Калоян Праматаров
преводач и редактор в издателство СОНМ
Пролетният базар на книгата – небезпристрастно
В неделя вечерта приключи Пролетният базар на книгата в НДК, 2016. В продължение на една седмица Националният дворец на културата се превърна отново в място за срещи между издатели, автори и читатели. Ние, от екипа на издателство СОНМ, ще запомним този базар на първо място с просветената публика, проявяваща интереса на вече информирания за най-новите ни издания читател, и на второ място, с интересните заглавия, на които се натъкнахме в нашия собствен ъгъл, разположен на третия етаж и условно наречен „хуманитарен“. Тази пролет нашето издателство предложи на читателя пет нови книги:
1. „Руски вълшебни приказки“, събрани от Александър Николаевич Афанасиев, превод от руски език: Здравка Петрова,. художник на корицата и илюстратор: Борис Праматаров. Александър Афанасиев (1826 –1871) е руски фолклорист, изследовател на славянската духовност, историк и литературовед. В продължение на няколко десетилетия Афанасиев успява да събере над 600 приказки, разказани от руското селячество в последните години на крепостничеството, които публикува в осемтомника „Руски народни приказки“ (1855-1863). Българското издание включва втори том от корпуса на Афанасиев, а именно вълшебните приказки, превърнали се във вдъхновения за друг голям познавач и теоретик на приказката – Владимир Яковлевич Проп (1895 –1970), който е автор и на предговора към българското издание.
2. „Миргород“ на Гогол, в нов превод, около пет десетилетия след предходния, дело отново наЗдравка Петрова, автор на корицата: Борис Праматаров. Четирите повести на Гогол, сбрани в «Миргород»: „Старосветски помешчици“, „Вий“, „Тарас Булба“, „Повест за това, как Иван Иванович и Иван Никифорович се скараха. Сборникът носи името на градчето, разположено в сърцето на Украйна, където Гогол прекарва младостта си. Повестите в „Миргород“ се основават на украинския фолклор, счита се, че прототипите на някои персонажи са хора, близки на писателя. В тях Гогол ни разказва за живота и бита на украинските селяни и казаци и дребното дворянство, рисува ярки картини на тамошната природа, включва елементи на фантастика, разсмива ни с характерния си лукаво-ироничен хумор. Художественото мислене на Гогол в «Миргород» е дълбоко исторично, а авторовите прозрения за хода на човешкия живот са валидни и днес.
3. Ришард Капушчински, „Автопортрет на репортера“ (2004), „Стремителният ход на историята. Записки за XX и XXI век“ (2008) и „Другият“ (2006), превод от полски Благовеста Лингорска, редактор и автор на встъпителната студия проф. д-р Минка Златева Ришард Капушчински (1932-2007) е най-изтъкнатият писател измежду полските репортери, публицист, поет и фотограф, наричан „цар на репортажа“. В България са публикувани книгите му „Шахиншахът” (1990), „Империята” (1994), „Лапидарии” (1998), „Футболната война”, „Още един ден живот”, „Абанос” (2001), „Пътешествие с Херодот“ (2008). Своеобразието на творческия му подход е в уникалното съчетание от факти, събития и процеси, които той е проучил задълбочено и аналитично като учен, историк и културолог, лично е наблюдавал „на терен“ като репортер и е описал като писател, а след това проникновено е осмислил по свой оригинален и интригуващ начин като философ, оригинален мислител и визионер на ΧΧΙ век. Днес повече от актуално звучат размислите му за липсата на критическа преса в света, за перспективите пред ислямския свят, за срещата с Другия като предизвикателството на 21. век.
4. „Смъртта на чешкото куче“ от полския писател Януш Рудницки, превод от полски език: Правда Спасова,художник на корицата: Борис Праматаров. Книгата е част от проекта „Разказът – един пренебрегнат жанр“, осъществен с подкрепата на Програма „Креативна Европа“ на Европейския съюз. Януш Рудницки е роден в Кенджежин-Кожле, Силезия, през 1956 г. Като активист на «Солидарност», той е интерниран след въвеждането на военно положение в Полша, а през 1983 г. емигрира в Германия. Германист и славист по образование, писателят живее и твори в Хамбург, но не прекъсва връзките си с полската култура . Публикувал е девет сборника с разкази на полски, някои от които сам превежда на немски. В своите провокативни, дръзки и гротескни истории от сборника «Смъртта на чешкото куче» Рудницки описва реалността на емигранта и човека от малкия град, озовал се в мегаполис, както и на несретния писател, стъпка по стъпка, отхвърляйки всякакви социални и естетически конвенции. Неговите герои изглеждат прости, но чувствителни хора, нелишени от човешки странности. Те говорят и мислят за обикновените неща по необичаен начин. Рудницки обръща особено внимание на езика като изначален опит. Този език конструира и протагониста, и автора. Става дума за разговорен език, леко стилизиран с помощта на жаргонни полски фразеологизми, убедителен и конкретен, особено чувствителен към мелодиката на речта.
