуем в банката
не съжаляваме за седемте години криминален живот
който не е бил в затвора, не е истински президент

прекрасно на Москитския залив
и край езерото на акулите
мокрим си краката само покрай брега

Състав: Кафе „Никарагуа”                                                  44 чешки крони
Роналд Рейгън: Животът
на един американец, превод: Иржи Ванек
изд. „Простор”, Прага, 1997                                599 чешки крони
Револвер 38 „Специал”                                        6 990 чешки крони
Общо цена (с ДДС)                                                7 633 чешки крони

Това стихотворение е спонсорирано от вносителя от Никарагуа на пясъчни часовници „Ометепе”.
Ул. Клащерни 51, Чешки Крумлов. www.ometepe.com

Превод от чешки език: Димана Иванова

Ондржей Ханус (роден през 1987) е поет, преводач и литературен публицист. След завършването на гимназия в Писек, завършва и специалност: „Бохемистика и превод” във Философския факултет на Карловия университет. Бил е редактор и главен редактор на списание „Psí víno”, работил е в Института по чешка литература на Чешка академия на науките, а в момента работи като редактор за издателство. Издава две стихосбирки – „Крепост на сенките” (Бърно: Велес, 2008), „Картини” (Бърно: Хост, 2013), за която получава наградата „Иржи Ортен” за 2014 г. и „Свободни стихове” (Бърно: Хост, 2017), за която получава номинация за „Магнезия литера” за 2018 г. Стиховете му са преведени на английски, немски и румънски езици. Произхожда от южночешкото градче Немнеиц, в момента живее в Прага.

Из стихосбирката „Картини” (Бърно: Хост, 2013)

Двадесета картина
(гробна)

остреше косата си на надгробния камък
ядеше ни студени и пиеше жизнените ни сокове
нас превърнатите на каменни стълбове в храма ѝ

изпитите сърца разрушаваше толкова деликатно
че не обезпокояваше дори красивите рояци от насекоми
носещи писмо на търпеливата Смирна

излезлите от тялото души дишаха уста в Уста
опря косата си на надгробния камък
и започна стогодишен пост

Двадесет и първа картина
(светска)

измервам един Бог
всемогъщ летец
заемодавец на небето и земята

има човка и е висок милиметър
пернат е, не сътворен
от една същност с човечеството

всичко е сътворено
посредством нежността

Двадесет и втора картина
(ангелска)

координата – месец, речно пространство –
опъната между кавичките
ден, говорещ грубо за функциите
като устните на ловкини

ще ми се докажеш с кратка връзка
върху платната пропити с пароксизъм
и на сутринта точно това ще ме впечатли най-много
като се превърна на билет за пътуване

безгрижно изпъвай от вените ми,
Ондраш, струната около хранопровода
а аз ще се застрелям

виждаш ли тълпите от ангели там около брега?
всеки от тях има твоя образ в дланите си
и мисли да прави скок: решени ли сме?

Двадесет и трета картина
(архангелска)

понякога има прекалено много шум
заради нощта, но мен спокойно ме изгаси
затвори ме в гроба, вече съм отвикнал
от звуковете и светлините и вярвам на сънищата

понякога има много нощи, които не изчезват
архангелите играят на крила
игра, която не допуска повторение
и е със строго определени правила

без да обръщаме внимание на случаите на устни договорки
трябва да признаем любовта си към архангелите
със зачеркването на нощта и изтъгването на кометите

нощите започват да ми харесват все повече, слаби сме
не беше отдвна ,когато се опитах да се самоубия
и затова написах сонет за архангелите

Превод от чешки език: Димана Иванова

Д-р Масуд Узаман е признат професор, учен, поет, преводач, есеист и редактор от Бангладеш. В момента е организатор на Международен литературен фестивал в електронна форма за промоциране на творчеството на писатели от цял свят и връзката между тях в името на идеята за мир и хармония. Той е член на Асоциацията на писателите и Азиатското научно общество в Бангладеш. Стиховете му са публикувани в международни поетични антологии и литературни издания в Италия, Полша, България, Индия, Белгия, Тайван, Мексико, Куба, Испания и др. Преподавал е и в чуждестранни университети. Водил е уъркшопове за писатели и е посещавал международни поетични фестивали в цял свят. Публикувал е шест стихосбирки и шест книги с критически изследвания, три преводни книги и е редактирал шестнадесет книги с поезия и изследвания по сравнително литературознание и култура. В момента работи като преподавател по литература в Университета в Дака, Бангладеш. През октомври 2020 получава награда за най-добър поет от Литературен фестивал „Панорама” в Керала, Индия. Той е главен редактор и основател на международното литературно издание „Тийрнадаз” в Бангладеш.

Любов

Усмивката ѝ, сълзите, тялото са пъстроцветни като шарките на млечка.
Слънчевата светлина целува постепенно изтънчените ѝ листа като крила.
Тя се отваря. Либидото е двигател на тази птица.
Няма нужда да я уча на любовните движения на морето. Тя отваря костите на въздуха.
Мъртвият ляга до живата. Свалям всичките ѝ дрехи.
Докато прави любов на върха на кулминацията издава звуци на удоволствие.
В този безоблачен ден аз държа гръдта ѝ в ръцете си.
Сив и мек – чувствам се в тялото ѝ като в палатка.
Забранената ябълка на Ева – цялата в светлина, тя ми даде всичко.
Станахме едно цяло.
Типично в нейния небрежен стил на поведение – тя си тръгва от мен,
за да се върне отново тихо в края на деня.

