Сред френетичните, ирационални и напълно неоправдани спешни мерки за предполагаема епидемия поради коронавируса, е необходимо да се започне от изявленията на CNR*, според които не само “няма епидемия на SARS-CoV2 в Италия”, но и че „инфекцията, според наличните днес епидемиологични данни за десетки хиляди случаи, причинява леки / умерени симптоми (вид грип) в 80-90% от случаите“. В 10-15% от случаите може да се развие пневмония, хода на която обаче е доброкачествен в повечето случаи. Изчислено е, че само 4% от пациентите се нуждаят от хоспитализация в интензивно лечение “.

Ако това е реалната ситуация, защо медиите и властите провокират паника, предизвиквайки истинско извънредно положение, със строги ограничения и спиране на нормалното функциониране на живота?

Два фактора могат да помогнат, да се обясни това неадекватно поведение. Първо, нараства тенденцията да се използва извънредно положение като нормална парадигма на управлението. Предложение за указ, незабавно одобрен от правителството „по причини за здравето и обществената безопасност“, поражда истинска милитаризация “в общините и районите, в които източникът на предаване на вируса е неизвестен или в които има случай на заразен човек в зона, за която още не установена като заразена.” Такава неясна и неопределена формула ще даде възможност за бързо пренасяне на извънредното положение във всички региони, тъй като е почти невъзможно други случаи на зараза да не се случват и на друго място. Помислете за сериозните ограничения на свободата, предвидени в постановлението:

а) забрана за експулсиране от въпросната община или област за всички лица, намиращи се на територията на общината или района;

б) забрана за достъп до въпросната община или район;

в) спиране на събития или инициативи от всякакъв вид, актове и всякакви форми на срещи на публично или частно място, включително такива с културен, развлекателен, спортен и религиозен характер, без значение дали се провеждат в затворени или отворени за обществото места;

г) спиране на образователните услуги за деца и училища от всички нива и степени, както и посещение в училища и дейности във висшите заведения, с изключение на дейностите за дистанционно образование;

д) преустановяване на услугите по отваряне за обществеността на музеи и други културни институции и места, посочени в член 101 от Кодекса за културно и ландшафтно наследство, както е предвидено в Законодателен указ от 22 януари 2004 г., n. 42, както и ефективността на регулаторните разпоредби относно свободния и неограничен достъп до тези институции и места;

е) спиране на всички образователни пътувания, както в Италия, така и в чужбина;

ж) спиране на производството по несъстоятелност и дейности на публични служби, без да се засяга предоставянето на основни услуги и публични услуги;

з) прилагане на карантинна мярка с активно наблюдение на хора, които са били в близък контакт с потвърдени случаи на генерализирани инфекциозни заболявания.

Недоразумението е, че според CNR става въпрос за нормален грип, не много различен от този, който се повтаря всяка година. Изглежда, че изчерпвайки тероризма като причина за извънредни мерки, изобретяването на епидемия може да предложи идеалния предлог за разширяването им извън всички граници.

Другият фактор, не по-малко смущаващ, е страхът, който се е загнездил в мислите на хората и който се превръща в перманентна колективна паника. По този начин, в извратен порочен кръг, ограничението на свободата, наложено от правителствата, се приема за нормално в името на  желанието за сигурност, което е проектирано от същите тези правителства, намесващи се сега, за да го удовлетворят.

26 февруари 2020 г.

Джорджо Агамбен (Giorgio Agamben) е италиански философ, преподавател по философски науки в университета IUAV във Венеция, Международния колеж по философия (Collège International de Philosophie) в Париж и Европейското висше училище (European Graduate School) в Заас-Фее, Швейцария.

*CNR е съкращение за El Consiglio Nazionale delle Ricerche [Национален научноизследователски съвет].

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по ficciondelarazon.org

Автор: Хайме Сантамария (Jaime Santamaría)

Относно философския дискурс е обичайно да се използва образът на совата на Минерва. Митичната птица се появява винаги в късните часове, тя лети само когато дългият ден е на приключване. Философията по същия начин извисява своя полет, след като нещата вече са се случили, за да изяви рефлексиите и проекциите на реалноста. По същия начин философите се отнасяха с високомерие и прененебрежение на случващото се в „този миг“ продължение на векове. Но вече все по-често се срещат статии от философи по актуални въпроси, за събития случващи се „сега“. Философията все по-често започна да експонира настоящето. И Covid-19 е пример за това, когато някои мислители не искат да чакат късния следобед, за да говорят за случващото се. Факт, който аплодирам и насърчавам.

Изглежда обаче, че Covid-19 превъзхожда всеки капацитет, дръзнал се да анализира, планира и прогнозира. В този случай неуловимият и необясним характер на Природата ни напомня с трепет за нашата уязвимост.

Изправени сме пред ситуация, която се развива по-бързо от всяка възможност за действие, размисъл и анализ. Но този неблагоприятен факт не трябва да провокира нервна парализа или параноична инхибирация на мисълта.