5.“Брудершафт“ от унгарската писателка Едина Сворен, ,превод от унгарски езикк: Светла Кьосева, художник на корицата: Борис Праматаров. Едина Сворен (1974) e родена в Будапеща, завършила е Музикалното училище „Бела Барток“ и Музикалната академия „Ференц Лист“. Авторка е на три сборника с разкази. През 2014 г. е удостоена с престижната награда „Атила Йожеф“. За втората си книга „Нямай и недей да имаш“ през 2015 г. получава Европейската награда за литература. През същата година най-авторитетното унгарско издателство за съвременна литература „Магветьо“ издава третия й сборник с разкази „Най-добрият палач на родината“. „Брудершафт“ е първата книга на Едина Сворен, отличена с наградата „Шандор Броди“ за най-добър литературен дебют. В разказите си Сворен пише за човешкото тяло, дистанциите, които ни делят, и отчуждението, но всъщност ни говори за душите, затвореността и човешката идентичност. Големият унгарски критик Пал Рез отбелязва таланта на Сворен „да се вглежда внимателно в унижените и оскърбените. Но тя отива по-далеч от великите руски писатели в тази религия на състраданието, превръщайки човешката солидарност в еротика… Това е много самобитно и прекрасно“.
Но предлагайки собствените си книги, все пак успяхме да надзърнем и по щандовете на съседните издателства. И от там си избрахме:
6. “Площад България. Високи патоси и всекидневни притчи“ от Мирела Иванова. Издателска къща Хермес, 2016. Сборник с текстове, посветени на безцеремонния политически цирк и задкулисие, абсурдността и непоносимостта на живота в България, писани от авторката за радио Дойче Веле в периода 2003-2015 година. Поезия в проза, която изрича тъжната истина и протестира твърдо срещу нея. Книгата се състои от три части – „Свръхбагаж“, „Из едни новини“, „Къде е заровено българското куче“- и послеслов от проф. Михаил Неделчев, в който четем:
„Мирела Иванова се откроява с избраната от нея постоянно практикувана жанрова форма: къса (страничка- страничка и половина) реакция на прочетена в пресата или в мрежата фраза, на изпуснат от овластен политик глупав израз или просто на неосмислен както трябва факт. И така – седмица след седмица, година след година. С постоянството на социален изследовател, който иска да разкрие точно във всекидневните му пластове синдрома на тази вечно нестанала както трябва България. Тя се откроява именно с това удивително постоянство да трупа по този начин един публицистичен ежеседмичник за съвремието ни, с упоритостта да се връща отново и отново към болезнените си теми, да ги сплита в единен повествователен поток…
… Мирела Иванова: тъжният, яростен, смеещ се през сълзи свободен човек, който се грижи ежеседмично и за нашите лични и общи свободи!“.
И закъде без поезия?
7. Георги Марков. Есета. До моя съвременник, Фондация Комунитас, 2015; Георги Марков. Есета, част 2. Ненаписаната българска харта, Фондация Комунитас, 2016. Георги Марков е един от най-ярките представители на българската интелигенция и проза от 60- те години на ΧΧ в., сътрудник на Би Би СИ, Дойче Веле и Радио Свободна Европа. В своя предговор към първия том от есетата на емблематичния български интелектуалец Тони Николов пише:
„Неговите задочни репортажи и задочни есета с всеки изминал ден се сдобиват с все нови и нови читатели, които смаяни преоткриват болезнената им актуалност и парещия талант на автора.
