„Откъм пътя – светилище“
Откъс от Откъм пътя
Откъм пътя
Като слънцето дето ме огрява
И да не изгряваш
Щом ми е хладно
Отварям албума
Вече се мръква
Руйват сълзи във чашата с вино
И плача с гърди и със сърце
А душата ми се пълни
Тъгата прелива в радост
И помня
Че горе на прозореца откъм пътя
Където стоеше
И като птиче гледаше
Врабците кацнали на стълба
Прозореца и днеска е отворен
И вратата
И врабец може да влезе
И дете
И пътник
И да се измие на чешмата
И да поседне
И пак ще има смях
И ще има песен.
Само да си дойда
Да застана горе
На ония прозорец
Откъм пътя – все отворен.
Така ми се е свило сърцето
Че мина време
Тебе те няма
И звезда да падне
Над поляни
И месец да изгрее
Не ще се съмне.
А падат звездите
И месеците
Над всяка поляна
Не поникна и една роза
От дивите
Които най-много обичаше.
Ще дойде ли ден
Да тръгнеш
Да ми оставиш
Всичко отпреди
Занапред
Щом затворя очи
Да те сънувам
Как изора двора с песен ;
Ще дойде ли ден
Да засвири камбана
А мен да не ми тръпне
Всичко отвътре
Всичко се връща
Както преди.
Ще дойде ли ден
Да угасне свещта
Без да я паля ?
Ден дето
Да не ми е нощ.
От Майчина мъка
Литни, литни
В облаци
Най-високо
В небето
Морето – да ти е шия
Дъх поемаш
Като признак
На доверие.
Легни спокойно
На постеля
Нека и душата ти легне,
Така ѝ е меко
И ѝ е тихо
Като че ли е плакала
С години
Като че ли стонът ѝ
Никой не е чул
И все чака да бъде припознат
От странник
От пътник
Така самотно вият вълци.
Една ми е дума сънувала
Една в люлка дочула
Да седнат двама у дома̀
Да отворят широка врата
Да лумнат в огнището пламъци
И огън да ошета
Мъгла дето се вдигне
Дим – душа на странник
Страха да обере.
Ако са двама
Един да мине
Друг да помни
От огъня излезе стъпало
Към рая на окопите.
Един да помни за двама
Че в другия остави спомени
Още горки.
„В дъното на вятъра“
Откъс от “На месечина”
Сянка в ръжта – превод от френски
Веднъж ли беше
Веднъж ли бях
Мрак са моите устои
Корените – в мрак.
Къде да се завърна
Към кой познат подслон
Накъдето и да се обърна
Пак чувам тътен, трясък, зов
Но зов за друга, тъй далеч от мен
Чието име някога със устните ми се е сляло
Коя съм днес, коя, къде и само
Да можех в илюзията да се приютя.
Но хоризонта е далече
И само дирята на светлина обгръща
В златна ръж изстиналото тяло
В ръце изгарящи в студенина,
Последна песен за последно лято
И пея, а дъждец ръми, ръми, ръми и нека
Отмени
Всичките очаквания и лъжи,
И нека бродя – ще избродя
Цялата земя
И там където те открия
Ще бъдеш като месечината – беглец
А аз за тебе – пристан и порой.
Но както шепнат ми предците и до днес
На месечина, на месечина
Като сянка в ръжта.
Дъното на вятъра – превод от френски
Колко пъти съм протягалa безпомощно ръка
Колко пъти е увисвала в липсата на прегръдка сигурна?
Като изоставена нощна дреха, като мълчалив спомен –
Забравен, чийто пламък искаха да погасят
И който се завръща отново и отново, отчаян да бъде оживен.
В най-дълбоката нощ светлината примижаваше,
Восъкът бе изстинал, но пламъкът все още искреше
В далечното минало, което мъката осветява,
Заменям страховете за молитви и умножавам разочарованията.
Така ми се иска да се сгуша близо до огъня, докато все още е крехък и нежен
Утрото е ледено и кръвта в сърцето ми замръзва,
Не мога, не искам да си тръгна, да пропусна неговото сърцебиене
През деня слънцето иска да влезе, но запуши процепа –
Много се страхувам от рухването на камъните, от искриците на светлината,
Предпочитам да остана в манастира, където да се моля
Без никога да губя надеждата като опора.
Ала в бездната жаравата хвърля отражения и така съзирам
Всички призраци ме изоставили и уповавам се
На пещерата, където вдълбах молитвите –
Тези стари нощници, които нося в куфара си
И които ми стигат до коленете – бледи и успокояващи.
Но ето вятърът прониква в процепа и затрепервам цялата
Двете ми ръце и сенките като единствена преграда
Щом последният пъплещ пламък обгори дъното на вятъра.
Молитва – превод от френски
Там, където ръцете ни се срещат се роди
Очакване близко до звездата
Изцелени от него да посрещнем светлината –
Единствената, която раздвижва дълбоките води.
Тази отчуждена, полу-неизвестна майка
Която дълго време мълчеше
Тя е войн без борба
За вечната слава на свободните,
Където звездата ме угасява
Там горе блести като по чудо
С надеждата за преоткриване
В очакване на признание.
Как да стигна тази звезда,
Как да я пусна,
(За да я стая по-силно в мене) ;
В тяло на ръба на светлината
В тази тъй дълбока нощ?
Единствената, която блести там горе
Ако се срине – моля се
Моля се да падне
В люлката на зорницата.
