Археоложката Ан Сайфърс и антропологът Енрике Виламар са извършили изследвания на митохондриална ДНК, които да докажат или отхвърлят африканска визуализация

Колосалните олмекски глави са скулптури от големи базалтови камъни в Сиера де лос Тукстлас, в мексиканския щат Веракрус. Те изобразяват мъже с пълни бузи и устни, плоски носове и раздалечени очи. Тези им характеристики провокират спекулации в продължение на повече от 150 години, че те представят негроидни хора. С други думи, в предколумбова Америка африканци и автохтонната раса са живеели заедно. В този смисъл олмекските глави не изобразяват африкански, а мезоамерикански черти. Твърдението, направено от археоложката Ан Сайфърс, от Института за антропологични изследвания (IIA), е подкрепено и от нови научни изследвания.

През 1869 г., когато за съществуването на олмекската култура все още не се знаеше, Хосе Мария Мелгар и Серано (José María Melgar y Serrano) открива първата скулптура – главата на Hueyapan. Мелгар предполага, че характеристиките на скулптурите съответстват на хора от Етиопия, т.е. на хора от негро-австролоидната раса.

Сайфърс обаче смята, че нещата са по-прозаични. Скулптурите са разположени в троновете на владетелите на олмеките. Създателите им са искали, за да постигнат внушение за величие, главите да са несъразмерно големи, спрямо троновете, вследствие на което лицата им са се деформирали. Нито една глава не представя изпъкнали орнаменти, всичко е компактно, изобразено монументално, като призмата. Това обяснява защо главите са плоски отзад. А характеристиките? Наподобяват африканци ли?

Археолозите никога не са откривали африкански артефакти при разкопки в Олмек, което априори изключва произхода на обектите на африканския континент. През 1994 г. в Сан Лоренцо Теночтитлан, Веракрус, Сайфърс открива последната от 17-те глави. От сегашните митохондриални ДНК тестове, Сайфърс установява мезоамериканската идентичност на тази цивилизация.

Антропологът Енрике Виламар Бесерил изследва проби от две погребения: едното, в Лома дел Сапоте (от 1200 г. пр. Н. Е.); и другото, в Сан Лоренцо (от 1000 г. пр. Н. Е.). „Взехме костни проби от ребро от тези две погребения и направихме митохондриална ДНК тест, за да установим родословната линия, която майката придава на дадено лице“, казва Виламар за Gaceta UNAM.

Митохондриалната ДНК позволява да се идентифицира хаплогрупата. „Получихме хаплогрупата от двете проби и установихме, че те принадлежат към хаплогрупа А, една от най-разпространените сред местното население на Америка“, казва Виламар.

Това означава че скулптурите изобразяват мезоамериканци, но… Може би изобразяват пришълци на кораби от далечни земи? Ако е така, защо ги поставят на троновете? Енигмата продължава.

Анализът на агнешката кожа, от която е направен пергамента на свитъците от Мъртво море, ни дава нови отгори за най-старите, открити досега, библейски текстове

Открити през 40-те и 50-те години на миналия век, свитъците от Мъртво море са едни от най-важните археологически находки. Близо хиляда (981) са най-старите библейски текстове, открити досега. Но от повечето от тях са запазени само фрагменти, което затруднява разчитането им. Историци, теолози, лингвисти и палеографи не спират да редят пъзела на древните документи, опитвайки се да извлекат възможно най-много информация. ДНК анализ, обаче, на агнешката кожа, от която са направени пергаментите на свитъците, може да отговори на много неизвестни.

Ръкописите, познати също като Кумрански свитъци (от името на юдейската пустиня по западния бряг на Мъртво море), са написани на иврит и арамейски език. Те са част от свещените книги на юдаизма и фундамента за текстовете на Стария завет за християните.

