Миро Ангелов пише, защото не умее нищо друго. Не рисува. Не може да свири на нищо, освен с уста. По-добре да не се и опитва да пее. А вътрето е натрупало едни чудесии, които напират. Търсят излаз. Трябва им форма. Така писането се явява най-добра възможност да се отърве от досадните емоции и страхове. Тривиално, но литературата е (и) най-евтиното пътуване.  На въпроса какво е за него България, отговаря: „Питат ли ме дей зората..“. Пръста, ако бях дървото. Макар да съм листо.“

Цялото интервю с Миро Ангелов, можете да прочетете тук:

Прочетете още: Интервю  Сезон България

Весела Фламбурари пише, защото се вдъхновява от самото писане. Всичко, което напише излиза винаги и само детско. Това е някаква мистерия за нея. Последно е плакала, защото обича да плаче! Плакането е като душичката ти да взима души да се измива от мръсотиите. Плаче от мъка и от радост. Никога няма да опита да не вярва в човеците. Нейната рецепта за успех е…: „Мечта, която е вдъхновена от книга се превръща в идеи. А само идеите движат реално света!“ А най-добрият и ценен съвет е…: „Да се четат много книги за деца! Детската книга е храна за интелигентността, тъй като въображението и творческата фантазия (според Хегел) са дефиниция за интелигентност.“

Цялото интервю с Весела Фламбурари, можете да прочетете тук: