И на моята възраст писаното слово продължава да ме изненадва, отваря ми всевъзможни светове, поразява ме с човешки изповеди или просто ме връща към моя собствен живот, където в мислите си отдавна избягвам да се застоявам. С литературата общувам без възторзи, професионално критичен, много рядко податлив на нейните чарове. Попадна ли на страници обаче, които ме превръщат от писател в читател, отдавам им се охотно и с благодарност. Защото не ми харесва да съм лишен от правото на читателя да получава откровения, които сякаш да са писани специално за него, да тълкуват и да предсказват собствения му живот, да го поучават и вдъхновяват в човешкия му път. Такива едни страници (по-точно страничка) изрових в Мрежата тези дни. Индиански мъдрости, избрани и преведени от някоя добра душа. В тях намирам правила и поуки, които е трябвало да знам и дори сам да извлека, но явно не съм намерил време. Повечето от тях съм следвал, без да ги изричам, и сега се радвам да ги намеря, вече изчистени, завършени и точни. Винаги съм си падал по такова екзотично творчество на далечни племена и народи, африканските поговорки и пословици са моя страст, та и на индианската мъдрост се наслаждавам без умора.

Всъщност тези изречения е малко неточно да включваме към писаното слово

Те са първо изказани, после натъкмявани и пречиствани, после реката на живота ги е търкаляла в своите бързеи и хилядите човешки песъчинки са ги полирали до степен, след която вече е невъзможно да бъдат променяни, разширявани или съкращавани. Блясъкът им предпазва от намеса и най-амбициозния редактор, а повечето от тях, откривам, са отдавна разнесени из текстовете на модерния век. Едва сега разбирам, че в него много от тях са били познати и разпространени, без произходът им да се споменава или без да се подозира дори от онези, които ги употребяват. Това в наши дни се установява лесно: напиши в “Гугъл”-а някое от тях и стой, та гледай… Така въобще се размиват авторствата и на милион скъпоценни странички и куплети в наше време. Но открих ги като индиански мъдрости и като на такива им се покланям. Повечето от тях звучат делнично и практично, далечни от витиеватия слог на източните афоризми и сентенции. Рядко в тях се открива пласт от образност и метафори. Но понякога се долавя убийствен подтекст, който разсънва човека от благодушието и самохаресването.

В нашия свят тези слова звучат уверено и достоверно. Необяснимо как мъдреците и воините от прериите са предугадили и назовали проблемите ни от разстояние един океан и няколко века. Имам чувството, че не болките и вълненията ми, а самият аз съм бил предсказан, разгадан и посъветван, преди още да се появя в далечна Европа. А тези съвети едва сега стигат до мен.

Повечето са закъснели, приятно е усещането, че си живял, сякаш винаги си ги знаел. Други те държат нащрек, защото си ги пренебрегнал, макар че не си подозирал за тях. Ето над какво успях да поразсъждавам, преди да затворя тази страница…

“Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез!” – съветва човекът от прерията. Буквално не е възможно да се случи. Тогава какво е това правило на индианската ездова школа? Не е ли то предназначено повече за нашия свят, в който “яхваме” идеи, планове и каузи и увлечено препускаме в полето на честта? Не знам какво съм яздил в своя път, но не помня да съм слизал от никой кон. Как съм се изхитрявал да го правя остава тайна. Или пък просто съм се добрал дотук на един-едничък, старичък вече Росинант? Затова пък познавам юнаци, които не се свеняха да застрелят верен кон, само за да го сменят с друг.

“Който си ляга с кучета, става с бълхи.” Благословената гнусливост единствена ме е предпазвала от паразити. Компромисът с отвращението ми се е виждал невъзможен – та до днес. Това не е нещо за особена гордост, но хигиената или я имаш, или я нямаш. Индианецът го е знаел и е намерил за важно да го изрази и после да го предава във времето. Днес можеш да срещнеш всевъзможни компании или потяхному – коалиции. Събират се, прегръщат се и после се чешат – понякога до кръв, а понякога до смърт.

“Белият човек има много началници”, констатира нашият червен брат. И не можеш да разбереш възмущава ли се, предупреждава ли, или се удивлява. Това го констатирах и по свой път, но и по странен начин. Когато ги имах тези купища началници, нехаех за това. Сега, когато нямам нито един, не мога да се примиря, че тогава са били толкова много. (Или пък защото бяха навалица от некадърници, кариеристи и сноби?) Във всеки случай тук имаше горчива и жлъчна реплика на това изречение. Сами си го бяхме измислили: “Много вожд, малко индианец.”

“Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи.” Какво отговорно и храбро съзнание е нужно на едно общество, за да измисли това! Не и на нашето, уви! Ние говорим за спяща обществена съвест, за спяща обществена справедливост, чест, състрадание, морал. Но те не спят, читателю. Те просто жумят. Ние сме страна на широко затворените очи. Осигуряваме си мрака и без да заспиваме.

Всичко това е създадено още преди Винету, преди уинчестера и преди резерватите

Можем да му се насладим и без да го коментираме. Например: “Всичко на този свят има своя песен “. Или: “Дори мъртвата риба може да плува по течението.” И още: “Жабата не изпива блатото, в което живее”, “Страхливецът стреля със затворени очи”… Все слово, което нашият модерен свят не опровергава.

Препъна ме и ме разтърси една от най-разпространените из сайтовете мъдрости на червенокожите: “В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.” Твърде сантиментално за един мъжествен и суров народ. Но затова пък колко образно! Каква органична и безпощадна поетика! Само че не това ме закова над тези думи, а внезапно разбуденото в паметта кратко стихотворение:

…А ти избра сълзата. Вече знаеш,

че тя не носи почест и права.

Когато се усмихнеш най-накрая,

като дъга

след дъжд

ще е това!

Стихотворението е от поета Николай Гюлев. Посветено е на мен. Наистина, писано е отдавна, но съвсем не преди Винету.

Не мисля, че трябва да добавям нещо към тази тайнствена поетична връзка. Такива съкровени съвпадения винаги ме правят смирен пред природата на творчеството. А и намерих подходящо изречение за такива случаи:

“И мълчанието може да бъде част от молитва.”

Калин Донков

Източник: segabg.com