Понякога ни обзема плашещото подозрение, че тези текстове са създадени днес и като че ли сбъдват нашето утре. Което говори много за дарбата и проницателността на Георги Марков, ала със сигурност не говори добре за нас, неговите съвременници, до които са адресирани тези есета, щом близо четири десетилетия по-късно – и то след рухването на Берлинската стена- продължаваме да живеем в същата „липса на действителни промени“. Щом „правдивостта и истинността непрестанно са захвърлени в задния български двор“, а „грубостта, лъжата и лицемерието властват“.
8. “Дървени очища. Девет размишления за дистанцията“ от Карло Гинзбург. Издателство „Критика и хуманизъм“ 2016. Превод от италиански език: Валентин Калинов, Тодор Петков, Снежана Димитрова. Художник на корицата: Яна Левиева. Карло Гинзбург (р. 1939) е един от бащите-основатели на микроисторията, професор в Болонския университет и Калифорнийския университет. Полетата на неговите интереси са разнообразни, а влиянието му е осезаемо в области като историята и теорията на литературата, изкуството и културата.
„Защо се смята, че погледът именно на чужденеца е способен да види измамите в обществото? Защо при погребалните процесии на кралете през Средновековието е носен манекен, наричан „репрезентация“? Защо прибягваме тъй често към метафори като “перспектива“ или „гледна точка“? Бихме ли убили непознат китайски мандарин, ако ни предложат голяма сума? Християнин ли е бил Исус?“.
„Това са само някои от представените в книгата нови „поглеждания“ на прочутия историк към света. Чрез тях той набелязва своя перспектива към темата за дистанцията. Ерудицията му е стъписваща. Повтарящият се негласен въпрос е: Коя е правилната дистанция, която би ни помогнала да видим нещата „такива, каквито те са“?“.
9. „Това- онова“ от Крум Ацев. Издателство за поезия „Да“, 2016. Художник на корицата: Капка Кънева. Сборник с поетични текстове на незабравимия Крум Ацев – познавач на източната култура, преводач от английски и старокитайски, основател и редактор на библиотека за източна литература „Лотос“ на издателство „Народна култура“, преподавател. Книгата съдържа красивите, прости и всеобхватни стихове на автора, спомени на Красимир Илиев, Анюта Качева и Мария Груева за него, както и разговор на Крум Ацев със Силвия Чолева, с акцент върху трудоемкия превод на Лао-дзъ.
„кой те знае, че те има всъщност,
още повече че непрекъснато за друго става дума.
Покажи си като хората рогата- черни, бели-
все ще се досети някой.
Или искаш отведнъж завинаги да се престане, престани
тогава ти – и може би ще свършим другояче“
„Ако искате да научите нещо повече за работата му, ще трябва да прочетете книгите, които превежда. Ако търсите да узнаете за него, ще заприличате на сляп, горчива краставица вкусил. Дали пък и той като Лао-дзъ, когото пре-веде тук, не се е посветил на скритостта и безименността? Кой да ти каже? – С.Ч.“
И накрая – нещо за приключенския дух, който дреме във всички нас…
10. „Дивашка Жътва“ от Карл Хофман. Издателство „Ерове“, 2016. Превод от английски език: Йордан Тодоров. Първоначално нещото, което привлече вниманието ни, бе необичайното художествено оформление, дело на Костадин Кокаланов. Веднъж привлечени от стила на корицата, пристъпихме и към самия текст. Документална, екзотична и зловеща история с криминално- приключенски привкус, разказваща за мистериозното изчезване на милиардера Майкъл Рокфелер, изяден от канибали някъде в Югозападна Нова Гвинея на 21 ноември 1961 г. Петдесет години по-късно американският журналист, писател и пътешественик Карл Хофман „тръгва по стъпките на Майкъл и се потапя в свят на бивши ловци на глави и канибали, тайни духове и обичаи, за да опознае поколения от новозеландското племе асмати. Чрез задълбочено изследване на архивите той открива стотици страници невиждани досега оригинални документи и намира свидетели, които пожелават да говорят публично за първи път от 50 години насам“. Кой казва, че времето на приключенските книги било отминало?!
Разбира се, това е малка част от заглавията, които успяха да привлекат вниманието ни, а и за домашно имаме две- три купчинки с все още непрочетени книжки, за които ще разказваме по-късно, но все пак преди Зимния панаир на книгата. До нови срещи, приятели.
За да се осведомявате за изданията и новостите покрай издателство СОНМ , посететете страницата им: https://www.facebook.com/groups/sonmpublishers/?__mref=message_bubble
