Илия Деведжиев живее в Русе. Учил НАТФИЗ 1994 – 98 г., задочен клас на Богдан Сърчаджиев и Пламен Марков.
Продуцент и актьор в Група за театър КАМИЛА, Русе.
Автор на телевизионно уанмен шоу “Криво огледало” (http://arenamedia.net/video.php?vcat=2)
Автор на 20 детски пиеси, сред които отличените: “Безопасна приказка”, “Караконджол в костюм”, “Тони, звездният войн”, “Хемулът, който…” и драматизациите “Огнивото”, “Момче и вятър” и “Царството на цветята”.
Сценарист на исторически възстановки от времената на древен Рим и Второто Българско царство.
Разказвач на легенди:
“Легенди за красива Трявна” http://www.youtube.com/watch?v=Of6abzJGxI8
“Селото, което изчезна за една нощ” https://www.youtube.com/watch?v=Bp5HPmj_tzg
С какво съм писал през живота си? Молив, писалка, химикал, пишеща машина, компютър…. и пак молив. Голяма работа е моливът. В ерата на голямото летене до Луната става ясно, че като няма гравитация в космическия кораб, химикалът не пишеееее…. и се почва едно изобретяване – НАСА влага милиони за създаването на средство, пишещо в безтегловност. А детето на един от изобретателите го попитало:
– А защо космонавтите не пишат с молив!?…
А!?
Моливът има гума. Моливът пише и когато си легнал по гръб. Мирише на дърво.
А графитът е неосъществен диамант…
Да се чуди човек защо и осемте стихчета тук не съм ги писал с молив?
Пък един човек имал химически молив. И под влияние на хидроксилните производни на въглеводородите си бръкнал с него в лявото ухо. Евстахиевата тръба казала ла минор, а тъпанчето – пук! И написали акт на учителката по химия, а учителят по пеене си купил аспержи.
Голяма работа е моливът.
***
аз живея в една малка българийка
между две очи
две уши
голо теме
и излъскан от шамарите на големите врат
***
яж
не яде
зад гърба ми краде
и със другия си поделя храната
посивяха и двата
***
Ела, брато, да те водя на театър.
Не ти мирише на изгодна сделка!?
И не ебаваш ни Кокто, ни Сартр?
Върви тогава да продаваш зелка!
Ела бе, да те запозная с Шекспир
със Бекет да почакаме Годо…
Излез от тази бизнес-треска,
седни във театралното кресло!
Седни да те целуне Жулиета
или пък да те изкодоши някой шут,
сълза пусни за клетница несрета,
ядосай се на някой темерут…
Харизай на актьора два три часа
и пет-шест евро за билет
и току виж душата ти сколаса
да грабне своя нежен дивидент.
Ела, брато, кв’о толкоз жалко,
айфона остави на гардероб,
вземи му думата за малко
не ти на него, той на теб е роб.
Театърът, брато, обича всички
което, значи, ще рече – и теб.
Вземи духовна нафора – коричка
от днешния баят културен хлеб.
Па се върни във своя си театър –
свирепа сцена от съвременна пиеса.
Живот ли, сцена ли – мъгла и вятър!
Пари – пари прим – стока….
и завеса.
дарданелите
дарданелите
с малки камъни бият чинелите
на изтърканите пети
полети
полети
и кацни
под дървото желязно
после плъзгай се мазно
по изнервената пътека
полека
намери си фиорд
и разголен
и горд
си близни от разбитата пяна
проследи корморана
до ръба на зелена вълна
и на
вече чака на бара
три сезона мечтана варвара
белкавадерто (мили мой Х – 9)
Един пръч се покатерил на една палма да яде едни жълъди.
Да бе, знам че на палмата няма жълъди, ама той си носел.
Айде ся – къде? Ми носил си ги и толкоз.
А баща му се казвал Коко и давал кокосово мляко. Ма никой не го взимал.
По принцип.
Освен майка му.
Стандарти, майна.
мисасаборихти шарон-белкавадерто
изпрахтима забухтерно естА
пробънджостно кабулесто кончерто
зафтурва ханимулено брестА
А?!
прошка ли
мммм…. сирни такова
слушайте
слушайте лъжемесията
бе
да му стъпиш на тоя на шията
чееее
обаче не може
нацията ще се изложи
ако
такова
като юдеите
знаеш там
фарисеите
рана крием под дрипите
боже
все ние сме битите
ний да не сме камбана
и като хамлет се питам
камък
или осанна
суши
пролетта е толкова болезнено междинен период, ааааааа
душата ми
щурава в храсти заспала
такса ми смята за таз магистрала
от брега на реката
до брега под скалата
тъй вдъхновен съм и пляскам с уши
пролетна ласка ума ми суши
а пък надеждата с нокът бере
хума от хълма над наш`то дере
и маже
и цапа със щедрата шепа
кожа опърлена
опната
клета
стискам разсеяно и уморено
в трите си пръста нещо зелено
аре земи си компота от круши
за мен остави туй конопено суши
пушена риба в окото ми плува
бръчки на чирози се преструват
ох
устата ми хубава срича
а през окото ми клоун наднича
либидото се изтяга на плато
и ме залъгва със бъдещо лято
от кората на мозъка лека пирога
слепват мечтите до изнемога
кой ще ме чуе
кой ще повярва
пълнят ми строфите бирена тарга
и от терасата върху вас
пускам допушен до филртъра фас
тишината е
тишината е мъртва корона
от контури на ноти изпети
тишината е фас на балкона
дето снощи са пили поети
тишината е спомен за капка
след като кранчето е поправено
тишината е детска лопатка
в пясъчника забравена
тишината е акустика
глуха
за напънати децибели
тишината е тиквичка куха
обелена