Превод от английски език: Димана Иванова

Човешко

Хората се изгубват един друг
от себе си
Няма дори докосвания
да почувстваш
Дърво можеше да е докоснато – креп
мирта
Неговата брадичка не е толкова сладка
както можеше
Измий човешката мъка с
нейното синьо
Птици летят в допълнение

Превод от английски език: Иван Христов

Докосване

Който ме докосне ще докосне и степта
Отлетяха птици в нея и се върнаха
Със слама сън и яйца от злато
Който ме докосне ще докосне и реката
Нося се по нея към морето
И ми е студено и съм вледенен

Който ме докосне ще докосне и морето
Облаци и дъжд донасят влага и навъсен ден
Който ме докосне ще докосне и светкавицата
Идва тук смъртта на пламтящия ѝ връх
Танцува със звездата Свати през уикенда
И продължава да лети
Който ме докосне ще докосне слънчевата светлина
Като боя на плътни мазки се нанася тя
Прорастват и разпукват пъпки растенията по градинските беседки
Треви и зърно оживяват в кални стръкове
Който ме докосне ще докосне изворите от лазур
Отнасящи далече моя череп моите сълзи и тяло

Превод от английски език: Петър Чухов

Ладислав Зедник (Ladislav Zedník, 3 май, 1977, Прага) е чешки поет и педагог. Роден е в Прага. Още от дете се интересува от палеонтология. Той е един от създателите и единият от двамата наблюдатели на интерактивния музей „Трилопарк”. Започва да публикува поезия първо в печатни издания от 2003 г. В неговата първа стихосбирка „Градина с ябълкови дръвчета и две кресла” (изд. „Арго”, 2006) е видимо влиянието на поетиката на съвременните словенски автори, както и на Владимир Холан и поетиката на природната лирика от 90-те години на 20-ти век. Втората му стихосбирка „Neosvitly”¹(изд. „Арго”, 2012) отразява атмосферата на магичните хронотопи на пражките Подскали и Вишехрад – „гарата, на която вече не спират влакове” и др. Стиховете създават заедно мит. Последната му стихосбирка засега „Градът-един камък” (изд. „Дауфин”, 2015) черпи вдъхновение от авторовата страст по изчезналите древни светове. Стиховете му са преведи на италиански и португалски. Пише и рецензии, работи 5 години като външен редктор за списание „Хост”. През 2016 г. получава наградата „Магнезия литера” за поезия.

Из стихосбирката „Градът-един камък”

Време, но кое време,
това, отслабналото с повредена опция за протичане. Вишехрад,
разходки…
Играехме на зарчета от калдаръм, на кубовидни горещи камъни.
Друг път опитвахме други игри. С хора. Аз ще съм войник,
а ти ще си неприятел. На разстояние докато се чуваме, докато ни стига куршумът. Играем на смърт.
Но тя накрая не идва. В онези времена
пощенските кутии бяха глухонеми. Ще се опитам да отида до килера
навътре, надълбоко. Чак до силурските черупки, с въртене
като спирала.
Еволюция в електрическа кана. Водата се загряваше докато оживееше
в клетките.
В изчезналата, дописана тъкан. Виждам как събираме на едно място
каменни слушалки
с тайнствено мълчание на отсрещния край. Беше силно
и извинително
подплатяване на смисъл и израз.

Подобия

Бягства. Скривалища. Разпити. Точкови удари
на светлините. Не знам дали скритото
не би следвало да остане видимо за очите. Поглеждаш – знам, че
ни доближава до познанието по някакъв начин. Слънчевата кожа
изключва на повърхността случката с черупката.
Търсиш ги, съзираш
отблясъците на себеотраженията си. Казваш ми: „Намерих се в тях.”
И е истина.
Виждам те да излизаш от черупката на съзнанието
в моделите на кораба, който в древните времена
е успявал да накара морето да потъне.

Колибри в движение

В най-добрите описания на видовете
ще откриеш списъци и множество на знаците. При четенето им
ще видиш пластично – черупка, най-напред неясна,
излизаща от мъглата. Буквално: ще се обръща в мисълта
и постепенно ще се изяснява.
Противно на това най-лошите описания
са като разложени бактерии.

Опитах се да опиша лицето ти
и не успях да намеря достатъчно витиевати фрази. Опитвах с подходящи стихове –
от мъглата се издигна хълмът, на чието било имаше маса и два стола,
но нищо друго,
никаква тревна зависимост
не водеше около твоите черти.
Изключих възможността да анализирам тялото ти като машина,
въпреки че ме привличаха бобините и репродукторите на ушите.

След това опитвах като абстракция в пространството –
нищото откри воала; а видяното лице беше определено твоето
така както всяко друго. Неопределеността предизвикваше към полудяване.
Изгубените детайли, натъпкани в чекмеджетата
затънали – оставени на произвола на съдбата
и на инстинктите на изпотените животни. Така че – обратно…
Най-добрите описания на видовете
догонват тези на неживите същества.

Любовно стихотворение

Най-добре поле или градина…
Ако няма, да се измислят:
растения, животни, страхове и крясък;
всичко се свързва в едно цяло
с помощта на преграда или изречения; след което прибягваш

към съвсем друга тема.

И там се смееш през сълзи.
Колко груб може да е смехът!
Сочен, с качество на зряло зърно;

като женски срамни органи – сраства се с корените на дървото…

И после се занимаваме с всичко останало, но не и с полето или градината.

Страхът да се премести в месото.
Само нека растенията, с увити плесени около тях, да буят и кипят.

Как се чувстваме след това –
оставяме страха да се сношава
с някакъв друг или съвсем същия
намръщен страх.
Ние се забавляваме! Чуваш ли?
Няма нищо друго, освен тук и сега,
напречното сечение придобива за миг във формата на слънце…

Превод от чешки език: Димана Иванова