Мартин Костов е един от най-младите поетични таланти в съвременната българска литература. Роден през 1997 г. в София, той пише и публикува първите си стихотворения едва на 15 години. След първата му публикация главният редактор Георги Чобанов възкликва: “Колцина от по-възрастните поети от него могат да пишат по този начин”.
Читатели и критици сравняват младия поет с Петя Дубарова (зарадаи възрастта и болезнената искреност), както и с френския символист Артюр Рембо (поради идентични причини). Мартин има публикации още в сп. “Страница”, в. “Литературен вестник”, “Литературен клуб”. На 17 години излиза дебютната му стихосбирката “Дом” (Изд. “ДА”, 2014 г.), която получава множество положителни отзиви от литературната критика.
***
Ръцете ти
Студени
Като лед от хладилника
Устните ти
Топли
Цяла нощ
Проституират
Без да плащам
Получавам
Вкуса им
***
Любовта е смърт
Живот в безсъзнание
Горчив
Като пушек
Във вените ми
***
Ти си
Онзи
Изгрев
Който
Сутрин ми липсва
* * *
всеки ден е празен
пролетен дъжд
докосвайки ръцете ти
през прозореца летят орли
над сивите облаци танцувам
по-буден от теб
* * *
да не бях аз
и да не бях жив
и да не бях част от изгубеното време
да бях слънце
когато ти е студено
да бях вятър
когато се потиш
да бях теб
***
Лодката пропуска
Океана-замръзнал
В теб
Всички слънчеви лъчи
На който си се надявал
Правят път на мъглата
Която те топли най добре
***
Обличам твои дрехи
В чужд хотел
В стаята
Бедни
Голи и
Сами
Жигосан в душата
Преди да се опитваш
Да спасяваш света
Създаден си
* * *
Кафе без захар
Горчи
Като сълзи без лице
Черно
Като погледа на 12-годишен
Голо
Без чаша и дрехи
РАДИО
толкова объркани улици
влажни мръсни и напукани
мостът
от който щях да падна
се срути
радиото свири
без копчета и антена
