Американски професор анализира папирус, който описва пътуването на древните египтяни в отвъдното

Днес продължават споровете за съществуването на живот отвъд смъртта. В този смисъл е любопитно да се проследи как жителите на Древен Египет, преди хиляди години, са възприемали отвъдния свят.

Освен Книгата на мъртвите*, има и други ръкописи, интерпретиращи египетските вярвания и ритуали за живота след смъртта. Един от тези документи е Papyrus FMNH 31324. Папирусът е депозиран от американския магнат Едуард Ейер (Edward E. Ayer) в Полевият музей по естествена история (Field Museum) в Чикаго през 1894 г..

Наскоро директорът на Изследователския архив към Чикагския университет, професор Фой Скалф (Foy Scalf), направи ново проучване на документа.

Папирусът е една от така наречените Книги за дишането, колекция от древна египетска погребална литература, датираща от династията на Птоломеите (332 – 30 г. пр. н. е.) и римският период (30 г. пр. н. е. – 640 г. сл. н. е.). Тези тайнствени ръкописи са създадени, за да придружават мъртвите по пътя им към и в отвъдния живот. Думата „дъх“ („дишане“) е, разбира се, метафорична експликация за физиологията на покойника в отвъдното.

Анализът за Първата книга за дишането е публикуван в октомврийския брой на Journal of Near Eastern Studies и според Скалф разкрива неизвестни досега подробности за египетските ритуали при подготовката за отвъдното.

В изследването Скалф твърди, че Първата книга за дишането е трябвало да бъде поставена под главата на починалия, докато Втората е поставяна под краката му. Анализираният папирус е илюстриран със сцени, включващи богът на плодородието Апис.

Скалф потвърждава, че Първата книга за дишането съдържа внимателно подбрани заклинания от Книгата на мъртвите и т.нар. Saite Recension. Съставена е от 165 магически формули от династията на Птоломеите.

Папирусът стилизира отделни заклинания от Книгата на мъртвите в единна „повествователна” структура, фокусирана върху обожествяването на покойника и представянето му пред общността на боговете.

Според Скалф документът може би е открит заедно с други папируси от Книгите за дишането в Тиванския некропол. Копието на Първата книга за дишането е в лошо състояние и не можеше да бъде точно датирано. Основавайки се обаче на граматичните характеристики на текста, Скалф предполага, че папирусът се отнася към класическия средноегипетски период, а впоследствие – и към римския период.

* Папирусът на Ани представлява изцяло запазена версия на Книгата на мъртвите. Открит е в гробницата на високопоставения писар Ани от XIX династия (около 1250 пр. н. е.).  Манускриптът е свитък с дължина малко под двадесет и четири метра, изписан с курсивни йероглифи и богато илюстриран.

Над 3000 години Египет е управляван ефективно от могъщите фараони. Но в продължение на три века те бавно губели силата си и цивилизацията им била изправена пред хаотичен срив.

305 г. пр. н. е. е началото на управлението на династията на Птоломеите, които са наследници на Птоломей – един от генералите на Александър Македонски. Птоломей превзел Египет и династията му управрявала 300 години. Под нейна власт Египет процъфтява културно и икономически.

Епохата обаче е белязана от граждански бунтове и глад. Изведнъж се оказало, че или нямало храна, или била оскъдна. Ако властите не решели проблема, народът се надигал и въставал. Когато земеделието е в криза, хората изпадат в паника. И царят е този, който трябва да насърчава справедливост и ред.

Гладът бил продължителен и усилията на Птоломеите да управляват ефективно се оказали компрометирани от перманентно недовоство.

Бунтове по улиците и глад – зрелищен политически хаос. Всичко се разпадало. Много промени и сътресения преживява всяка цивилизация… преди да се разпадне.

Но кои са причините за това безредие?

Дали науката за климата и свидетелства от полярните ледници могат да дадат обяснения за упадъка на Древен Египет?

Днес египтолозите търсят доказателства за глада в тази епоха. Първото доказателство е река Нил.

Годишните разливания били жизненоважни за Египет. Без приливи, няма земеделие. Без реколта, няма храна.

Историческите документи споменават за периоди, в които Нил не е преливал. Международен екип от учени търси обяснение за това. Откриват свидетелства на хиляди километри от Египет – в полярните ледени шапки.

В извадените дълбинни проби от леда учените получават геоложка информация отпреди хиляди години. В леда са открити примеси на сяра, което води до заключението за мощни вулканични изригвания.
Известно е, че масивните изригвания могат да повлияят глобално на климата за дълъг период от време. Вулканите са важен регулаторен механизъм за голобалното охлаждане на атмосферата. При изригванията се изхвърля серен диоксид, който образува слой, отразяващи слънчевата светлина, като това предизвиква понижаване на температурата и дестабилизация на валежите по цялата планета.

