***
Чувствам се като реката на Неда, която плува гола…
Жена – обичам тази дума,
обличам я като красива дреха,
като вечна пролет,
в която птиците тържествуват…
тази обичана случайност
говоря шепнешком –
какво да правя със сърцето си
пролетта
щастие тъй красиво
неповторимо
неочаквано
като любов
сякаш виждам моето дърво
вечерта тъй безлично –
кой го е целунал
събудил
животът – най-чудесната тайна
да присъстваш в него
с елегантна дързост
да се разкриваш
с благослов…
външното лице на неуловимото…
искам да се разкрия
с простота
лишена от скрупули
да изкрещя в екстаз
с благословена безсрамност
а не знам
има ли акустика душата ти…
побирам в светла сълза
възкръсване
събличам гласа ти
очите ти обличам…
изрича ли някой името ти ката мен
мистика е
облягам се на очите ти
големи
разливат кафяво и
говорят
питат
ще танцуваш ли с мен
танго – в дъжда
в дъжда на очите
въздишката ли в тях крещи
или набъбва мечта
в кой цвят да те търся
небе
корида са
ръцете ти след танц
на прелъстяване
среща в моноспектакъл –
какво е това
мистична вибрация или
пътуване
по извивките на душата…
достатъчно начално
достатъчно
да знам че те има
достатъчно
да знаеш че ме има
достатъчно
безмълвие скършва
огромната достатъчност
на двама…
