Мигел Фернандес Муньос (Manuel Fernández Muñoz)
В ранните години на Иисус имаше две примитивни църкви. Паралелни и противоположни, те оказаха своето значение в генезиса на новата вяра, въпреки че това е много непознат аспект от историята на християнството.
Терминът „християнин“ се появява за пъръв път в Антиохия, Сирия, в проповедта на Свети Павел и Свети Варнава сред езичниците. В Новия завет думата „християнин“ се появява само три пъти. Един път в Антиохия (Деяния 11:26). Втори път, когато Павел е съден от Ирод Агрипа II, който казва че е близо до това да стане християнин (Деяния 26:28). И за последе път, в Първото послание на Петър, в което той увещава християните, да не се срамуват да носят това име. А това предполага, че още преди Нерон (64 г.), новата секта вече е съществувала. Християните, предвождани от Павел поставят под въпрос установените социални и обществени норми на времето и е логична незабавната реакцията на езичниците.
Дотогава терминът „християнин“ не е съществувал сред евреите. Последователите на Иисус в еврейската общност са били известни като Назаряни.
Споразумето между общностите
Свети Павел, който дотогава е бил противник на юдеите-назаряни, на път за Дамаск, след чудотворна среща с Възкръсналия Иисус , променя позицията си и се присъединява към Свети Варнава . Мисионерството на Павел и Варнава е имало толкова много последователи, че броят на християните е надвишавал този, на юдеите-назаряни. Наложило се, около 50 г., двамата да се върнат в Йерусалим, за да постигнат съгласие с Църквата, защото много от назаряните преминавали от юдаизъм към христянство.
Павел и Варнава твърдо отхвърлят позициите на юдеите, уповавайки се на многобройните пророчества, че езичниците ще бъдат спасени, защото те приеха Божия Помазаник и се обърнаха от юдаизма.
Когато Павел и Варнава пристигат в Йерусалим, разказвайки за пътуванията и проповедите си, изправят се пред старейшините в дискусия по въпроса, дали е необходимо или не, обрязването на езичниците. Петър пледира пред старейшините, че не е необходимо да се стоварва върху езичниците цялата тежест на Закона, тъй като самият той е кръщавал много идолопоклонници, без да им налага това задължение и, ако за евреите е трудно да следват 613-те си закона, въпреки че са родени и израсли с тях, как бихме искали, езичниците да го правят.
1. По-късно Павел се раздели с Варнава. Той добре познаваше огъня, който тайнствените култове предизвикваха у езичниците. Тачейки дионисиевите обреди, те принасяха в жертва пред бога тялото на млад агнец и пиеха от кръвта му. Традиция, която за назарянин-евреин е била първа ерес, тъй като знаем, че пиенето на кръв е забранено от законите на Тора. Не ядете и не пиете храна, принасяна в култ, различен от еврейския, за да не унищожавате всяка представата за вашия Бог и не търгувате с тях и не плачете. Отвърнете глава от гаданията, магиите, магьосничеството, астрологията и т.н.
2. Забрана за богохулство.
3. Не убивайте. Това включва аборт, евтаназия, самоубийство и т.н.
4. Да нямате незаконни сексуални отношения. Това са: майка-син, баща-дъщеря, чичо-племенница, леля-племенник, брат-сестра, както и с доведени деца и мащехи.
5. Не крадете. Което включва всички видове преки или косвени измами.
6. Забранено е приемането на месо на живо животно. Можете да убиете животно, само ако ще ядете месото му. Не яжте месо от мъртви животни.
7. Създайте на съдилища.
Разделени завинаги
Двете примитивни църкви, въпреки че в началото са били обединени от смъртта на Петър и Павел (убити в Рим от ръцете на Нерон, който после превзема Йерусалим, а по-късно градът е разрушен от Тит, през 70 г.), после се разделят завинаги, оставяйки общностите без водачи, като всяка тръгва по своя път. Произхождащи от Йерусалим, се обособяват две групи: на Евионитите и на Назаряните. Евионитите (Бедняците Божии) приемат като канон Евангелието на Матей, обявяват Свети Павел за еретик, отричат непорочността на Мария и следват стриктно законите на Моисей. Следите им се губят малко след Никейския събор, на който император Константин забранява приобщаването към каквато и да било религия, различна от христянството.
С времето примитивното християнство ще прави все повече компромиси с вярванията си и ще се интегрира с околното християнство. Плиний Младши ги нарича варвари. Диоклециан ги обявява за бунтовници. Галерий ги преследва до смъртта си. А Нерон, ги обвинява в подпалването Рим. Едва когато Константин Велики обявява Медиоланският едикт (Миланския едикт) през 313 г., християнството си поема дъх.
По време на дългите преследвания, последователите на Антиохийската църква е трябвало да търсят по-мек тон в позициите си срещу Рим, ако искат да спасят живота си и да продължат с поклоненията си. В замяна на това, те се прицелват в друг враг, който никога не е спирал да ги презира – евреите. Промъкващото се в Евангелията съмнение за участието им в Разпятието на Иисус е спорно, но е, в известна степен, реабилитация на фигурата на Понтий Пилат.
