Името ми е Ева Корназова, родена съм на 22,04,1975 год. в Севлиево. Издала съм две стихосбирки и една книжка за деца. “Разсмя ме, разплака ме любов” 2002 год. на издателство “Българска книжница”, “Думите ме преследват” 2003 год. на издателско ателие АБ. Детската книжка се казва “Лиса шофьор” 2009 год. на издателство Рамос.
ОБИЧАЙ МЕ
Обичай ме във розовите утрини.
В задъханата, нежна тишина
на сънените, още пусти улици,
обгърнати във есенна мъгла…
Във мигове на нежност и смирение.
Когато виждам облаци в очите ти,
а ти от мойте пиеш откровение…
Тогава тихомълком ме обичай.
Когато ме разкъсват жадни демони
и пият от кръвта ми, и събличат ме,
пирувайки с парчетата от мене.
Дори тогава, моля те, обичай ме…
Обичай ме в мастилените вечери,
щом влюбена, в ръцете ти се стичам.
Като сълза, която спира времето…
И цяла вечност аз ще те обичам!
ПРОЛЕТНО
В такива дни не са ни нужни думите –
отчаян мост. Спасение. Въже.
Аз вярвам в мълчаливите мъже.
И в нежните криле на пеперудите.
Аз вярвам в самотата всеки път,
когато с крясък в мен умират птиците,
а тишината блъска във зениците…
Дори тогава хубав е светът.
В такива дни на пролетно мълчание,
безшумно се погаждат сетивата ни.
Пречупват се стрелките на земята –
но аз не искам празно обещание.
Дори да спре светът да се върти,
до болка натежал от недоверие,
до кокал нараняван от съмнение…
Аз пак ще вярвам в твоите очи.
Не спирай
Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.
Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш –
тя идва някога сама.
Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.
Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо…
Не спирай да се чувстваш жив!
Обичам
Обичам сивото. И чернобели снимки.
Обичам стари филми. И кафе.
Прекланям се пред силните мъже
и пия бира само от бутилка.
Обичам гръмотевици и дъжд.
Намигам във окото на луната.
Не, не изпитвам страх от самотата.
Страхувам се от правилния мъж.
Обичам рано сутрин да се смея,
когато тишината в мен крещи.
Да ме опарят първите лъчи…
и в уличния шум да полудея.
Обичам вечерите от мастило.
Дори когато мъничко тъга
промъква се във мен, във мисълта…
Обичам миризмата на хартия.
И женската си кожа щом събличам,
когато в мен е тясно и боли.
(Защото има и такива дни…)
Проблясва светлината в мен. Обичам!!!
Ако ме искаш…
Ако ме искаш кротка и смирена,
създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена…
… изстинала. А ти ще бъдеш цял.
А искаш ли ме пролетна стихия,
повикай дъжд, повикай ураган.
Аз ще се слея с тях. Ще те открия
и огнена целувка ще ти дам.
А може би ме искаш неизменно
до себе си във всички цветове.
Усмихната и плачеща, ранена,
но силна като корабно въже.
И в миг – от гръмотевична и бясна,
превръщаща се в нежен аромат –
неуловим и дързък, и опасен,
и твой… Но често пъти непознат.
Ако ме искаш, трябва да си силен.
Най-силният от всичките мъже.
В ръцете ти да мога да се скрия,
да съм жена, и майка… и дете…
Във дните ти да бъда чернобяла
понякога. И ти да ми простиш.
Със мен едва ли ще достигнеш Рая…
Но, моля те, не спирай да вървиш.