Направени са десетки копия на различните книги от свитъците, но големият проблем пред учените е, че повечето от тях са само фрагменти от оригиналния текст. Много малко от свитъците, както Книга на Исая, са цялостно запазени. Някои от свитъците допълнително са повредени, понеже са открити не от археолози, а от бедуини или аматьори, които в последствие продавали находките си на антиквари. Именно поради това, за много от фрагментите и свитъците не се знае в коя пещера са намерени.

Наскоро, израелски изследователи, в сътрудничество с шведски, американски и испански учени направиха древен ДНК анализ на пергаменти на различни фрагменти, като целта им беше да установят в кой район е живяло животното, от чиято кожа са направени пергаментите, а дори и вида на животното. Това ще отговори на въпроса: къде и как точно е създаден всеки фрагмент от свитъците?

„Тъй като много от фрагментите са малки (само няколко сантиметра), е трудно да бъдат сортирани“, – казва експертът по древно ДНК от Университета в Упсала  (Uppsala University), Швеция и съавтор в изследването, Матиас Якобсон, – „Така че, ако при ДНК анализа, идентифицираме фрагменти, чийто пергамен е направен от едно и също животно, ще е ясно, че тези фрагменти принадлежат към един и същ текст. И обратно – малко вероятно е фрагменти от различни животни или от отдалечени географски райони да са части от един текст“.

Изследването, публикувано в научното списание Cell, показва, че почти всички фрагменти са на пергаменти, направени от агнешка кожа. Данните, макар и нови, не са изненадващи за учените, защото е известно, че в древността свитъци са се писали върху агнешка кожа. Има фрагменти, обаче, от III в. пр. н. е. (2000 г. по-късно от Кумрански свитъци), чийто генетичен материал все още не може да бъде разчетен.

Анализът на древното ДНК дава възможност да се деференцира породата и вида на агнетата, от кито е ползвана кожа за изработка на пергаментите. Така учените успяха да определят, че някои фрагменти, за които се смяташе, че принадлежат към един и същ свитък, вероятно не са свързани, защото са направени от кожата на различни агнета. И обратно – свързали са фрагменти, за които не се е предполагало от кой свитък биха могли да бъдат. Така са се образували нови групи от фрагменти, различни части от един текст, което е голям напредък в научната главоблъсканица по свитъците. Установено е, че два фрагмента от изследваните са написани не на агнешка, а на телешка кожа, което е странно, понеже по времето на Иисус в юдейската пустиня не са отглеждали крави. И авторите на проучването са на мнение, че тези два фрагмента са част от свитък, създаден извън Юдея.

„Разграничаването между различните фрагменти променя контекста, в който те се четат и анализират, както и на целия свитък, към който принадлежат“, – казва изследователят от Университета в Тел Авив (Tel Aviv University), Израел и съавтор на проучването, Моран Неухоф (Moran Neuhof), – „Например, някои от свитъците, за които се смяташе, че са създадени в Кумран, вероятно са с различен произход. Освен това, за някои фрагменти от Книгата на Йеремия се предполагаше, че са от един и същ свитък, но ДНК резултатите показват, че това не е така и че свитъците от района на Кумран включват няколко различни копия на една и съща библейска книга“.

Ноам Мизрахи (Noam Mizrahi), от Катедрата по библейски изследвания към Университета в Тел Авив, казва, че „съвременният юдаизъм се характеризира с текстова унифицираност на еврейската Библия, което означава, че всички копия (независимо дали са ръкописни или печатни) на всяка библейска книга, където и да е по света, са почти идентични – буква по буква. В Кумран, обаче, в две съседни пещери намираме несъвпадащи си текстове от една и съща книга. Това е откритие, което за съвременната канонизирана версия (както еврейска, така и християнска) на Библията, е недопустимо и скандално“.

Досега изучаването на свитъците от Мъртво море се основаваше на техники от различни дисциплини – теология, химия, палеография и лингвистика. Новият начин на проучване, чрез анализ на древно ДНК, ни предоставя допълнителни данни както за отделните фрагменти, така и за свитъците, като цяло.