Тъжна струна
на щурче – изгубено в плевели, градината изпълни с богове, да търсят дреха за душата… А истината, хрупкава от вибриране, търси прохлада, да успокои сърцето, да чуе нови шумоления с вятъра, лудостта и джаза на думите… Думите – те са за разговор и за мълчание… душата ми ме гледа – как да се скрия от нея – там имам кътче, незаето останало, с мирис на спокойствие, ухае на вятър и като него танцува по следзалезна трева… с мирис на неповторимост си, душа.
Тропосвай шепота, щурче, вземи всички звуци и едно име – тръгни към тихата любов – жива, ранима, пазена в една шепа тишина. А как валяха белези на обич! Игра ли е или прозрачно препъване? Ще се смълчава есента след ранна гълчава
и с поглед ще търси сладката жалба на щуреца…
Пастелна есен – цветове и звуци – нежно и лирично – самата невинност… няма да е нещо напудрено, а най-тихото мълчание – за чистотата и гнева, за пропиляното, пропуснатото, за забраненото от себе си, тайното… Временно спасение е избледнялата диря, към неизвестно усое, а това танго, отдавна започнало, не е избор, освен приближаване на мелодията за моя филм, в симбиоза с тишината на есента…
…За различията –
в мненията за нестандартната, наричана още “несистемна поезия“ – някои не могат да я преглътнат. Бърборене по темата няма, само дето не се приема, нито коментира, случва се дори да се изтрива…
Мистериозен, обаятелен стил – любовта в такъв стих е пътуване, приятелство, нежност, еротика, многообразие до свещенодействие – така поезията е катарзис на болката, страдание, а любовта – религия…
Меланхолията, наричана свещено чудовище, разбунва тези, които има какво да покажат, чувство или усещане, бягайки от сдъвкани или оповестени горещи неща от ежедневието…
горещо кафе
топъл шал и чадър,
готова да се гмурна в очите
на есента,
да обходя с поглед белезите и
с един спомен
за топлината на очи,
в един крехък миг,
а в него няма нито гордост,
нито унижение … само
тихо разминаване –
… защото вали
Пътеките се покриха с шума, стъпките се губят.
Към края си върви ноември, съблякоха се моето
дърво и магнолията.
Вечните истини – всичко следва своя ход, хармония
и малко доверие, че си бил обичан… когато вали…
––––––студено
октомври си отиде
към края си пълзи ноември
погалих бялата си дреха
събрах тишината –
комода ги погълна
Денят започва с теб и рошаво е утрото с косите,
сутрешно неподредени. Да се вслушаш
в душата си, да овладееш капризите си –
всичко
не можеш да имаш, госпожо…
***
Цветовете и нюансите на есента – зеленото е достигнало
до пастела на грах. Изтънченият беж на дървесни листа
обгръща цветове, които се разтварят още с поникването
на най- хубавия цвят – този на слънцето…топла ласка
за очите и сърцето…
***
Трескави, устните ми изследват твоите ,уви,
само с поглед., а сухотата ще потъне в сок на
бяло десертно грозде – есен е… октомври…
Луната е пълна, а октомври си е отишъл по светла пътека
от пълнолунието и мека разноцветна шума, разстлана от
услужлив вятър. Целувам плодовете на октомври –
сочни круши, грозде и мокри устни
Слушам Адажио, все още мога да обичам …
***
Творението – дар Божи, като стойност и значимост, заряд
за пътя ни, пътеката или човешкото камино – имаме ли думи
или жест към другите или само отъркваме душите си в спомени,
преди да ги заключим в резбованите си кутии –
/като Ковчезните писма на Мария Стюард/.
***
Памет е…тя държи сетивата отворени като траен парфюм
на цветя и вятър, край бреговете на река. Коридор на усещания –
някой някога е ходил тук като мен, а собственият ми глас,
задава стари въпроси.
Памет е… традицията на отворените врати, шепотът на миналото и
настоящето, показан чрез таланта на творците.
***
Мелодията на празниците – има светли мигове и полутонове,
в които сами си светим по детски гальовно, с красива невинност и
изпепеляваща страст…остава само да се заснеме
мелодията на природата ни –
мелодия от бял и черен клавиш извисяваща се високо – там където
всичко се огъва – така, така се усеща тя, когато интимността с
думите е удоволствие…
***
За “Парчета “ на Росен Борисов … пренася нова живописна четка
като нюанс на словото, в нов ракурс са понятия, върху които не сме
се замисляли – велатурна поетика., на места обагрени…
Онова усещане за различност – има го, без “бъбриви” детайли, с
поетична пестеливост – думите стенат… споделяйки заредена
тишина…
***
Време е да се срещна с анамнезата си. Освен медицинско понятие
се използва и от авторите, като припомняне на нещо,
но изисква чувство за история, за истинност –
Като дете живях в цветен двор, а сега под хълма,
когато цъфтят люляците и липите
имам люлякови нощи с дъх на чай – тогава луната
е пълна като събличане…в мълчание на цвят и
отключена нежносг…тогава срещам Вагнер –
едно отритие на търсенията ми в самотни
вечери…Вагнер – беше нощ, наистина вълшебна –
разказваше за скърбите ми,
за висините небесни и онези,
които са се преселили там, а после
за скъсано и възродено нечие присъствие…
Оркестър, който
затихва и се извисява – стон и вик,
тревога и гръм, писък и очакване…
Вагнер – драмите ми, летеж в облаци далечни,
далечни – недостижими…. вкупом оркестъра
или извисяване на всеки инструмент поотделно…
***
Когато денят ми е поезия, приемам я като монолог.
