Музеят на изкуството Метрополитън в Ню Йорк привлича посетители от цял свят с богатата си колекция от около два милиона експоната. Сградата му се намира на Пето Авеню в Сентрал Парк.
Посещавах го при първа възможност. Всеки път една колекция ме караше да се връщам отново и отново към нея. Разположени съвсем в началото на галерията за Египетско изкуство, се намираха фаюмските портрети[1]. Това бяха няколко портрета на хора, рисувани в началото на Новото хилядолетие с помощта на специална техника, наречена енкаустика[2].
Бях обсебена и пленена от тези тъжни лица с живи погледи, които, видени само веднъж, оставяха своя незабравим спомен завинаги. Дълго се взирах, за да открия какво ги прави толкова изразителни, дълбоки и въздействащи. Вълнуващо беше, че макар рисувани толкова отдавна, те изглеждаха така, сякаш са лица на хора, които можеш да срещнеш дори днес.
Сякаш, за да утвърдят идеята за тържеството на човешкия дух, портретите на починалите са изобразявани в тяхната младост. Спокойните им, вглъбени лица са еманация на вечно младите им души. Изразителните им очи гледат в нас и говорят, че душата е вечна и че е победила смъртта.
Така изобразявани тези древни лица от времето на Христос стават предшественици на ранната християнска иконография.
Видно е обаче, че ирисите на очите им са по-тъмни, в редки случаи те са пъстри. Широко отворени, те имат една очарователна извивка на клепача, която подчертава проникновения им поглед. Виталността му се засилва от отблясъците на зениците, така добре уловени от художника. Лицата са смугли, пълнокръвни, обемни, с плътни, очертани устни, носовете са тесни, фини, удължени, веждите гъсти и естествено подчертаващи живостта на очите. Тоновете и нюансите преливат в изображенията, за да създадат още по-голяма топлота и земност на образите. Симетричните черти на лицата говорят за уравновесеност, вътрешна хармония и унисон с битието. Ореолът им е финес и съзерцателност, мир и покой.
Точно по онова време, когато фаюмските портрети започват да се рисуват, се заражда християнството. В края на 1 век от Новата ера вече има гонения на християните в Римската империя. Портретите от Фаюмския оазис изобразяват по-скоро лица на хора от по-висшата класа. Не се разбира дали те са били последователи на Христос. Не носят кръстове, а накити и златни тиари. Лицата им, като че ли от плът и кръв, сякаш ще проговорят. Прическите им са с подредени тъмни къдрици, отрупани са със скъпи украшения, дрехите им са с ярки багри, удобни, широки, с дипли, падащи свободно върху телата. Един по-задълбочен анализ на генотипа на тези хора би ни казал повече за тях.
[1] Стилистична характеристика, отнасяща се до рисувани портрети върху дървени плоскости, прикрепени към лицата на мумиите на мъртъвците от края на 1 век преди Христа и по-нататък.. Намерени са около 900 портрета повече, от които във Фаюмския басейн, Египет
[2] техника за рисуване с восък върху дърво предимно от кедър, кипарис, италиански бор.
[embedyt] http://www.youtube.com/watch?v=pHGWHvCAnaE[/embedyt]
