ГЛАВА 1
(Откъс)
Неочакваната среща
Тази сутрин се събудих с главоболие. Знаех, че ме очаква отново ужасен ден, с мрънкащи и недоволни клиенти, които винаги намират начин да съсипят настроението ти. Станах и се погледнах в огледалото. От толкова работа и недоспиване ми се бяха появили тъмни кръгове под очите, които не понасях. Вързах косата си на конска опашка и се опитах да прикрия кръгчетата с фон дьо тен. След като приключих с гримирането, хукнах с бясна сила, защото отново закъснявах и това никак нямаше да се хареса на колегите ми.
Бях се замислила. Да работиш като сервитьорка не беше от най-добрите ми избори, но поне парите не бяха никак малко, бакшишите са доста добри, а и за сам човек като мен, е идеално. Все още не бях срещнала истинската любов, но съм си мечтателка, и все се надявах да срещна несъществуващия принц на бял кон от приказките, но нещо ме подминаваше.
Стигнах до булеварда. Започнах да пресичам по пешеходната пътека, когато към мен се насочи с бясна сила черно БМВ със затъмнени стъкла. Обърнах се за част от секундата, когато съзрях лицето на една баба, която стоеше до светофара и по мимиките и знаците, които ми правеше, разбрах, че нещо не е наред. Обърнах се отново към колата и оттогава нямам спомени.
– Хей, момиче, отвори очи, добре ли си?
Чувах всичко наоколо, но нямах сили да отворя очи. Не осъзнавах какво се случваше. Крясъци. Коли. Някакъв странен шум отблизо и в далечината. Отворих очи едва-едва и видях силна светлина. Не разбирах къде съм. Чувах гласове и виждах само едни очи пред себе си. Видях широко отворени, големи зелени очи, които уплашено и се взираха в мен.
……………………………………………….
ГЛАВА 2
(Откъс)
Завръщане у дома
Подадох ръката си и когато Крис я хвана отново почувствах тръпки по цялото тяло. Слязох и пред мен се откри гледката на огромна триетажна къща с голям портал отпред. Отворихме портала и видях пред мен се разкри гледка на чудна, голяма градина с много и най-различни цветя. Беше като в приказка. Нима това беше моя дом?! Огромен и толкова красив. Влюбих се в това място, още щом пристъпих в двора. Чудни и пъстроцветни цветя имаше навсякъде, уханието на цветята ме омагьосваше и за миг забравих колко много въпроси имам към Крис. Бях като в приказка. Крис отвори вратата на нашия дом и се озовахме в просторен хол с мраморен под и стълби, които водеха към другите етажи. Имаше уютно канапе с огромен телевизор, чудна и сладка маса за хранене с четири стола покрай нея. Бях приятно изненадана. Чудих се дали всичко това е истина… Наистина ли този огромен дом беше мой?! Въртях се като пумпал, исках да запомня и разгледам всичко, когато Крис ме хвана за ръката.
………………………………………………………..
На другата сутрин се събудих напълно отпочинала. Взех си един душ, облякох се и слязох на долния етаж. За моя изненада нямаше и следа от Крис. Реших да поразгледам и се изкачих на третия етаж. Когато изкачвах последното стъпало, дочух как Крис викаше. Вратата беше открехната и чух думите му.
– Как така не можете, не разбирате ли, че започва да си спомня, трябва да успеете. Решете този проблем веднъж и завинаги докторе.
Изведнъж се сепнах, Крис отвори вратата и ме видя. Тръгнах да бягам по стълбите, а Крис ме последва и хвана за ръката.
– Лариса, защо бягаш? Виж, аз просто говорих с един човек… – и се спря.
– Да, с доктора – Крис ме гледаше учудено. – Какво не знам, Крис? Какво криеш от мен? Кажи ми за какво говореше и крещеше на доктора.
Вторачил се бе в мен, не знаеше какво да каже, мълчеше с наведена глава.
