За Илияна Стоянова писането е като укротяване на опърничавата – понякога успява, понякога – не. Работи като ловец – опитва се да хване неуловимото, пишейки, рисувайки, снимайки… Никога няма да опита самоубийство. Според нея сълзите са думи, които не можем да изречем било от болка, било от радост. А на нея май често не й достигат думи. Нейната България е сладки спомени и неспирна надежда за бъдещето.
Цялото интервю с Илияна Стоянова, можете да прочетете тук:
Художник Илияна Стоянова
„Балкан-ку“
компот от череши
броя костилки
и капки дъжд
газя поляна
с нестинарска стъпка
ароматът на Странджа
филия с лютеница
и глътка ракия
пощальонът ме зяпа
балкански уестърн
погребална агенция
срещу болницата
див присад
жужат пчели и
спомени
смълчани чешми
над тях единствено
синева
безкрайни жита
как да заснема
песента на чучулигите?
мрачно утро
гарван отмерва
гръмотевиците
стар храм
колко стъпки
до спасението?
първи череши
червеите по-тлъсти
от миналогодишните
издут джоб
вместо семки и бонбонки
нов телефон
цаца и чайки
всяка песъчинка е
спомен за утре
диви макове
в росата
хиляди слънца
босонога
преследвам лятото
опарва ме коприва
в странство
търся друга мартеница
сред тълпата
кисели джанки
и спомени сладки
проскърцва ограда
топъл хляб и
ожулено коляно
ароматът на детството
Художник Илияна Стоянова
Танка/Танши:
Tanka/Tanshi:
***
leaves
as she
leaves
her
love
листата
литват
както от нея
литва
любовта
***
through
the open window
a single cloud
lost
in my thoughts
през отворен
прозорец
един облак
загубен
в мислите
***
page
after page
burning the book
with her eyes
Braille letters
страница
след страница
тя изпепелява книгата
с поглед
Брайлово писмо
(The Bamboo Hut – Autumn 2015)
Родена съм през 1969, година на цветя и любов, на предполагаеми лунни разходки и на най-великия рок фест в света – Уудсток. Доктор по богословие, непоправим идеалист и щуро влюбена в семейството, хубавите книги, филми и пътешествията.
Опитвам се да уловя неуловимото – да нарисувам емоция, да направя снимка на птича песен, да пиша много като говоря малко. Търся красивото и в най-обикновените неща. И ровичкам ли, ровичкам из гънките на душата – стихове, хайку, акварели, фотографии и хайга.
Откакто преди години в тийнейджърските ми ръце попадна една книга на Кобо Абе, започна моята голяма почти любовна афера с японската култура – литература, филми, аниме … Харесвам кратките форми и пиша хайку. През 2010г. излезе моята книга „Островитянско хайку“ – хайку и други краткостишия на фона на снимки, които съм направила в Англия, където живея от доста време. Член съм на British Haiku Society и на Хайку Клуб – Пловдив , редактор в The Living Haiku Anthology и Communications Officer на British Haiku Society в Лондон. Имам публикувани хайку и други стихове в няколко сборника на английски и български. В момента се опитвам да завърша първия си роман, а в главата ми напира и втори.
*
Небето се е сгрочило и …
Гръмва.
Един увиснал облак
заплашва
да излее неизказаното.
*
зимна луна
търси лика си
в искрящия сняг
*
отново дъжд
и сякаш вече
съм го чувала преди
*
премрежвам очи
слънцето става
затворник
*
ясно небе
единственият облак –
самолетна диря
*
коричка хляб
скитник и врабче
се споглеждат
*
тихо е
среднощен сняг
обърква ежедневието
