Димана Йорданова е родена на 6.4.1986 г. във Велико Търново. Завършва гимназия с профил ” Изобразително изкуство”, по-късно следва Балканистика във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Нейни стихотворения са публикувани в литературните списания „Страница” и ” Кръстопът”.  Пише от една година. Чете Кортасар. Приема писането като детоксикация, която невинаги изглежда лицеприятно, но при всички положения трябва да те накара да почувстваш нещо. Резултатът може и да не е оздравяване, а просто една постоянна лечебна криза с много странични ефекти.

 

ПОСЛЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ТЕБ

сега той ме гледа
сякаш мога да ходя по вода

а можеше да си ти

сега той не си оправя леглото сутрин
зает да оправя мен

а можеше да си ти

сега той оставя чашата си с кафе
до моята
и топлата пара от тях се съвокуплява
и ражда ден

а можеше да е нашият

сега той оставя пастата за зъби отворена
аз му се карам и нежно го целувам по очите

а можеше да са твоите

сега той оставя косъм на възглавницата
раснал върху главата му

докато е можело да е той
докато беше ти
и щеше още да си

ако не бе решил че по- голям си
от живота

животът винаги е по – голям
не се побра във дребната лъжа, любов

а можеше да сме ние

 

* * *
всеки път когато пристъпвам към теб
звукът от веригите ми
ме издава

 

* * *
докато ти спеше
аз станах пуснах пералня сготвих избърсах прозорците
отидох до магазина за цигари и ги изпуших всичките една след друга докато ти спеше
ти родих дете после го нахраних и го кръстих Ния
докато ти спеше дъщеря ни порасна и замина да учи в Америка прати ти няколко писма и картичка от плажовете на Ла Хоя
а на мен каза никога да не те будя
докато ти спеше те напуснах няколко пъти после отново се върнах
докато ти спеше те събудих и ти казах че те обичам
докато ти спеше се събуди и ме напусна няколко пъти
после заспа отново и каза
че ме обичаш

 

* * *
пращаш ми писмо
в което пишеш че ми завещаваш
старото палто на дядо си
после ми прибираш лятото
( заедно със прилагателните)
бъркам в джоба :
вехта слънчогледова семка
в разпорения шев на спомена
бъркам в себе си:
игла с конец

 

* * *
сложиха му ново сърце
в което нея я няма
тялото му го отхвърли

 

* * *
на първия ден го срещнах
беше голям образ и нямаше подобие
на втория ден закрихме прозорците на спалнята с вестници
и си разменихме слънчеви сплитове
на третия ден му сервирах сърцето си
на четвъртия си претоплихме и поделихме неговото
на петия ден се погледнахме продължително и двамата
чукнахме на дърво
на шестия ден чух как вратата се хлопва на седмия ден
създадох Бог