Самотата

Самотата
е онази досадница
която
не сресва косите си
изяжда всичкият сладолед
гризе си ноктите
гледа сапунени сериали след 6
трупа прането в края на огромно легло
докато не заприлича на килиманджаро
и е всички клишета
в стихове

но понякога

Самотата
е онази магьосница
която
спуска една лирична вена между залеза и изгрева
пише странни
красиви неща по салфетките
в къщи
спира до вратата ти
когато спиш
скрива един пропуснат сън под възглавницата
а на разсъмване е като бучка захар
в кафето

Искаш ли да бъдем самотни заедно?

Прочетете още: Поезия  Сезон България