Провинция Шанси в централен Китай се превърна в сцена на удивителна археологическа находка: открита е гробница от династията Дзин, датираща отпреди 800 години. Според Института по археология на провинция Шанси гробницата е била открита още през 2019 г. при ремонтни дейности на дренажната система в района, но едва сега откритието е оповестено публично чрез доклад на Китайската академия за социални науки.

Гробницата, разположена до селището Донгфенгшан, окръг Юанку (около 545 километра югозападно от Пекин), е великолепна, богато украсена структура, изградена изцяло от небоядисани тухли, имитиращи дърво. Стълбище отвежда до основната гробна камера, чийто вход е бил запечатан.

Основната камера е с квадратна форма, с ширина на стените 2 метра и височина 3,5 метра. Покривът е осмоъгълен, изграден от тринадесет наклонени реда тухли. Всички стени са гравирани със сложни резби, а на покрива е разположена богато украсена капандура.

Според китайските археолози най-забележителният аспект на гробницата е нейната уникална украса. По южната стена са гравирани орнаменти, имитиращи прозорци с решетки. Източната и западната стени са гравирани с мотиви, които изключително реалистично имитират врати и прозорци. В подножието им са добавени и цветни етюди.

Най-впечатляваща обаче е северната стена, класифицирана от археолозите като „истински шедьовър“. На тази стена са гравирани фигурите на мъж и жена, седнали на столове с цветни декорации, а пред всеки от тях има маса с храна, питиета и пергаменти. За човешките фигури се смята, че са семейна двойката, обитаваща гробницата. Фигурите са изобразени изключително реалистично – с много детайли, забелязват се дори гънките на дрехите им. Мъжът е изобразен с козя брадичка, облечен е в роба, препасана с колан, а ръцете му са скрити в ръкавите на дрехата. Жената е облечена в рокля и, подобно на съпруга си, ръцете ѝ са скрити в ръкавите. Украсата на гробницата включва още изображения на лъвове, морски животни и цветя, но най-интересни са двете фигури, за които археолозите предполагат, че са духове-пазители.

В основната камера е открито погребение на трима души: дете на възраст между шест и осем години и двама възрастни на възраст между 50 и 60 години. Едно от нещата, което озадачава археолозите, е, че въпреки грандиозния характер на гробницата, погребалната церемония е доста скромна. В гробовете са намерени само девет предмета – две порцеланови кани, две порцеланови купи, една порцеланова лампа, три глинени саксии и една глинена плоча с текст, вероятно указващ подробности за закупуването на земята, върху която е построена гробницата. Въпреки че надписът е в лошо състояние, археолозите са дешифрирали фразите и от тях става ясно, че погребението датира от времето на управлението на император Джангзонг от династията Дзин, тоест между 1190 и 1196 г. сл. Хр..

Екип от китайски археолози откри (град Уси, провинция Дзянсу, източен Китай) каменна брадва, на която е гравирано изображение на тигър.

Реликвата, за която се смята, че е била използвана за религиозни ритуали, датира отпреди около 4500 години, от периода на нефритовата културата Лянгжу.

Предметът е ритуалното оръжие от твърд камък, проектиран с гладки и уникални линии. Намерено е в руините на жертвена платформа със следи от износване, които показват, че инструментът не е бил с култова стойност, а се е използвал в церемониални жертвоприношения.

При разкопките са открити общо 329 каменни оръдия на труда, 73 каменни и костни върхове на стрели и много керамични предмети. Всички са датирани от периода на нефритовата културата Лянгжу в Китай.

Районът около езерото Тайху се характеризира с изобилие от нефритови артефакти и археолозите продължават да намират все нови и нови доказателства за уникалната праисторическа история и култура на региона.

Забраненият град крие много невидими тайни – магическите кодове, зазидани в неговото изграждане и съществуване. Знание за предците, което пресъздава хармонията и силите на Вселената, за да ги постави в услуга на императора – привилегированият обитател на едно от чудесата на съвременния свят.

Император Йонгъл (Yongle) от династията Мин, след кървава битка с братята си, успява да присвои императорската власт в Китай през 1402 г.. Йонгъл е бил безмилостен, но интелигентен владетел, преобразил Китай за кратко време. Неспокойна му съвест, в търсене легитимност за бруталния начин на управление, решава да намери нова резиденция за себе си и правителството, където да бъде в идеална хармония с Космоса. Йонгъл мести столицата в Пекин и се разпорежда да се започне строителство на императорски дворец, който ще се превърне в едно от чудесата на съвременния свят: Забраненият град.

Строителството започва през 1406 г. и приключва чак през 1420 г. За изграждането на императорската резиденция, са мобилизирани около 1 000 000 принудително работещи селяни и около 100 000 занаятчии, а площта, на която са извършвани строителните работи, е била 72 хектара. Това огромно архитектурно съоражение, изискващо изящни и материали и суровини, е познато само от архитектурния космополитизъм на египетските фараони. Специално подбрани 100 000 кедрови трупи, са били доставени по реките от южните провинции, но съобразявайки се с мусонните дъждове, транспортът им е отнел четири години. Гигантските мраморни елементи са можели да бъдат доставени само от отдалечни планински кариери, което изгражда инфраструктура от пътища във вечно замръзнали, през зимния сезон, райони. Формулата за остъклението на всички 150 000 мраморни плочки, облицоващи дворците в комплекса, е тайна, ревниво пазена от древните китаски майстори, които са я предавали само на свой наследник. Плочите за земното покритие, се наричат ​​”златни плочи”, но не защото са изработени от този скъпоценен метал, а защото са абсолютно уникални.

„Златните плочи“ са се произвеждали в императорската фабрика, където подготовката на всяка една от тях (приготвяне на смес от глина, добавяне на разредители, сушене на слънце и изпичане в пещи при висока температура), е продължавала около две години. Дървените колони, които са носещата конструкция на сградите, са монтирани към покривите единствено чрез сгобки, без нито един пирон. Този начин на прикрепване значително е ускорил строежа на сградите – от древни източници става ясно, че грубото строителство на комплекса е отнело само три години.

Свещеният център на света

„Забраненият град“ е превод от китайски на Zijin Cheng (Забраненият лилав град). Zi е препратка към Zi Wei (Полярна звезда), считана за център на небесата, точно както императорът е бил смятан за центъра на Земята. Сричката jin (забранено) носи послание, че дворцовият комплекс е недостъпна, тайна и духовна територия. Този метафизичен дискурс се отразява на цялостното му архитектурно планиране. Ние не сме пред обикновена сграда, а сме изправени пред политико-религиозно светилище, което пресъздава хармонията на Вселената. В него императорът е единственият пазител, носител и ползвател на тази хармония. Във функцията си на квази-жрец, той трябва периодично да практикува церемонии, в дар към боговете, гарантирайки постъпателното функциониране на империята и предпазвайки я от войни и бедствия. Поради тази си мисия на свещена отговорност, от времето на династия Цин (Qing), III в.пр.н.е, императорът носи титлата „Син на небето“.