Нови данни за течното ядро на Марс ни помагат да разберем как се е формирала планетата
Международен екип от учени откри първите сеизмични вълни, идващи от недрата на Марс, анализът на които разкрива, че течното ядро на планетата е по-плътно и по-малко, отколкото се смяташе досега. Изследването е публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Данните са получени от спускаемия модул InSight на НАСА, чиято първоначална мисия беше с продължителност малко повече от една марсианска година (две земни години). Въпреки марсианските бури обаче, модулът разшири мисията си и остана до планетата до края на миналата година. „Това допълнително време и усилия си заслужаваха. Чухме енергията, идваща от сърцето на Марс“, казва ръководителят на изследването Джесика Ървинг от университета в Бристол.
InSight регистрира сеизмичните вълни, идващи от ядрото на Марс, както и тези, от по плитките слоеве, след което двата вида вълни се сравняват и изследват.
Екипът, съставен от сеизмолози, геодезисти и физици, проучва две сеизмични събития, настъпили в двете противоположни полукълба на Марс – земетресение и удар от метеорит. Учените измерват времето, за което сеизмичните вълни, преминавайки през ядрото, достигат до мантията на планетата. Така създават модели на физичните свойства и състав на ядрото.
Резултатите показват, че ядрото на Марс най-вероятно е изцяло течно (за разлика от земното*) и по-плътно и по-малко отколкото се предполагаше досега – около 1780-1810 километра. Ядрото на Марс е изградено предимно от леки железни сплави и сяра и в по-малки количества кислород, въглерод и водород.
Според проучването една пета от теглото на ядрото се състои от тези елементи, което е значително повече от дела на леките елементи в ядрото на Земята. Това показва, че ядрото на Марс е с много по-ниска плътност от това на Земята, което предполага различни условия за формиране на двете планети.
„Свойствата на ядрото определят начина на формиране и динамиката на развитие във времето на една планета. Също така процесите на формиране и еволюция могат да бъдат ориентир за вероятността за наличие или отсъствие на живот“, обяснява Никълъс Шмер от университета на Мериленд Парк.
„Съставът на ядрото на Земята му позволява да генерира магнитно поле, което предпазва планетата от слънчевия вятър, като това прави възможно наличието на вода. Ядрото на Марс не генерира тази защита и условията на повърхността със сигурност са враждебни за живота, такъв, какъвто го познаваме “ добавя той.
Но, проучвайки еволюцията на Марс, учените смятат, че в един по-ранен етап е възможно планетата да е имала магнитно поле, което впоследствие е загубила, тоест, се е превърнала от планета с потенциален живот в планета, без вероятност за живот.
* Земното ядро е изградено от течна вътрешна част и твърда външна обвивка.