Тези изригвания са били мощни, изхвърлили са сяра и вулканична пепел в стратосферата, разпръсквайки я на хиляди километри. Това е редуцирало слънчевата светлина, което от своя страна, променило сезона на мусоните.

Учените проучват въпроса, дали тези вулканични изригвания са причината да се стопира и разливът на Нил в онази епоха.

Анализирайки пробите от леда от Гренландия и Антарктида, откриват примеси и от сулфатни частици, което им позволява да датират с точност изригванията и да установят последователността и интензивността им. Констатацията е, че изригванията са се случили в Птоломейския период. Дали обаче са повлияли на разлива на Нил?

Изследователи от NASA създават компютърна симулация на модела на промяната на температурите и валежите, вследствие на изригванията. Идентифицират сулфатни частици в Северното полукълбо, означаващо, че мусоните са били изтласкани южно от Египет, вследствие на което водното ниво на Нил се е понижило. Валежите в цяла Африка спрели и особено в района на Етиопия, през който преминава реката.
Изводът е, че мощните и чести изригвания са нарушили баланса на Нил за десетилетия.
Учените сравняват данните за изригванията с тези за глада, недоимъка и бунтовете в Египет и разкриват интересна зависимост.

В пробите от лед са открити свидетелства, датирани от 40 г. пр. н. е. за грандиозни изригвания в различни райони на земното кълбо. А от римлянинът Плиний научаваме, че именно през тази година Нил достига най-критичното си ниво. Това са условия, които неминуемо са провокирали глад и недовоство сред населението.
Според мнението на египтолозите, случилото се в тази епоха е много повече от съвпадение. И новите научни доказателства очертават ясните контури на епохата.

Когато през 30 г. пр. н. е., римляните навлизат в Египет, династията на Птоломеите губи контрол над държавата, но от проучванията става ясно, че египтяните се е налагало да воюват не само с римските легиони, но и с абсурда на климатичните промени. Рим се оказва само последният пирон в кофчега на вече дестабилизираната цивилизация.

В продължение на няколко века преди това Древен Египет е бил умаломощаван от климатични промени, резултат от вулканична дейност, случила се на хиляди километра. Климатичните колебания и политическата нестабилност са факторите, които предизвикват големите промени в Древен Египет и, дестабилизирайки цивилизацията, се оказват решаващи за нейното отмиране.

Нова находка позволи да се направи гигантски скок в разгадаването на тайните на древните египетски мумии и техниките за балсамирането им.

Откритието на невероятно добре запазена мумия на 5600 години поставя под съмнение редица хипотези, за балсамирането в Древен Египет. Изследване, публикувано в „Журнал за археологическата наука“ (Journal of Archaeological), показва, че практиките за балсамиране в Древен Египет много по-отдавна (поне с 1500 години), отколкото се смяташе досега. Екип от изследователи стигна до това заключение, след като проучи мумията на “Фред” – тяло на 5600 години, което е изключително запазено.

Фред е открит преди почти едно хилядолетие и се съхранява в Египетския музей в Торино, Италия, от 1091 г. Оттогава мумията никога не е подлаган на последваща консервация, тоест мумията е в това състояние, в което е била, когато е открита и това предполага идеални условия за изследвания. Специалистите досега смятаха, че изключително доброто съхранение на мумията, се дължи на топлината и сушата в пустинята, а не на някакви определени мумифициращи практики. Изследването обаче показва друго:

• Мумията е била балсамирана
• Формулата за мумифициране е много подобна на онази, използвана 2500 години по-късно, за балсамиране на фараоните в Древен Египет.

Но за разлика от мумиите на фараоните, съхраняваната в Торино, е открита със запазени всички органи и тъкани на тялото, което показва различие в техниките на мумифициране. Преди балсамацията на фараоните, са били премахвани всички вътрешни органи. Последващото балсамиране обаче, е много сходно с балсамацията на Фред.

Джана Джоунс (Jana Jones), египтоложка от университета Маквари в Австралия и участник в екипа на изследването на Торинската мумия, е проучвала и други артефакти от погребални ритуали на мумии от същия период. Откритията ѝ са изключително изненадващи: намерени са доказателства за балсамиране на тела много по-рано, отколкото египтологията предполага. За да тестват теорията си и да убедят скептиците, на археолозите им беше нужно запазено тяло и идеалното такова, според тях, е мумията на Фред. Те се надяват, че проучването на мумията от Торино, окончателно ще докаже достоверността на хипотезата им. Джоунс и екипът от археолози използваха различни методи, за да изследват ленени фрагменти от торса и китката на Фред и от плетена кошница, открита до тялото на мумията. Надяват се да разберат точните компоненти на балсама, използвани за балсамация на тялото.

Това, което откриха, се оказа иновативна находка. Според National Geographic, балсамът е съставен от растително масло, към което са добавени захар, загрята иглолистна смола и екстракти от ароматни растения. Компонентите биха се оказали изключително подобни на балсамите, използвани за балсамиране хиляди години по-късно.

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по espaciomisterio