Венец и тревога

Бръшлянът катереше всички стени
до прозореца стигна пиян и умислен
той отдавна кръжи над моята младост
от живият плет е по-огромен и сладък!!

Бръшлянът тежи като птиците пусти,
които не могат света да напуснат,
в облачен дим лице да изплакнат!
и своето царство навред да прославят

Бръшлянът е моят
венец и тревога
разгаданият сън
без, който не мога

понякога питам листата зелени
какво ли всъщност
се случи със менее??

Сф/2025год