– Виж, Лариса, притеснявам се за теб. Преди да те изпишат, докторът каза, че трябва да пиеш лекарства, за да можеш да си върнеш паметта. Затова говорих с него. Бави лекарствата, а аз си искам моята Лариса. Искам да си спомниш всичко.
Погледнах го и видях тъга в очите му. Не можех да разбера, лъжеше ли ме, криеше ли нещо от мен или беше искрен. Пусна ръката ми и реших, че на всяка цена ще разбера какво се случва.
……………………………………………………………………
Крис ме хвана за рамената, обърна ме към себе си. Беше се вторачил в мен, рязко ме придърпа, хвана ме през кръста и ме целуна страстно. Сърцето ми заби лудо. Този мъж ме подлудяваше. След това ме бутна на леглото. Паднах в пухкавото легло, а той затвори пердетата и тръгна към мен. Беше толкова неотразим. Свали прилепналата си тениска и видях какви плочки имаше по корема. Не можех да кажа и дума. Желаех го, беше твърде привлекателен и загадъчен. Никога не знаех какво ще направи и това ме привличаше още повече. Протегна ръце към мен и започна да ме съблича. Чувствах се неловко и в същото време – адски възбудена. Взе от нощното шкафче някакво въже, хвана китките ми и ги върза над главата за спалнята. Не можех да мърдам. От една страна ме беше страх, от друга – бях много развълнувана. Свали бикините ми със зъби, откопча сутиена ми и отново се протегна към нощното шкафче. Този път взе едно розово перце, което не бях виждала преди. Започна да ме гали с него, а аз се гърчех под тялото му и настръхвах. Сърцето ми биеше лудо. Не можех да сдържам напрежението, надигащо се в мен. Започна нежно и внимателно да целува цялото ми тяло, като не сваляше поглед от мен. Бях гола, настръхнала, не можех да мърдам ръцете си, а той толкова ме възбуждаше, че имах усещането, че всеки един момент ще свърша. Започна да целува врата ми и да слиза все по надолу и по надолу, докато не стигна до най-интимното ми място. Захапваше и ближеше, въртеше езика си, а аз бях толкова мокра, че не исках да свършва, а да продължава и продължава. Гледах го как се възбужда и той, а погледът му беше толкова тъмен, сякаш иска да ме разкъса цялата. Беше толкова непредсказуем и загадъчен. Гърчих се задъхана, хапех устни от наслада, когато изведнъж се спря. Свали дънките и боксерките си и започна да си играе с мен и да ме възбужда още повече. Когато бях затворила очи от наслада, той рязко го вкара вътре в мен, а аз го чувах как пъшка и диша тежко. Усетих сладка болка, изведнъж обаче надигнах глава и видях как леко кървя. Сепнах се, нима не сме правили секс до сега? Нима бях девствена? Но нали той ми бе мъж? Как? Много въпроси започнаха да се леят в главата ми. Недоумявах какво се случва. Гледах го вторачено и виждах как се клати бързо, бързо и не забелязващ учудването ми, докато не свърши и легна върху мен, сякаш цялата умора бе изхвърлена.
…………………………………………………………………………….
ГЛАВА 3
(Откъс)
Неуспешно бягство
На следващия ден, когато се събудих, нещо ме накара да погледна през прозореца. Видях една жена застанала до портата и се взираше право в мен. Не я познавах или поне не си я спомнях. С дълга черна коса до кръста, крив нос и бяло лице. Дрехите и бяха като на някоя лелка. Изведнъж ме достраша, но почувствах, че трябва да говоря с нея. Затичах се по стълбите, когато заварих Крис до портата хванал я за лакътя и шепнещ ѝ нещо яростно.
– Крис, какво правиш? Коя е тази жена? – провикнах се аз, когато ги видях.
– Лариса, скъпа. Тази жена е непозната, объркала е къщата – пусна лакътя ѝ като опарен, когато ме чу.
