Група биоархеолози са открили рядка религиозна татуировка в погребение близо до средновековен манастир в Судан, Източна Африка.

Изследването е извършено от Полския център за средиземноморска археология на Варшавския университет (PCMA UW). Tова е едва втората известена татуировка от средновековна Нубия.

Разположен в долината Вади Абу Дом в пустинята Баюда, себерен Судан, на около 20 км от днешния град Карима, средновековният манастир ал-Газали е един от най-добре запазените археологически обекти в Судан.

Между 2012 г. и 2018 г. полско-судански екип от PCMA UW, ръководен от професор Артур Облуски, проведе археологически проучвания на четири от стотиците гробове в региона района.

Откритите човешките останки в момента се изучават от биоархеолога на UW PCMA Робърт Дж. Старк и колегите му. Учените изследват произхода и културата на местното население от ония години.

По време на проучване на фотографската документация, Кари А. Гилбо, от университета Пърдю (САЩ), случайно идентифицира татуировка на десния крак на един от погребаните.

Татуировката представлява кристограма и гръцките букви алфа и омега. Кристограмата е религиозен символ, който комбинира гръцките букви chi и rho, образувайки монограмна абревиатура на името на Христос. Буквите алфа и омега, първата и последната букви от гръцката азбука, изразяват християнската догма, че Бог е началото и краят на всичко.

„За мен беше голяма изненада да открия нещо, което прилича на татуировка. Първоначално бях скептична, но след обработка на изображенията нямаше никакво съмнение, че това е именно татуировка“, казва Кари А. Гилбо.

Мистерия обгръща една от най-известните културни забележителности в Обединеното кралство. Ново изследване, публикувано в списание ScienceDirect засилва мистерията относно произхода на каменните кръгове на Стоунхендж. Според изследването камък номер 80, известен като Олтарният камък, не е бил донесен в равнината от същото място, като останалите.

Повечето от камъните, от които е изграден монументът, идват от планините Пресели (Preseli Mountains), западен Уелс, на около 225 километра западно от Стоунхендж, но сега става ясно, че  Олтарният камък е с различна структура и най-вероятно е дошъл от друг скален масив, намиращ се много по-далеч. „Много е вероятно Олтарният камък да не е добит от магмените скали в планините Пресели, а да е с произход от масив в Северна Великобритания“, казват авторите на проучването.

Олтарният камък е уникален – неговата структура е от червен пясъчник, а не от магмена скала.

Анализите на Олтарния камък показват високо съдържание на барий – 1025 части на милион. Докато при направените 58 проби на другите камъни, само в 4 нивото на барий е над 1000 части на милион. А това е убедително доказателство, че скалата, от която е изсечен Олтарният камък се намира в Северна Великобритания, а не в Уелс.

Смята се, че Стоунхендж е най-емблематичният неолитен паметник в света. Неговите внушителни, вертикални камъни, издигнати около 3000 г. пр.н.е. достигат 4 метра височина и тежат около 25 тона всеки. Множество мистерии обгръщат мястото, а учени и археолози продължават да се опитват да надникнат, поне малко, в загадката Стоунхендж.

Проучване на Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн за древния индиански град Кахокия, разположен на брега на река Мисисипи, до днешния Сейнт Луис, Мисури, САЩ

Една от задачите на археологията е да анализира климатичните въздействия върху различни човешки общества и цивилизации. Често пъти изследванията идентифицират корелация между периодите на климатични промени и активни социални трансформации.

Археологът Тимъти Р. Паукетат (Timothy R. Pauketat) от Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн (University of Illinois at Urbana-Champaign) публикува статия в Journal of Anthropological Research, в която споделя как климатичната кривата през Средновековието* влияе на историческото и културно развитие на могъщите индиански колонии в долината на река Мисисипи.

Подемът на Кахокия започва през Х век, когато градът става център на мисисипийската цивилизация, за което спомага и местоположението ѝ, вливането на трите реки – Мисисипи, Мисури и Илинойс. В този период местното население се е увеличило от 1000 до 40 000 жители.

Никое друго северноамериканско населено място не достига подобна урбанизация чак до края на XVIII век.

Според Паукетат внезапният прираст на населението в Кахония съвпада с мощен религиозен подем, вероятно провокиран от експлозия на свръхнова през 1054 г., осветявайки небето повече от месец.

Проведените през последните години разкопки показват, че по-голямата част от населението на Кахокия е било от имигранти, дошли за религиозни поклонения, след което се установяват в града и околностите му.