Пандемията, подобно на всяка екстремна ситуация, ни принуждава да мислим не само за вируса, но и да се помъчим да интерпретираме глобално контекста му, да установявим неочевидни и необичайни връзки (не само чрез медицината) и да поставим под въпрос основни ценности, върху които сме изградили крехката си човешка цивилизация. Стълбовете, на които се крепят икономика, политически институции, глобални и социални отношения и т.н., изглеждат разклатени и компрометирани.

Може би сега е подходящият момент да философстваме и въпреки апелите за приоритет на прецизността, да правим грешки в диагнозите. За щастие, за спокойствието на човечеството и недоволството на Платон, философите не оказват голямо влияние върху решенията, отнасящи се до икономика, национален суверенитет, обществено здраве и като цяло, в човешките практики. За проекция на една възможна гледна точка и за малко разсейване от досадната карантина, ще направя преглед на мненията на някои философи за Covid-19.

Джорджо Агамбен (Giorgio Agamben): извънредно положение и пандемия

Джорджо Агамбен, италиански философ, публикува мнение през декември миналата година, когато вирусът тъкмо засягаше Италия, което той нарече „Изобретяването на една епидемия“ (La invención de una epidemia). Позицията му е категорична: „Това е само още един грип, със заначението на който се прекалява. С преекспонирането му в медиите ще бъде провокирана всеобща паника – извънредо положение, затваряне на границите и цяла поредица от икономически спешни мерки.

За автора на „Суверенната власт и нулевият живот“ два фактора могат да обяснят тази ситуация. Първият сигнализира, че живеем в епоха, в която държавата функционира по модела на извънредното положение; следвайки известната максима на Бенджамин, че съвременните „демократични“ държави се нуждаят от извънредното положение и, ако то не е налично, си го възпроизвеждат. Извънредността се превръща в норма!

Вторият елемент, свързан с първия, се отнася до параноичността на пост-индустриалните и консуматорски общества; параноичност, която от своя страна се нуждае от поредица норми и мерки, създаващи усещането за сигурност  и защитеност(застраховка живот, антитерористични мерки, политики за борба с престъпността, повече камери и наблюдение и др.). Когато терористичният дискурс се шаблонизира и няма същите параноични ефекти, според италианеца, вирусът е полезен като глобална заплаха. Суверенната власт използва стар лозунг в своя полза: чума или мор.

Жан-Люк Нансѝ (Jean-Luc Nancy) и технологиите

Френският философ Жан-Люк Нансѝ, в отговор на приятеля си Агамбен, публикува статия, озаглавена „Вирусно изключение“ (Excepción vira). Първото нещо, на което Нансѝ объръща внимание е връхната точка, до която технологичното развитие е достигнало в съвременния свят. В анализа на Агамбен ролята на технологиите и връзките ѝ с политиката и държавата не са незасегнати. Вместо да подозираме властта, която дърпа тайно конците, за да държи гражданите в подчинение, трябва да разсъждаваме върху начините, по които технологиите налагат истинското извънредно състояние; това е властта на технологиите. В този смисъл извънредното състояние не се отрича, но трябва да бъде преоценена политическата му същност; това е биологично, информативно и културно състояние на извънредност и е възможно само при хиперсъчетаването на тези компоненти в този момент. Въпреки всичко казано, надеждата и решението на проблема за французите в момента е свързано със същите тези технологии.

Айча Ливиана Месина (Aïcha Liviana Messina): как да решим проблема заедно?

Айча Ливиана Месина, професор в Университета Diego Portales, Чили, поставя въпроса, съчетавайки критичната позиция на Агамбен по отношение на политиката и държавата и мнението на Нансѝ по отношение на технологиите. Въпреки че Агамбен е наивен да вярва, че Covid-19 е само една конспирация на държавата и властта, а Нансѝ, в другата крайност, не вижда връзка между технологиите и държавата, и двете позиции извеждат до логична поанта: всеобщата паниката.  Философският въпрос е, може би: не е коя е най-добрата диагноза или най-добрият изход (тук няма много конкуренция), а какво мислим за ефекта, който създават страха и паниката, като се има предвид екстремната ситуация? И как да се изправим пред проблема?

Отговорът е свързан факта, че живеем в общност. Философите кават, че нагласите на държавата и технологиите съвпадат в едно: да се премахне вируса (а другото). Но нито тоталитарната политика, нито най-сложната технология повдигат въпроса: как да живеем с вируса (в момента той е реалност) и как ние, като общност, да се справим с него?

Хосе Луис Вияканяс (José Luis Villacañas) и доверието в Държавата

След полемиката между Агамбен и Нансѝ, испанският философ Хосе Луис Вияканяс мисли, че „сме изправени пред еволюционна безизходица“. Има моменти в историята, когато наклонът изглежда стръмен. Това провокира проектирането на апокалиптични сцени. При екстремни обстоятелства като тези, водени от страха и други есхатологични въздействия, хората игнорират моралната памет и разрушават връзката с универсални ценности. Въобажаемото усещане за край може да доведе до ескалация на насилие и варварство: уродлив див дарвинизъм. Испанецът призовава за спазване на държавите разпоредби в ситуация на криза. В края на краищата те са единственото, с корто разполагаме към момента.