– Не му вярвай, Виктория. Той те лъже. Не му…
– Крис сложи ръка на устата ѝ и ме погледна.
– Скъпа, тази жена говори глупости, не е на себе си.
Виктория? Коя по дяволите е Виктория? Защо ме нарече така? Това ли е истинското ми име? И защо Крис запуши устата на жената? Какво става?
– Крис, пусни я! – извиках аз.
Крис я пусна плавно и рязко я бутна към улицата.
– Остави жена ми на мира. Стига си говорила глупости, Мария.
Нещо става. Каза, че е непозната, а знаеше името ѝ.
– Крис, нали не я познаваше? Лъжеш ли ме?
Жената ме гледаше вторачено и уплашено.
– Виктория, не му вярвай. Той не ти е мъж. Той е измамник, не му вярвай – и хукна по пътя, сякаш беше видяла призрак.
– Сега, ще ми кажеш ли истината, Крис? Коя е тази жена? Мария? Защо ме нарече Виктория? Какво искаше да ми каже с това да не ти вярвам? Кажи ми, стига си мълчал.
– Лариса, виж. Ще ти обясня. Само се успокой и нека влезем вътре, моля те.
– Как да се успокоя, Крис, като не знам какво се случва? Как, кажи ми!
Крис ме хвана за ръката и задърпа към входа.
– Влез, седни и се успокой! – подаде ми чаша вода, а аз, разтреперена, едва я поех от ръцете му. Отпих една глътка и го загледах, очаквайки обяснение. Крис седна до мен и започна…
– Лариса, тази жена е луда и не знае какво говори. Преди да срещна теб бях женен. Жена ми се казваше Виктория. Те двете бяха приятелки и често идваше на гости. Докато един ден аз и Виктория не претърпяхме инцидент. Катастрофирахме с колата. Жена ми почина, а аз бях в кома известно време. Мария явно не може да го преодолее, бяха много близки приятелки и продължава да идва и да говори всякакви глупости. Дори беше в лудница до скоро. Или са я пуснали или е избягала. Не знам. Но моля те, повярвай ми. Това е самата истина.
…………………………………………………………………..
Вдигнах лампата и го ударих по главата. Крис се строполи на пода, а аз хукнах по стълбите, стискайки сака. Отворих вратата и се затичах към портата, но за мое съжаление, шофьорът на Крис беше там. В момента, в който ме видя, ме хвана и вкара отново вътре. Взе едно въже и ме върза. Не успях да му се противопоставя, въпреки че се опитвах. Беше силен и едър. След това се качи в спалнята, намери Крис на земята, държейки главата си. Веднага му занесе лед, и се опита да спре кръвта от главата му. Грабна телефона и се обади на някого. Вероятно на лекар, тъй като малко след това влезе същия този лекар, който ми донесе хапчетата, а аз се правех, че ги пия. Погледна ме на пода с вързани ръце, крака и уста и заклати недоволно глава. Качи се горе при Крис и след половинчасово стоене там, лекарят и шофьорът слязоха. Шофьорът ме грабна през рамо и ме занесе в спалнята. Крис лежеше неподвижно, захвърли ме до него. Отвърза ръцете ми и заключи вратата отвън. Крис лежеше неподвижно, беше със затворени очи и кърпа на главата. Нямаше сили, но дочувах лекото му пъшкане и тежко дишане от болката, която му бях причинила аз. Стана ми мъчно за него. Навярно го болеше много. Доближих се, исках да го докосна, но си спомних защо е в това положение и се отказах. „Така му се пада“ – помислих си аз и отвърнах поглед, като едно нацупено малко дете. Погледнах го отново и съвестта ми проговори. Каквото и да е направил, никой не заслужава да е в такова състояние.
…………………………………………………………………..
