Забраненият град крие много невидими тайни – магическите кодове, зазидани в неговото изграждане и съществуване. Знание за предците, което пресъздава хармонията и силите на Вселената, за да ги постави в услуга на императора – привилегированият обитател на едно от чудесата на съвременния свят.
Император Йонгъл (Yongle) от династията Мин, след кървава битка с братята си, успява да присвои императорската власт в Китай през 1402 г.. Йонгъл е бил безмилостен, но интелигентен владетел, преобразил Китай за кратко време. Неспокойна му съвест, в търсене легитимност за бруталния начин на управление, решава да намери нова резиденция за себе си и правителството, където да бъде в идеална хармония с Космоса. Йонгъл мести столицата в Пекин и се разпорежда да се започне строителство на императорски дворец, който ще се превърне в едно от чудесата на съвременния свят: Забраненият град.
Строителството започва през 1406 г. и приключва чак през 1420 г. За изграждането на императорската резиденция, са мобилизирани около 1 000 000 принудително работещи селяни и около 100 000 занаятчии, а площта, на която са извършвани строителните работи, е била 72 хектара. Това огромно архитектурно съоражение, изискващо изящни и материали и суровини, е познато само от архитектурния космополитизъм на египетските фараони. Специално подбрани 100 000 кедрови трупи, са били доставени по реките от южните провинции, но съобразявайки се с мусонните дъждове, транспортът им е отнел четири години. Гигантските мраморни елементи са можели да бъдат доставени само от отдалечни планински кариери, което изгражда инфраструктура от пътища във вечно замръзнали, през зимния сезон, райони. Формулата за остъклението на всички 150 000 мраморни плочки, облицоващи дворците в комплекса, е тайна, ревниво пазена от древните китаски майстори, които са я предавали само на свой наследник. Плочите за земното покритие, се наричат “златни плочи“, но не защото са изработени от този скъпоценен метал, а защото са абсолютно уникални.
„Златните плочи“ са се произвеждали в императорската фабрика, където подготовката на всяка една от тях (приготвяне на смес от глина, добавяне на разредители, сушене на слънце и изпичане в пещи при висока температура), е продължавала около две години. Дървените колони, които са носещата конструкция на сградите, са монтирани към покривите единствено чрез сгобки, без нито един пирон. Този начин на прикрепване значително е ускорил строежа на сградите – от древни източници става ясно, че грубото строителство на комплекса е отнело само три години.
Свещеният център на света
„Забраненият град“ е превод от китайски на Zijin Cheng (Забраненият лилав град). Zi е препратка към Zi Wei (Полярна звезда), считана за център на небесата, точно както императорът е бил смятан за центъра на Земята. Сричката jin (забранено) носи послание, че дворцовият комплекс е недостъпна, тайна и духовна територия. Този метафизичен дискурс се отразява на цялостното му архитектурно планиране. Ние не сме пред обикновена сграда, а сме изправени пред политико-религиозно светилище, което пресъздава хармонията на Вселената. В него императорът е единственият пазител, носител и ползвател на тази хармония. Във функцията си на квази-жрец, той трябва периодично да практикува церемонии, в дар към боговете, гарантирайки постъпателното функциониране на империята и предпазвайки я от войни и бедствия. Поради тази си мисия на свещена отговорност, от времето на династия Цин (Qing), III в.пр.н.е, императорът носи титлата „Син на небето“.