Славой Жижек (Slavoj Žižek): къде приключва фантазията и къде започва истината?

В статия, озаглавена „Ясен елемент на расистка истерия в новия Коронавирус“ (Un claro elemento de histeria racista en el nuevo coronavirus), публикувана в „Русия днес“, словенският философ Жижек, в светлината на информацията, с която сме бомбардирани, задава уместен въпрос: къде свършват събитията и къде започва идеологията? Преди по-малко от месец, в саркастичен тон, той сподели редица предположения за близкото бъдеще: работа в дома, упражнения в дома, йога по скайп, дистанционни уроци и училища и от време на време мастурбиране в интернет. Цял наръчник за дистанционно управление и практика на труд. Именно затова pornohub, известен италиански порно портал, свали ограниченията за гледане, за да могат всички италианци да гледат премиум услугите безплатно, като „хуманитарна“ помощ срещу вируса и неговите ефекти. Счита се, че този тип добронамерени действия допринасят за борба със заразата.

В друга статия, озаглавена „Коронавирусът е удар по капитализма а ла „Kill Bill“, който може да реабилитира комунизма“, Жижек отправя смели и провокативни твърдения. Според него кризата може да ни отведе към начини на живот без национални държави, стимулирайки повече солидарност и общностни взаимодействия. В трудно усвоимото си изявление, Жижек твърди, че това ще нанесе фаталният удар над капитализма и ще ни деляте само няколко крачки, преди да се сгромоляса старият злодей.

Отвъд оптимистичния прочит, началото на статията ми се струва най-поразително: „Настоящото разрастване на коронавирусната епидемия предизвика детонация на идеологични вирусни епидемии, които бяха латентни в нашите общества: фалшиви новини, параноични конспиративни теории и експлозии на расизъм.“ Спешният въпрос пред философите, изправени пред пандемията, е: в епохата на интеркомуникациите и социалните мрежи как се обработва информацията ?; Можем ли да говорим за информативно извънредно положение?; Кое е лъжа и кое истина?

Последни думи

След като преминах през тези пет перспективи, бих искал да поставя някои въпроси на масата и да продължим обсъждането. Първият е, че не можем да бъдем толкова наивни, че да вярваме, че Covid-19 е просто глобален заговор, за да се дърпат тайно конците на икономиката и да се направлява в определена посока; това би било опростено обяснение. Нито можем да отречем, че политиката и икономиката използват и се възползват от извънредни методи за печалба; винаги можете да се възползвате от една криза. Вирусът не е идеологическо творение, нито съществува биологично и генетично зададен в природата; всеки патоген от подобен вид се генерира дискурси, които засягат общностните взаимоотношения.  Ще успеем да се обединим и солидаризираме ще бъде от съществено значение за изхода от кризата.

Също така мисля, че подобна ситуация ни кара да се запитаме: какво мислим за връзката на вируса със здравните институции? Този въпрос в Латинска Америка е уместен и належащ. Вирусът ще разкрие нестабилното състояние на здравната система на нашия континент: неолиберален модел за предоставяне на здравни услуги, който не успя да отговори на основните потребности по задоволителен начин. Ще стане видима систематичната и ендемична корупция в здравната система, в почти целия континент. Освен това ще стане още по-ясно наглото двуличие на здравеопазването, налагайки деференциран достъп до услуги, в зависимост от покупателната способност на гражданите. И защо живеещите в селските райони срещат по-големи прблеми при достъпа до здравни услуги, в сравнение на хората в градовете. И накрая, трябва да запитаме: в тези извънредна ситуация можем ли да се доверим на Държавата. Призивът на Вияканяс е разумен, но изглежда неприложим за общност, в която институциите са занемарени от десетилетия.

Смятам, че като философи трябва да мислим за възникналите паник и страх; цялото въображаемо усещане за апокалипсис, расизъм и егоцентричност. Поразително е, че като научен дискурс тази тема е най-малко интерпретирана, но тя е тази, която може да има най-пагубни и дълготрайни ефекти върху обществото и икономиката. Все пак вярваме, че отговорните субекти, онези, които вземат решенията, го правят с познавателна яснота, разионално аргументирано и интелигентно балансирано.

И накрая, трябва да се запитаме за информацията и дезинформацията, която се разпространява по официален и неофициален начин. Може би сме в исторически момент, в който фалшивата информация може да проектира колективна истерия с драматични социални ефекти или дори (с хиперболичен нюанс) да причини срив на фондовата борса. Ефекти, които за пореден път и както винаги, биха засегнали главно най-уязвимите в обществото.

Хайме Сантамария (Jaime Santamaría) е философ, изследовател в REC-Латинска Америка и професор в Университета Norte en Barranquilla (Колумбия).

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по filco.es