В центъра на Кахокия е разположена т. нар. монашеска могила, с височина 100 метра и площ на основата от 5,6 хектара – най-атрактивната историческа забележителност в Северно Мексико. Това е било мястото за провеждане на публични игри и религиозни ритуали. Името си получава от общността на монасите траписти, населявали могилата векове по-късно, след изоставянето на града.

Церемония на парна баня

Паукетат е анализирал нивата на въздушните потоци и валежите в Кахокия през средновековния климатичен максимум и заключението му е, че евапотранспирацията* е основната причина за урбанизацията в долината на Мисисипи.

Паукетат изследва и институционализираната форма на евапотранспирацията – свещен ритуал, известен като „церемония на парна баня“.

Според Паукетат местното население, уповавайки се на поверие за взаимовръзка между живата и неживата материя, интерпретира климатичните феномени като духовни проекции от природата към човека. „Церемонията на парна баня“ е практика за мощен енергиен трансфер, при който водата се превръща в пара, чиято уловена субстанция от жителите на Кахокия ги дарява с лечебен елексир.

„Церемонията на парна баня“ е само един от многобройните ахетипове от културния и социален Ренесанс на Кахокия, който Паукетат нарича „Големия взрив“.

Около 1050 г. сл. н. е. стават характерни непознати дотогава архитектурни елементи и стилове, изразяващи предимно водните и лунните цикли. На мястото на старите селища за кратко време са изградени могили, площади и религиозни сгради. Съществуващите вече светилища са били разширени, като към тях са създадени пътища, свързващи ги с могилите за „церемония на парна баня“.

Моделите на PDSI (Palmer Dough Severity Index) отчитат значителна промяна на климатичните условия през XII век –  рязък спад на валежите и продължително засушаване.

Според проучването именно спадът на валежите и последвалото засушаване се оказват катализаторите за драматичните промени в Кахокия – миграция на населението, презапасяване с хранителни ресурси, недоверие и отказ от церемони и подмяна на култове.

* Равномерни валежи и умерен климат в периода IX-XII и значителното покачване на температурите, спад на валежите и засушаване след XII в северноатлантическия регион.

** Отделяне на влага в атмосферата чрез директни изпарения от земната повържност, от една страна и от растителна транспирация, от друга.

Древните селища са открити чрез лазерни скенери, монтирани на борда на хеликоптер 

Под буйната растителност на Амазонка група археолози откриха, използвайки дистанционни лазерни скенери, монтирани на хеликоптер, конфигурация от древни селища, подредени във формата на часовник.

При изследването, публикувано в Journal of Computer Applications in Archaeology, е използвана сканиращата технология LIDAR.

„Открихме тези селища и техните инфраструктури с LIDAR, което доскоро не беше възможно, защото повечето са трудно забележими и при най-прецизните сателитни изображения“, казва археологът Хосе Ириарте от Ексетърският университет, Обединеното кралство.

Вместо да правят разкопки, обикаляйки от една могила на друга, както се практикуваше в миналото, изследователите са успели да забележат селищата чрез сензора RIEGL VUX-1 UAV LIDAR, наблюдавайки терена от въздуха.

Сканиранията показват как селата, построени между 1300 г. и 1700 г. сл. н. е., са организирани по начин, който представя специфични социални модели, без изразена йерархия.

„Равномерното пространствено разположение на селищата вероятно изразява представата за космоса на индианците”, казват изследователите.

Археолозите са идентифицирали между 3 и 32 могили в конфигурация по терена, с височина в някои случаи до 3 метра и с дължина – до 20 метра. По-подробно проучване в бъдеще ще трябва да установи точното предназначение на всяка от тези могили – от строеж на селища до гробници и ритуални светилища.

Учените идентифицират и инфраструктура, – главни и второстепенни пътища – която е разположена подобно на слънчеви лъчи или часовникови стрелки, излизащи от могилите. Повечето села разполагат с по два пътя, водещи на север и на юг.

„LIDAR е нова възможност за локализиране и документиране на наземни площи в залесените части на Амазония, характеризиращи се с гъста и трудно проходима растителност“, казва Ириарте.

Археолозите са изследвали около 36 селища, някои само на 2,5 километра едино от друго. Освен кръгли и елипсовидни, са открити и такива, с правоъгълна конфигурация.

Това изследване запълва някои „празни пространства“ от историята на този район от тропическите гори на Амазонка, – югоизтокът на Бразилския щат Акър – за който се смяташе, че е бил рядко населен.