Археолози от университета в Тел Авив разкриват мистерията за палеолитните каменни кариери и производството на инструменти. Защо Homo erectus многократно са посещавали едни и същи места в продължение на стотици хиляди години? Отговор дават миграционните пътища на слоновете, които те ловували и разчленявали с помощта на кремъчни инструменти, изработени в тези кариери.
Изследването, публикувано в списанието Archaeologies, е ръководено от д-р Меир Финкел и проф. Ран Баркай от катедрата по археология и древни близкоизточни култури на университета “Джейкъб М. Алков” в Тел Авив, Израел.
Проф. Ран Баркай казва: „Древните хора са имали нужда от три неща: вода, храна и камък. Докато водата и храната са необходими за всички същества, хората са разчитали на каменни инструменти, за да ловуват и разчленяват животни, тъй като не са разполагали с остри нокти или зъби на другите хищници. Въпросът е защо откриваме скални кариери, които са били използвани за производството на кремъчни инструменти, а близо до тях – подобни каменни масиви, които стоят непокътнати, без да са били използвани за направа на инструменти?“
Проучване на местни групи от по-ново време показва, че ловците-събирачи са придавали голямо значение на източника на камъка – самата кариера – възприемайки мястото като свято и поклонническо. Правени са поклонения на такива места и са оставяни дарове на входа на кариерата.
В продължение на близо 20 години проф. Баркай и неговите колеги проучват обекти за добив на кремък и сечива в Горна Галилея. Този регион се характеризира с големи скални масиви от кремък, подходящи за изработване на инструменти. Намират се много близо до основните палеолитни обекти в долината Хула — Гешер Бенот Яков и Мааян Барух.
В тези праисторически обекти са разположени хиляди кариери за добив на кремък, от който преди половин милион години, през периода на ранния палеолит, праисторическите хора са изработвали инструменти и са оставяли дарове при поклонения, въпреки наличието на кремък и в други геоложки образувания.
Тъй като слоновете са били основният хранителен ресурс за тези ранни хора, изследователите от университета в Тел Авив съпоставят данните за разпространението на кремъчните инструменти и сечива с данните за миграционните пътища на слоновете. Откриват, че местата за добив и обработка на кремък са разположени в близост до тези миграционни пътища.
„Един слон консумира средно по 400 литра вода на ден, което фиксира пътищата му на движение. Тези животни имат нужда ежедневен достъп до водо – езера, реко и потоци“, казва д-р Финкел.
Впоследствие изследователите прилагат адаптиран модел на изработения в Израел, към няколко обекта от периода на ранния палеолит в Азия, Европа и Африка. Те включват както места, където са ловувани слонове или мамути, така и места от по-късен период – на хипопотами, камили и коне.
„Изглежда, че „светата троица“ от палеолита е универсална: навсякъде, където е имало вода, е имало слонове и навсякъде, където е имало слонове, хората е трябвало да намерят подходящи скални образувания за добив на камъни за направа на инструменти“, казва проф. Баркай.
Това е било традиция: в продължение на стотици хиляди години слоновете са използвали едни и същи маршрути, а хората са произвеждали каменни инструменти в близост до тези маршрути. В крайна сметка слоновете изчезват и светът се променя завинаги.
Тази статия е публикувана в списание Archaeologies и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на английски език).
