Лилия Йовнова е родена през 1999 г. в София, където живее и учи. Възпитаничка е на Американския колеж в София и започва да пише именно през гимназиалните си години. От две години насам публикува във фейсбук страницата си „Неразбирателства” (https://www.facebook.com/blindletters/). Победител е в „Малки поетики” 2014 г., има публикации в изданията „Литературен вестник”, „Кръстопът” и „Ах, Мария”. Надява се някой ден да намери правилните думи за това, което има да каже, но знае, че има много време до тогава. Засега само ги търси.
ИСКАШ ЛИ ДА СИ ЗАДАВАМЕ ВЪПРОСИ?
Понякога слагаш ли мед в кафето си? Кога за първи път разбра, че не си вече дете? Какво четеш, когато не можеш да заспиш? Налагало ли ти се е да се спасяваш сам? А успя ли? Сънуваш ли често? Ходиш ли по ръба? Порязваш ли се? Към коя от двете бездни залиташ? Намерил ли си някакъв баланс? Искаш ли да го потърсим заедно? През лятото предпочиташ плодове или сладолед? Имало ли е нещо така сладко в живота ти, което те е отказало дори от шоколада? Към какво се пристрастяваш най-лесно? Влече ли те дрогата? Ти влечеш ли нея? Ходиш ли на гробища по Задушница? Имаш ли надгробна плоча, над която ти се свива сърцето? Сърцето ти от какво се свива изобщо? Спиш ли до късно? Ами, ако гледаме изгреви заедно? Амбициозен ли си? Какво те води към успехите? Освен този нагъл романтичен поглед? Пиеш ли чай, когато боледуваш? А боледуваш ли често? От какво? С какво се лекуваш? С други хора? С витамини? И с двете? Пушиш ли? Много? Някой притеснява ли се, че дробовете ти свирят? Казвали ли са ти, че звучиш като изкусен флейтист? Казвали ли са ти, че искат да спреш цигарите, за да не те загубят твърде рано?
Избързах ли? Да? Добре.
Нека започнем с това дали искаш да пием кафе.
И… понякога слагаш ли мед в кафето си?
ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
…а ти така обичаше
череши, дядо.
* * *
Някои хора изпадат от
живота ти като млечни зъби –
боли те много, по детски,
но знаеш, че е задължително,
за да продължиш да растеш.
Другите се изтръгват от теб
като постоянни здрави зъби –
и толкова ограбен се чувстваш,
че шокът не ти позволява да плачеш,
а на теб така естествено ти се плаче.
Общото е, че винаги има някаква кръв.
Разликата е, че след едните загуби
не очакваш никакви заместители.
НЕКРОЛОЗИ
Единствените снимки на
хора от най-хубавите им години,
на които не би могъл да се зарадваш.
ВЯРА
Денем е пременена като
катедрала – прозорците ѝ
към света са обрисувани
в цветове и цветове и цветове.
Чуват се литургии и изповеди
от сърцевината ѝ, а портите ѝ
изглеждат така внушителни.
Нощем се преоблича като
джамия, ала няма нужда който
и да е да напомня за вечерната
молитва – всички подраняват.
Навярно има нещо в източната ѝ
осанка и екзотични абаносови очи,
което ги прави толкова отдадени.
И до днес никой не е разбрал
коя е нейната истинска вяра.
Само знаят, че трябва да ѝ
се молят на колене.