ГЛАВА 4
(Откъс)
Разговорът
Реших, че ще си тръгна веднага, щом се оправи Крис. Не можех да го оставя в това безпомощно състояние. Трябваше да съм до него поне докато се съвземе малко. Изминаха няколко дни. През това време се грижех за него, сменях му превръзката и му правих компреси. Вътрешното ми аз не ми позволяваше да си тръгна. Гледах го как безпомощно лежи, дожаля ми, не исках да го удрям, а просто да си тръгна, а сега, сега не исках да го оставям…
……………………………………………………….
ГЛАВА 5
(Откъс)
Убийството
Събудих се вир вода, с разтуптяно сърце и задъхана. Погледнах към прозореца, беше пълен мрак. Пуснах нощната лампа до шкафчето ми и се загледах в тавана. Крис го нямаше до мен. Не разбирах истина ли беше всичко, което ми каза Крис или сънувах. Все още не можех да проумея какво се случи няколко часа преди това. Погледнах часовника и видях, че е 20.30 часа. Бях проспала целия ден. Изведнъж чух силен трясък. Скочих от леглото и хукнах надолу по стълбите. Спрях се. Мария беше дошла и беше насочила пистолет към Крис. Той стоеше неподвижно, с вдигнати ръце и се опитваше да я разубеди да свали оръжието. Започнах да слизам бавно и внимателно, гледайки и двамата. Стълбите се падаха зад Мария и тихомълком се промъкнах зад гърба и. Грабнах вазата, която беше на масата и я ударих силно по главата, като си мислех, че просто ще я зашеметя, но тя се подхлъзна, строполи се на земята и удари главата си на ръба на масата. Веднага след това локва кръв под главата ѝ се разтече навсякъде. Бях изплашена, убих ли я? Гледах Крис право в очите, вцепенена и не знаех какво да правя. Крис докосна пулса ѝ, заклати глава и след минутно мълчание каза:
– Трябва да се отървем от трупа и ти ще ми помогнеш.
Гледах го с ужас и треперех цялата. Какво направих? Убих човек. Пуснах вазата от ръцете си и тя шумно се разби на малки парченца.
………………………………………………………………………………….
Облякох се и Крис ме хвана за ръката и задърпа. Качихме се в колата и забелязах, че шофьорът му го няма днес.
– Къде е шофьорът ти? – попитах аз. – Днес не е ли на работа?
– Той е мой шофьор, когато се наложи. На повикване е. Днес почива – отговори остро той.
Замълчах. Не исках да го ядосвам повече и ме хвана страх от това, което предстоеше да разбера. Всеки ден научавах по някоя нова тайна или се случваше нещо непредсказуемо. Пътувахме около час може би. Крис спря колата и аз скочих бързо, без да очаквам да отвори вратата, както обикновено правеше. Сега, когато си върнах паметта, можех да си тръгна и да го оставя да се оправя сам, но вече не бях сигурна дали исках да се върна в моя скучен свят.
Озовахме се пред една зловеща къща. Стара, изпочупена почти пред срутване. Май беше необитаема, но въпреки всичко доста голяма. Влязохме и пред вратата Крис ме погледна и със студен поглед каза:
– След като разбереш истината за мен, на вярно ще избягаш, затова искам да знаеш, че те обичам.
– Да вървим, Крис – отговорих аз.
– Чакай, искам също да знаеш, че не бях на себе си след смъртта на жена си и не знаех какво правя и защо.
– Крис, плашиш ме.
– Виж, Виктория умолявам те, след като влезем в къщата, да не ме напускаш. Без теб съм никой. Обичам те.
В този момент бутна вратата и ние влязохме в един тъмен коридор. На пръв поглед отвътре къщата беше като неговата, с изключение на това, че беше вехта и стара.
– Това ли е? – казах аз.
– Виктория, ела. След смъртта на жена си, станах лош, много лош. Аз… намирах жена, която приличаше на нея, на жена ми и я водех тук. Във всяка от стаите има по една жена.
