Лора Динкова е родена на 01.01.1988 г. в гр. София. През 2012 г. излиза първата й стихосбирка „Отключено безвремие“, която получава награда на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“ в Хасково. Автор е на статии, рецензии и кинокритика в различни онлайн и печатни медии. През 2013 г. печели трето място (и първо за България) в международния славянски конкурс за поетическа премия в Харков, Украйна. През 2014 г. излиза и втората и стихосбирка „Осиновени думи“.
***
от ада на неволите се рисува рая
ето:целият живот е образ и фон
но твоят пръст не е мост
а аз не притежавам още думите,
с които бих завършила света
праотецът знае своя минимум
и няма да смени голготата със нова
поетите ни учат как да умираме
но ние ще останем за пореден път
неуки
На Виктор Пасков
Ако дойде,
аз ще съм будна,
ще е утро във ранната есен.
Ще съм многократно споделяла
колко кратки са човешките думи.
Затова ще бъда безмълвна-
така нелепо както не достигат
на децата срички,
за които мъртвите копнеят,
когато всички ги упрекват
във мълчание.
Ако дойде,
аз ще съм будна- ще мълча,
но ще гледам в очите му.
И дано има някъде място,
на което тя има форма.
(На) Същности
Човек се ражда изведнъж.
Със смъртта е същото –
и тя се ражда изведнъж,
но няма свое детство.
И остарява изведнъж. А любовта повтаря
една и съща външност.
/Всички наши действия са правилни,
но и безразлични./
Когато наближава краят
дори и думите си тръгват,
но Бог не прави разлика
между любов и същност.
Обмен
Напразно крачех неуморно,
обиколих златните полета на поетите,
умората на мъртвите научих.
И в къщите надникнах,
на плочите им сложих знакове;
и върху тях преписах стиховете.
Със нови думи ги написах.
А думите си нямат новости.
Да ги запомнят живите –
с ликове ,
лицеви,
лица и примеси,
довлечени от малката история.
Напразно ми отстъпиха косите си,
и костите си също дадоха-
не мога да добавя нови гърбици
в набъбналата бяла болка.
Сега, сама, във златните полета,
събуждам мъртвите си близки,
напразно им показвам начини,
по които пак да станат живи.
