Елина Иванова, на 19 години, от град Кюстендил, е студентка в СУ “Св. Климент Охридски”. Занимава се с писане от единадесет годишна възраст, но се насочва към поезията едва в юношеските си години. Нейни стихове са публикувани в онлайн списанията “Нова социална поезия”, “Нова асоциална поезия” и “Отвъд кориците”. Освен литературата, обича музиката, кафето, киното и котарака си.
***
Времето ни изтича
през дупката в джоба
на стария шлифер,
който все още носиш,
особено вечер,
до магазина.
Купуваш ни вино,
аз плащам с вина
и после поемаме
пътя с таксито.
Заговаряш шофьора
(все пак, човек е)
за спорт и туризъм.
Аз слушам гласа ти
и тихичко пуша.
Не искам
да слизаме днес.
Но пътят ни свършва.
Очите ми търсят
включени лампи
на моя етаж.
Треперя от ужас,
че ще си тръгнеш.
Звездите ще паднат
отгоре върху ми.
Не сядай на пейката,
моля те с поглед.
Бягай. Не бягай…
Покрий ме със думи.
Заший с мене дупката,
носѝ ме във джоба
всеки път, щом
не можеш да спиш.
Не питай за времето –
дори не е минало,
не затваряй очи.
Но ти си заминал,
взел си и шлифера,
друга държиш за ръце.
Оставам сама,
разнася ме вятъра
като прах
от разбито сърце.
Навици
Пиша стихове
така, както
баща ми пушеше
едно време:
по една на ден,
колкото да не умра,
и да спра да съществувам.
***
Ще седна тук,
надявам се, не възразяваш.
И, моля те, бъди спокоен!
Не смятам да ти преча.
Ще бъда тъжна, мълчалива,
ще гледам залеза
на младостта, на красотата,
на спомени и на провали.
Ще паля безразборно клечки,
а те ще гаснат като минали любови.
Ще гледам твоята цигара
и всичките неща, които
си отиват заедно с дима ѝ.
Може би и аз ще ги последвам…
А сега, прости.
Благодаря за тишината.
Най-добрият човек
Най-добрият човек,
когото познавам,
гледа стари филми,
чете прашни книги
и пие какао
на жълти тераси
в куклени къщи
от детски спомени;
пее и песни:
английски балади
и руски романски,
без да разбира
и дума от тях.
Най-добрият човек,
когото познавах,
една сутрин хвана
влака на времето
и бързо замина
към есента.
Около 1:30 през нощта
Върни се и ще ти чета
поезия, която не разбираш –
била тя моя или чужда.
Върни се и ще ти варя кафе
по шест пъти на ден,
което няма да изпиваш.
Върни се и ще слушаме симфонии,
които ще те отегчават.
Върни се,
за да мога да се върна аз.
Прочетете още: Поезия Сезон България