– Какво, мъртви ли са?
– Не, доставях им удоволствие. Жена ми беше такава. Предпочиташе аз да и доставям удоволствие, вместо тя на мен. Караше ме да я връзвам и да я галя. Обичаше да не вижда нищо, затова и те са с превръзки на очите. Ела, ще ти покажа.
Пристъпих плахо едва, едва. Не знаех какво да очаквам. Крис отвори вратата и видях момиче легнало на леглото със завързани ръце, крака и очи. Тя очакваше Крис. Очакваше да дойде и да и достави удоволствие. Гола, посред нищото, в тъмнината. Крис, отвори вратите на още няколко стаи. Там също имаше момичета, очакващи Крис.
Останах без думи. Не знаех какво да кажа. Мълчах. Страхувах се. Това ли беше мъжът, когото обичам. Вманиачен да доставя удоволствие на други жени? От колко ли време го правеше? А когато беше с мен чудих се също ли е идвал? Не смеех да попитам. От видяното ме побиваха зловещи тръпки. Сигурно имаше над десет стаи, в които имаше по една като тази. Очакваха го.
………………………………………………………………………………….
ГЛАВА 6
(Откъс)
Решението
Стигнах булеварда и започнах да пресичам пешеходната пътека, на която ме блъсна Крис. Огледах се хубаво и, когато светна зелено, тръгнах по нея, за да няма повече инциденти. Качих се с асансьора и пъхнах ключа в ключалката, но не можах да отворя вратата. Ключът заяде. В същия момент вратата се отвори.
– Какво ще желаете Госпожо?
Вдигнах поглед и на вратата видях добре облечен мъж на възраст 30-35 години.
– Какво търсите в апартамента ми? – отговорих аз.
– В апартамента Ви? А, Вие сигурно сте Виктория. Приятно ми е. Аз съм Джак. Домоуправителят ме беше предупредил, ако се появите.
– Кой сте Вие? – недоумявах аз.
– Аз съм новият Ви съквартирант.
– Съквартирант?
– Да. До колкото знам сте в неизвестност от няколко месеца и домоуправителят реши да даде апартамента под наем, за да си получи наема. Но той ще Ви обясни по-добре.
………………………………………………………………………….
Не мина много време и телефонът ми отново извибрира. Ново съобщение. От Крис Майкъл. Бях втрещена. Отворих и се зачетох: „Здравей, любов моя! С нетърпение очаквах да приемеш предложението ми за приятелство. Чаках да ми звъннеш. Помисли ли си? Какво ще правим? Кога ще се прибереш у дома?“
Исках да му се развикам, но се усетих, че това е съобщение и се спрях. Да се прибера у дома? Дали съм решила? Та аз нямам никакво време. Толкова много от живота си изпуснах. Реших да му отговоря: „Здравейте, Господине. Все още нищо не съм решила. Нямам никакво време. Търся си работа. Не знам какво и кога ще реша. Ще Ви се обадя, когато съм готова с решението си. Да се върна у дома? Това не е моят дом. Аз съм си вкъщи. Ще видим.“
Крис беше много бърз. Сигурно седеше и чакаше с телефона в ръка, защото получих съобщение почти мигновено: „Господине? След всичко, което преживяхме заедно? Това не ми харесва, Виктория. Домът ти е, където съм аз. Липсваш ми.“
Продължих да отговарям: “Преживяното бе загуба на цяла година. Домът ми е тук.“
„Ще видим“ – отговори кратко Крис.
……………………………………………………………………………………
ГЛАВА 7
(Откъс)
Истината
С Крис вървеше добре, чувахме се и си пишехме, но срещите ни бяха малко по-редки от преди. Бях избрала да работя в брокерски офис, като офис сътрудник. Ежедневието ми започна да си връща стария начин на живот, с изключение на появата на Крис в живота ми. Бях забравила за срещата си със сервитьорката и когато се рових из чантичката за химикал, намерих намачканата салфетка. Когато се прибрах вкъщи, капнала от умора, реших да се обадя и да разбера какво искаше да говори с мен момичето.