Бъркам в този “джоб “, вземам от там изгрев и залез
сезони и събития,
емоция и надежда.
Тя – поезията е радост,
любовен вопъл и кротко танго,
преклонение пред живота и причастие …
есента е тема на размислите ми, случва се
в косите ми, разпиляна извън времето,
с измислено докосване… остава аромат във въздуха –
изтънчена, но скършена от делничност.
Случва се всяка есен – празни гнезда, тъжна песен
… и вали, есен с тъмно грозде и сок за жадни устни.
Изпълвам с теб дните си на бавни глътки, тиха печал
прегръща заглъхващ срам, че едно ноктюрно
все към мен се връща…, а носи ли ми ласка?
Проклета да е тази тишина. От всеки шум събудена приижда неверно, предана като жена – и те обича, и те ненавижда…
СЛОВОТО ИСКАМ ДА РАЗПЛИСКАМ,
С ДЪХ НА ПАРФЮМ
Когато моят ден е поезия – приемам я
като монолог – аз бъркам
в този “джоб” всеки ден,
вземам от там изгрев и залез,
сезони и събития,
емоция и надежда... ТЯ е радост,
любовен вопъл и кротко танго,
преклонение пред живота и ... ПРИЧАСТИЕ
*
SMSЗнам –
името ми без глас изричаш и аз го чувам,
щом новоизлюпени мравки
по шията ми плъзват...
знам,
това е твоята мисъл за мен –
вкусна, тръпчива, жадна...
*
ВЕЧЕР
този град
със замлъкнали улици
сграбчен
в есенен миманс
все пак е
неоново вечерен
неописуемо красив
и ти си
...някъде там
*
SMSмисля
за нежността тъмна
на ръцете ти,
очите ти... диря,
с моите да срещна – и макар цвета им
да не зная,
там ще искам да остана...
*
Изправяше ме нощем за глътка чай,
с лимон, много лимон -
да изтрие възторга, да изправи миглите ми
с капки,
които падат твърдо, размазват грима на клоуна
в мен, уморен от фалшификати,
в магазин за дрънкулки...
*
Кротка тъга – в нея всеки
пристъпва сам
с молитва за сбъдване,
а
едно ноктюрно все към мен се връща.,
като есенна река – на моя бряг съм аз,
а на другия – далечен, привкус –
нещо свежо, пикантно, сочно, изпепеляващо
ей,
въздухът хлипа от възторг -
тогава мир със себе си намирам
и...измислям дива нежност, както и теб човече, точно теб...
*
SMSМой
личен провал е
да не е до мен
тиха наслада – да мисля
за него
безсмислено красив
възхитително безсрамен
красотата да не прави нищо –
негов етичен провал ...
*
Есента се случва
в косите ми -
разпиляна извън времето ,
къдри се в пространството
с измислено докосване –
остава аромата си във въздуха -
есен - с изтънчена празнота
и скършена делничност
ме оголва и ограбва...
*
А утрото е ранно и запалена тишината. Какво си,
сияен ден, с нямото слово, с жеста на багрите и
с шепота на желан вятър?
ЕЙ, вземи перо от закъсняла птица,
засвири,
приласкай в интимността си
мен
и светлата самотност на душата ми,
в едно избрано денонощие...
*
Словото исках да разплискам... без адрес...
Е-същност използва „бисквитки“, за да може сайтът да функционира правилно, да персонализираме съдържанието и анализираме трафика.ИнфоПРИЕМАМ
Поверителност за “бисквитки“
Преглед на поверителността
Сайтът Е-същност използва бисквитки,за да подобри Вашето сърфиране.Тези бисквитки се съхраняват във Вашия браузър и са от съществено значение за работата на основните функции на сайта. Също така използваме бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме как използвате сайта, за да сме в състояние да подобряваме услугите му. Тези бисквитки се съхраняват във Вашия браузър само с Вашето съгласие, като имате възможност да се откажете от тях. Но отказът може да има ефект върху качеството на сърфирането Ви.
Необходимите бисквитки са абсолютно необходими, за да функционира правилно уебсайтът. Тази категория включва само бисквитки, които гарантират основните функционалности на уебсайта. Тези бисквитки не съхраняват никаква лична информация.