„ШОФАРЪТ“ – ОТКЪС „ХИБИНИ“ 

• Какво е станало с пръстена? – попитах Анро.
• Не знам! – отговори той и една загадъчна усмивка се изписа на устните му. – Да ти кажа какво става после – продължи той.
• Наистина! Какво ли се е случило?
• Лина умира доста млада. Макар и никога да не се е женила за вуйчо ми, след като той успява да замине за Ню Йорк, те, двамата, се срещат. Той е знаел за дъщерята, която му е родила. Виждал се е с детето си и с Лина.
• Но мъжът й? Дали е разбрал, че това не е негова дъщеря?
• Вуйчо ми не говори по този въпрос. Зная само, че по-късно и мъжът е починал. Междувременно, отнякъде се появява синът на брат му, някой си Арес. Неговата майка е българка. Та този Арес е с претенции за наследство или за някакви семейни ценности. Не знам какво, но сега братовчедка ми Нела има някакви дела с него.
• Арес ли каза?
• Да, Арес. Не е често срещано име, нали?
• Не, наистина. Въпреки че веднъж срещнах един Арес в Поморие, на Соленото езеро. На нудисткия плаж.
• Интересно! – каза Анро. – Да не излезе същият?
• Кой знае! – отвърнах аз. – Беше военен. Обади ми се един път по телефона след това, но не можахме да се видим повече. Той пътува много.
• Всичко може – подхвана Анро. – Трябва да питам Нела. Последното, което чух за него беше, че го пратили до Балтийско море. Извънземни пришълци ли ще търси там? Не знам… Онези светещите ихтиозаври[1] дето се появяват в глъбините на езерото. Скафандрите, огнените топки и дискове… Грохота на бученето…
• Сигурно е пак на учения…
• Може пък да очаква „Хибини[2]“ да се появи отнякъде и да му вземе акъла! – се пошегува Анро. Ще го видим тогава как бързо ще си подаде оставката!
• А как братът на майка ти е заминал от Истанбул за Ню Йорк? – запитах защото любопитството ме зачовърка.
• Било е доста трудно – взе да обяснява Анро. Първо е бил в Германия, после в Холандия и Франция. След няколко години заминал за Ню Йорк.
• Интересна история! – възкликнах, мислейки за беглеца. Този Еди!

• Да – каза Анро, като ме погледна в очите.
• Какво ли не се случва в живота на хората!
• Никой не знае каква ще му е съдбата! – промълви Анро.

Еди почина само ден след това – в понеделник. Бяхме го видели жив за последен път.

[1] Това е намек за легендите на свидетели, които твърдят, че са срещали извънземни на Балтийско море.

[2]  “Хибини-У” е съвременна руска модерна система за РЕБ. (радиоелектронна борба). Тя може да изчисли местоположението на радиолокационните средства на противника,  да повреди апаратурата му, да ослепи вражеските радари, да задръсти ефира с радиосмущения и да направи невъзможна работата на противниковите системи за управление на огъня.

От 22 август до 31 август в галерия “Възраждане”, гр. Пловдив, ще можете да се насладите на творчеството на младия художник Христо Бозуков

Пловдивски живописец посвети експозиция на сестра си, тя облича булчинска рокля.

Нестандартно послание моделира за сестра си пловдивският художник Христо Бозуков. Живописецът нарисува 13 картини, всички в бяло. Изложбата ще бъде открита на 22-и август от 18.30 часа в галерия „Възраждане“, в старинния Пловдив.

Сестрата на Христо – Йорданка, е булка през август, а емотивният й брат предпочете да направи артистичен увод към грандсъбитието за фамилията! Бялото се възприема като израз на възвишеност и красота, светлина, доброта, невинност и скромност. Белият цвят се смята за цвета на съвършенството, каза Христо Бозуков.

Приятели на живописеца подсказаха, че той има нагласата понякога да застава пред статива и в нощните часове. Хрумването да посвети изложба на сестра си и да бъде съсредоточена в един доминантен цвят, насочи въпроса ни и към среднощните изяви с четката. Христо обаче представи съвсем друга ситуация, явно воден от идеята подаръкът за сестрата булка да бъде премислен, а интуитивните линии – част от вътрешната логика на творбите. През нощта събирах вдъхновение, а през деня рисувах, лаконично отговори художникът. И разкри, че има персонално пристрастие към картината със заглавие „В сиво“, която може да се приеме за артпровокация. Тя е и стартовата картина в хронологията на творбите от най-новата му експозиция. След нея творческият заряд на автора за този по-различен и по-специален цикъл се концентрира във визуалното влияние на белия цвят и резонанса, който дава във възприятието на зрителя. Надявам се, че това ще е най-хубавата изложба в месеца на сватбите, изрази прогноза Христо Бозуков, съсредоточавайки тайно поглед върху авторските кодове, които предстои всеки от публиката да фокусира, анализира и влезе в диалог с изобразеното от пловдивския живописец.