Галерия „Лампион“ представя

Yavor Boyanov’s Birthday Party/Exhibition

Извънредна изложба след извънредно положение

23 юни – 6 юли, 2020

Ситуацията с COVID-19 доведе до отлагането на две мои изложби тази пролет и затова, навръх рождения ми ден, реших да направя една специална и непредвидена 🙂
Заповядайте на 23-ти юни в галерия “Лампион” от 19 ч., за да изпием по чаша вино в компанията на сюрреалистичните персонажи от предстоящи и минали мои проекти.

Явор Боянов

Откриване: 23 юни, 19:00 ч., Галерия “Лампион” (гр. София, ул. “Кракра” 2А)

Явор Боянов е роден през 1985 г. в Сливен. Завършил е рекламна графика в Националната художествена гимназия “Димитър Добрович” в родния си град и специалност плакат във факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. Има Магистърска степен по филмово и телевизионно изкуство в Нов български университет.

Чрез изкуството си художникът изгражда собствени митология и символика. Съчетава образи, извлечени от подсъзнанието си с разнородни влияния от поп-културата, но и от окултизма и мистицизма. Често си служи с оксиморони и комбинира противоположни или несъвместими естетически категории. Изследва двойствеността във Вселената и изменчивостта на реалността.

Самостоятелни изложби:

2018 – The Æon of the Postartist (Галерия “Ракурси”, София, България)
2018 – Blessed to be Damned (Галерия “Етюд”, София, България)
2014 – Comfortable Nightmares by Yavor Boyanov (Галерия “Викинг”, София, България)
2013 – Yavor Boyanov: PAINtings 2008-2012 (Галерия “Май”, Сливен, България)
2013 – Yavor Boyanov: Valentine’s Day Special (Ателие “Пластелин”, София, България)
2009 – Глад за безумие (Художествена галерия “Жеравна”, Жеравна, България)

Избрани участия:

2019 – Участие в “На открито” – проект на Галерия “Ракурси” (Метростанции на софийското метро, България)
2018 – Участие в Imago Mundi – Join The Dots / Unire le distanze (Salone degli Incanti, Триест, Италия)
2016 – Участие в “Art-Athina” – Международен панаир на съвременното изкуство (Faliro Pavilion, Атина, Гърция)
2016 – Боянов/Рамирез (Commanda Camp, София, България)
2015 – Участие в Есенен салон на галериите (Национален дворец на културата, София, България)
2015 – Участие в Imago Mundi. Luciano Benetton Collection. Map of the New Art (Фондация “Джорджо Чини”, Венеция, Италия)
2015 – Участие в “На Северния полюс няма ъгли” (Градска художествена галерия “Борис Георгиев”, Варна, България)
2014 – Участие в “Асамблея на срама” (Галерия “Мозей”, София, България)
2014 – Участие в “Готик Фест София” (Клуб “Neu Berlin”, София, България)
2014 – Участие в “Младото изкуство като обект на желание” (Галерия “Ракурси”, София, България)
2011 – Участие в “Love/Kiss” (Културен бар “ДАДА”, София, България)

Филмография:

2012 – Моделът (документален филм)
2010 – Монолог на едно емо (експериментален филм)
2009 – Нарцис (експериментален филм)

Изложба на Герхард Рихтер в Ню Йорк представя безразличието, което голяма част от германския народ показва при идването на Хитлер на власт.

Посещавам изложбата на Герхард Рихтер, която току-що отвори врати в музея Met Breuer в Ню Йорк. Първата картина, на която се спира погледът ми, е маса, нарисувана натуралистично, която след това художникът е щрихирал със сива четка. Картината датира от 1963 г. Две години по-рано, Рихтер, когато той е млад и известен стенописец на социалистическия реализъм в Източна Германия, имигрира на Запад. В картината, която разглеждам, Рихтер подменя натуралистичната маса, като метафора за миналото, с маса, изрисувана изключително в сиво. Като емигрант, възползвайки се от свободата на изява, която му предлага Западна Германия, художникът експерементира фигуративни и абстрактни дискурси в новите си платна, така, сякаш никога не спирал да експерементира и този изказ сякаш винаги му е бил присъщ.

Изложените картини демонстрират, как Рихтер е загърбил социалистическия реализъм и екстремно прилага абсолютно нетипични за него фотографски техники на изразяване. Той почти копира фотографския език, за да изрази в черно и сиво, това, което най-много го тревожи и боли: безразличието, с което, германците приемат събитията около себеси и равнодушното отношение към нацистките практики, сякаш случващото се е нещо нормално. Приблизително по същото време Хана Аренд нарече това отношение „баналността на злото“.

Чичо Руди е една от най-характерните картини от „фотоинтерпретациите“ на художника: чичо му гледа право напред с ведро лице и весела, мила усмивка. И въпреки това той носи униформата на Вермахта. Чичото на Рихтер, подобно на баща му, са били членове на Националсоциалистическата партия.

Друга картина „фотографира“ щастливо германско семейство на плажа. Подобно на чичо Руди, Family on the Sea прилича повече на дефокусирана и размазана снимка, отколкото на картина от нашите представи. На езика на художника, размиването на образа е метафора, че нищо не е такова, каквото изглежда. Бащата-патриарх стои като стълб на семейството; той е тъстът на художника, медик, който по време на Втората световна война помага на нацистите да осъществят програмата си за “евтаназия”.

В следващата графика откриваме една от жертвите на тази принудителна евтаназия. Това е Мариана, любимата леля на Рихтер, жена, за която се твърди, че е шизофренично настроена против нацизма и която е евтаназирана през 1945 г. Тази снимка, върху която Рихтер по-късно базира портрета на леля си, му е изпратена, заедно с други снимки, от майка му от Дрезден, в кутия за обувки: за имигрантите спомените са безценно богатство.

Разхождам се между портрети, пейзажи и скулптури, които съставляват тази изложба от около стотина творби. В последнoто помещение виждам конфигурация от четири сцени на зверства, извършени от нацистите в Аушвиц-Биркенау – четири цифрови копия на снимки и до тях – четири абстрактно интерпретиращи ги картини. Откакто Рихтер е видял тези четири снимки в Академията в Дрезден, никога не е преставал да се занимава и интерпретира привидно скучното еднообразие и стряскащо пренебрежение, с които нацистките палачи са се отнасяли към своята работа, – небрежни разговори, спокойствие, безгрижие – докато изгарят убитите тела. Голямо огледало, в което се отразяват снимките, картините и хора в тях, завършва този параклис за размисъл върху човека и злото.

„В изкуството истината е доброто“, казва Рихтер във видеото, придружаващо неговата изложба. Да, мисля си аз, когато излизам навън, творбите на Рихтер изразяват истина. Винаги.

Моника Згустова (Прага, 1957 г.) е чешко-испанска писателка и преводачка. Темите на художествените ѝ изяви са свързани с емигрантството и загубата на идентичност във времената на тоталитаризма.

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по elpais