Набрах номера и след втория сигнал, тя вдигна.
– Ало! – чух тих и приятен глас.
– Здравей, ами аз съм момичето, което… – за миг се спрях.
– Което ме спаси – довърши тя.
– Да – отговорих аз.
– Очаквах обаждането ти. Мислех, че ще е по-рано.
– Да, извинявай. Просто забравих и имах много работа. Знаеш как е.
– Да. Няма проблем. Виж, Виктория. Искам да поговорим, но разговорът ни не е за по телефона. Трябва да се видим. Кога ще ти е удобно? – каза тя.
Останах потресена. Знаеше името ми, а не си спомням да го бяхме споменавали пред нея. Почувствах се някак странно. Сякаш криеше някаква тайна. Или щеше да ми разкрие такава.
– Ами, всъщност утре почивам. Искаш ли утре да се видим.
– Чудесно. Ще те чакам в 12 часа на улица „Стрийт“, до кафе „Бон Ревоар“.
– Ок. До утре.
…………………………………………………………………………….
ГЛАВА 8
(Откъс)
Престъплението
На другата сутрин, когато се събудих, тихо се измъкнах от обятията на Крис и излязох за кафе. Направи ми впечатление, че навсякъде гъмжи от полицаи и линейки. Взех две кафета и реших да надникна у дома, за да видя как е Джак. Още щом се отвори асансьора, видях, че вратата на апартамента е отворена и някакви хора влизат и излизат. Приближих се до една от жените и попитах какво се е случило. Жената ме изгледа от глава до пети и ми каза, че Джак е мъртъв и, че някой го е убил снощи. Попита ме коя съм и дали съм го познавала, но бях в шок. Казах, че съм съседката от горния етаж и, ужасена, тръгнах да се качвам по стълбите. Влязох в апартамента при Крис. Отворих вратата на спалнята и започнах да го блъскам.
– Ти си го убил. Как можа? Крис, събуди се!
Крис едва отвори очи и не разбираше какво му казвам. Стана от леглото и ме загледа учудено.
– Убил си Джак – започнах да го удрям с юмруци.
– Джак? Не съм. Ударих му няколко юмрука. Дишаше, когато излязохме.
– Но тогава, кой? Ти си го направил! Ти. Ще убиеш и мен сигурно някой ден.
– Виктория, стига глупости. Ела. Ще разбера какво се е случило, обещавам.
– Не ти вярвам, Крис.
Заплаках, а Крис ме прегърна и започна да ме успокоява.
– Защо покрай теб има само убийства? – измърморих аз.
– Не знам, любов моя. Ще променим това, обещавам.
……………………………………………………………………..
ГЛАВА 9
(Откъс)
Изненадата
…………………………………………………………….
Животът ми започна да придобива смисъл и да се подрежда. Бях спокойна.
През тези няколко дни с Крис прекарвахме повече време заедно и се опитвахме да забравим за всичко. Чувствах се добре и на мястото си с любимия човек.
Крис излезе от банята.
– Здравей, Вики. Прибрала си се.
– Да, но чуй. Срещнах домоуправителя. Каза, че в апартамента са влезли крадци и са се опитали да ни оберат, и са убили Джак. Вече не си заподозрян. Извинявай за всичко.
– Не, любов. Няма за какво да се извиняваш. Права си да ме подозираш, след всичко случило се… Но нека не се връщаме назад вече. Искам да те направя много щастлива.
…………………………………………………………………………..
Евгения Венгер е на 28 години. Живее в гр. Бургас. Семейна е, има син на почти 5 г.. Родена е в Сибир, но е израснала в България. Следва Българска филология в гр. Бургас. Обича литературата, природата, музиката, животните и децата. Вярва в доброто и се стреми да помага на хората.
