Пред гаражите и къщите
хората са извадили
за продан спомените,
сложили са цени на душите си,
гледат с отчаяние в погледите –
нека никой не купи
първите две стъпки на детето ми,
нито онази чаша, в която
пихме кафе сутринта, когато
безумно се обичахме.
Продават столове от най-хубавите
приятелски вечери,
покривка, везана от мама,
продават усмивката на любимата,
запечатана в две фалшиви рози,
очукан чадър, седял пред вратата
в най-самотните вечери.
Две-три стари книги –
обичани, но до болка познати,
стара маса, попила
много реколти вино,
няколко поли и един костюм,
приели формата на миналото,
неразопакован подарък…
Продават сълзи, щастие,
любов и страдание.
Седят цял ден пред домовете си
и се надяват никой
да не купи живота им.