Смъртта на душата

Вече няма душа, Фройд я уби. Превърна я в психика; в нещо, което може да се измери, изследва, регистрира. Душата – мистичният обект на поети, художници, композитори, философи; вместилището на чувствата, на Лаурите и Тристаните, където любовта разцъфтява с небивала буйност, тази душа днес е мъртва: суха отвътре и поломена отвън мръсна черупка, която дори ракът-пустинник – този клошар на океаните, с погнуса подминава. „Автоматизирано движение на телата”, Сексмашина като Хамлетмашина: след смъртта на душата удоволствие се изпитва само от количеството. Колкото повече, толкова повече…

Фройд е виновен, безспорно. Тайнствената субстанция, наречена от древните ψϋχή, виенският доктор подложи на безброй процедури – сгъстяване, изтласкване, проекция, пренос, фиксация, раздвояване, тълкуване, за да я стигматизира в статистически и математически измерима непрекъснато болна променлива. Една хипохондрична и невротична psyche, отчаяно и натрапчиво нуждаеща се от psychoanalysis. Но да превърнеш душата, ψϋχή, в психика, psyche, значи да я убиеш, да я умъртвиш, погубиш: подхвърлена във властта на теглилките тя вече няма качества. След Фройд душата е алгебрична величина без нищо общо с поезията, с музиката, с чувствата и любовта… Мъртва материя; леш, тлен и прах. Чувате ли сухото тракане на метронома, отброяващ обречените минути на психоаналитичния сеанс?

Мъртвите нямат удоволствия, мъртвите просто гният. И душата гние – вехне, мършее, изтлява. Днес никой няма душа, но всеки има психика. Мерим си психарите психиките: екстравертна е моята, защото по пункт Е на FPI ми дава 9, а по пункт D – само 1. Фройд уби душата, тестовете я разложиха: каква душа, аз си имам IQ?! Новото удоволствие на душата, която не е вече душа, а психика, е да бъде измерена; другото ново удоволствие на душата, която не е вече жива, а мъртва, е да чезне. Също като Чешърския котарак нам тя е завещала единствено озъбената си усмивка, хилейки ни се зловещо, докато лежим (обездушени) на психоаналитичната кушетка.

Да, Фройд е виновен…